Военният комитет на НАТО проведе за пръв път заседание в Украйна. Тази седмица 40 висши офицери, представляващи Военния комитет, както и 30 военни от страните-членки на НАТО, пристигнаха в Лвов и в четвъртък заседаваха заедно с украинската страна. Официално бе съобщено, че са обсъдили "стратегически проблеми на военното сътрудничество и ситуацията в зоната на бойните действия в Донбас", пише Татяна Ивженко, "Независимая газета".
Решаващо в избора на място за срещата бе, че от 2015 г. стотици инструктори от страните-членки на пакта обучават в Лвовска област украински военнослужещи. На Яворивския полигон по традиция се организират съвместни маневри. Върховната рада е одобрила за тази година шест международни учения на украинска територия.
Общата им цел е да бъде споделен с Въоръжените сили на Украйна опитът на НАТО в сухопътните, въздушните и морските операции, а същевременно да се съгласуват действията на украинските и на западните военни. В деня преди заседанието участниците посетиха Яворивския полигон.
Военният комитет е сред постоянно действащите органи на НАТО. Има задача да предоставя военно-консултантска помощ на цивилните ръководни структури на алианса, по-специално на Северноатлантическия съвет. Сътрудничи с Комитета за планиране на отбраната на НАТО. Обикновено провежда срещи в някоя от държавите-членки. Затова изнесеното заседание в Украйна привлече доста внимание.
Гостите са дошли заради украинския опит, натрупан покрай петгодишните вече бойни действия в Донбас, смята военният експерт Сергий Згурец, директор на информационно-консултантската компания "Дифенс експрес". "Такъв опит от военно противопоставяне с Русия към момента няма никоя страна от НАТО", каза той в коментар за радио "Свобода".
Украинската делегация в преговорите бе водена от началника на Генщаба Виктор Муженко. В Лвов пристигна и първият заместник-ръководител на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна Александър Хуг, който редовно се движи из зоната на бойните действия, има и възможност да посещава територии извън контрола на Киев. Предвиждаше се двамата да разговарят отделно с председателя на Военния комитет на НАТО, чешкия генерал Петър Павел.
Темата не бе съобщена. Но миналата седмица шефове на украински силови структури заявиха публично, че по техни данни нещата в Донбас може наесен да се изострят, а междувременно да започнат опити за дестабилизиране на ситуацията в други региони на Украйна. В Киев отново се заговори, че го заплашва "голяма война".
Преди визитата си в Лвов Петър Павел заяви в интервю за агенция УНИАН, че НАТО вижда само политическо решение за конфликта в Донбас: "Странно е може би да го чуете от военен и офицер, но не вярвам проблемите от този род да имат военни решения. Има само политическо решение, което може да бъде подкрепено с известни военни инструменти (военни инструменти само с оглед възпиране, а не реално използване за решаване на ситуацията)".
Водачът на натовската делегация отбеляза нуждата от "пътна карта" за изпълнение на Минските споразумения. Но се знае, че вече от две години точно този въпрос е препъникамъкът.
"Нормандската четворка" се споразумя още през 2016 г. да бъде разработена такава "пътна карта" с посочени ясни срокове, последователност и отговорност за изпълнението на всяка точка от Минските споразумения. В началото на 2017 г. обаче стана ясно, че Русия настоява точките да се изпълняват в същата последователност, в която са записани. Украйна обаче държи документът да бъде разделен на две части: първо да се изпълняват всички точки, целящи да се гарантира сигурност и да бъде затворена границата с Русия, а след това всички точки, свързани с политическото уреждане. В първия случай би могло Донецката и Луганската народна република да се запазят като автономни образувания; във втория ще бъдат ликвидирани. Златната среда не е открита и до днес.
Независимо че конфликтът продължава, Киев пое курс към членство в НАТО. Миналата година тази насока във външната политика на страната бе затвърдена законодателно като приоритет. През февруари т. г. НАТО прие за сведение тази информация - на сайта на алианса Украйна бе наречена страна-аспирант (сиреч проявила стремеж за присъединяване към НАТО).
Тогава президентът Порошенко написа в социална мрежа, че е изпратил през февруари съответното послание до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: "С позоваване на чл. 10 от Договора за учредяване на НАТО регистрирах официално стремежа на Украйна да стане членка на алианса. Тихата дипломация с цел прокарване на принципните ни позиции, както бе уговорено с нашите партньори, дава солидни резултати".
Порошенко заяви, че следващото стъпало нагоре за Украйна е да подпише План за действия за членство в НАТО (ПДЧ).
Не е изключено украинската делегация да повдигне въпроса през юли т. г., когато предстои среща на върха на НАТО в Брюксел. Според военния експерт Сергий Згурец съвместните прояви като изнесеното заседание на Военния комитет не повлияват перспективите за подписване на ПДЧ.
"Истински важно е да бъдат реформирани украинските Въоръжени сили, да преминем към стандартите на НАТО, да решим въпросите, засягащи отбранителната промишленост, взаимодействието на щабните и военните структури", каза той за радио "Свобода".
Посетила Киев миналата седмица, заместник-генералният секретар на НАТО Роуз Готемолър сподели пред "Европейска правда" учудване от това колко внимание отделят в Украйна на формата, вместо на съдържанието, щом стане дума за сътрудничество с алианса. "Всеки пита: ще имаме ли ПДЧ? А ще имаме ли програма за засилени възможности? И никой не добавя, да речем: "Трябва да имаме за приоритет провеждането на реформи". А за мен точно това е най-важното", каза тя.
В слово пред Киевския форум за сигурност Готемолър подчерта, че не смята за нереална цел влизането на Украйна в НАТО: "Това е твърде важна и реалистична задача. Но няма да крия, че трябва много неща да се направят, необходими са сериозни реформи". Украински опозиционери изтъкват, че без да се решат териториалните й проблеми, Украйна при всяко положение няма да стане членка на пакта. А решаването на тези проблеми е свързано по-специално и със стремежа на Киев към НАТО.
/БТА/


Инфлацията и потребителските цени ще са на фокус през седмицата
Светът има нужда политическите лидери отново да заобичат своята планета
Украинските роботи са уязвими към руските дронове, Киев се готви за следващия "Рамщайн"
SpaceX, Tesla и Anthropic може да променят S&P 500, но това няма да стане веднага
Кадър на деня за 15 ноември
Естония затваря границата си с Русия от 1 декември
Радев се извини на майките на деца с увреждания: "Намаляване на средствата за тях няма да има"
11 загинали и 16 ранени при голям пожар на тайландския остров Пукет
Бюджет 2027 влиза извънредно в МС на фона на протести и напрежение в съдебната власт
"Ялта 2.0" в Китай: Тръмп, Путин и Си ще преговарят без предварителен дневен ред
Паро Никодимов изригна: Резил!
Чистка на „Герена“! Левски се разделя с двама
Левски с ключов ход за селекцията
Клоп се закани на Нидерландия
САЩ иска Гуардиола за селекционер, но има голям проблем
България ще решава 3 ключови задачи в Талин
#Традиционна домашна лютеница
Черен петък в Британски съвет - 25% отстъпка за курсове по английски език за деца и възрастни
7 предмета, които нямат място в коридора
Есен в бурканче: домашно сладко от сезонни плодове
Шоколадова торта с богата глазура
Нумерологична прогноза за 16 ноември
ХОББ не е заболяване само на пушачите - кои са останалите рискови фактори?
Как се създава индивидуална противоракова ваксина според мутациите в тумора?
Инсулинова резистентност: говорим за нея, но разпознаваме ли предиабета?
Международни и наши светила представиха новите препоръки за лечение на диабет у нас
Ретинопатия на недоносеността: защо е важен прегледът на най-малките?
Лаеща кашлица и затруднено дишане при детето може да са признаци на круп
Мачовете по ТВ днес (16 ноември)
Без ток във Варна на 16 ноември 2026
Колко дни ще почиваме за Коледа и Нова година
Времето във Варна на 16 ноември 2026
Честваме паметта на свети апостол и евангелист Матей
Англия надви Испания, Белгия се справи с Италия в Лигата на нациите