Военният комитет на НАТО проведе за пръв път заседание в Украйна. Тази седмица 40 висши офицери, представляващи Военния комитет, както и 30 военни от страните-членки на НАТО, пристигнаха в Лвов и в четвъртък заседаваха заедно с украинската страна. Официално бе съобщено, че са обсъдили "стратегически проблеми на военното сътрудничество и ситуацията в зоната на бойните действия в Донбас", пише Татяна Ивженко, "Независимая газета".
Решаващо в избора на място за срещата бе, че от 2015 г. стотици инструктори от страните-членки на пакта обучават в Лвовска област украински военнослужещи. На Яворивския полигон по традиция се организират съвместни маневри. Върховната рада е одобрила за тази година шест международни учения на украинска територия.
Общата им цел е да бъде споделен с Въоръжените сили на Украйна опитът на НАТО в сухопътните, въздушните и морските операции, а същевременно да се съгласуват действията на украинските и на западните военни. В деня преди заседанието участниците посетиха Яворивския полигон.
Военният комитет е сред постоянно действащите органи на НАТО. Има задача да предоставя военно-консултантска помощ на цивилните ръководни структури на алианса, по-специално на Северноатлантическия съвет. Сътрудничи с Комитета за планиране на отбраната на НАТО. Обикновено провежда срещи в някоя от държавите-членки. Затова изнесеното заседание в Украйна привлече доста внимание.
Гостите са дошли заради украинския опит, натрупан покрай петгодишните вече бойни действия в Донбас, смята военният експерт Сергий Згурец, директор на информационно-консултантската компания "Дифенс експрес". "Такъв опит от военно противопоставяне с Русия към момента няма никоя страна от НАТО", каза той в коментар за радио "Свобода".
Украинската делегация в преговорите бе водена от началника на Генщаба Виктор Муженко. В Лвов пристигна и първият заместник-ръководител на Специалната мониторингова мисия на ОССЕ в Украйна Александър Хуг, който редовно се движи из зоната на бойните действия, има и възможност да посещава територии извън контрола на Киев. Предвиждаше се двамата да разговарят отделно с председателя на Военния комитет на НАТО, чешкия генерал Петър Павел.
Темата не бе съобщена. Но миналата седмица шефове на украински силови структури заявиха публично, че по техни данни нещата в Донбас може наесен да се изострят, а междувременно да започнат опити за дестабилизиране на ситуацията в други региони на Украйна. В Киев отново се заговори, че го заплашва "голяма война".
Преди визитата си в Лвов Петър Павел заяви в интервю за агенция УНИАН, че НАТО вижда само политическо решение за конфликта в Донбас: "Странно е може би да го чуете от военен и офицер, но не вярвам проблемите от този род да имат военни решения. Има само политическо решение, което може да бъде подкрепено с известни военни инструменти (военни инструменти само с оглед възпиране, а не реално използване за решаване на ситуацията)".
Водачът на натовската делегация отбеляза нуждата от "пътна карта" за изпълнение на Минските споразумения. Но се знае, че вече от две години точно този въпрос е препъникамъкът.
"Нормандската четворка" се споразумя още през 2016 г. да бъде разработена такава "пътна карта" с посочени ясни срокове, последователност и отговорност за изпълнението на всяка точка от Минските споразумения. В началото на 2017 г. обаче стана ясно, че Русия настоява точките да се изпълняват в същата последователност, в която са записани. Украйна обаче държи документът да бъде разделен на две части: първо да се изпълняват всички точки, целящи да се гарантира сигурност и да бъде затворена границата с Русия, а след това всички точки, свързани с политическото уреждане. В първия случай би могло Донецката и Луганската народна република да се запазят като автономни образувания; във втория ще бъдат ликвидирани. Златната среда не е открита и до днес.
Независимо че конфликтът продължава, Киев пое курс към членство в НАТО. Миналата година тази насока във външната политика на страната бе затвърдена законодателно като приоритет. През февруари т. г. НАТО прие за сведение тази информация - на сайта на алианса Украйна бе наречена страна-аспирант (сиреч проявила стремеж за присъединяване към НАТО).
Тогава президентът Порошенко написа в социална мрежа, че е изпратил през февруари съответното послание до генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: "С позоваване на чл. 10 от Договора за учредяване на НАТО регистрирах официално стремежа на Украйна да стане членка на алианса. Тихата дипломация с цел прокарване на принципните ни позиции, както бе уговорено с нашите партньори, дава солидни резултати".
Порошенко заяви, че следващото стъпало нагоре за Украйна е да подпише План за действия за членство в НАТО (ПДЧ).
Не е изключено украинската делегация да повдигне въпроса през юли т. г., когато предстои среща на върха на НАТО в Брюксел. Според военния експерт Сергий Згурец съвместните прояви като изнесеното заседание на Военния комитет не повлияват перспективите за подписване на ПДЧ.
"Истински важно е да бъдат реформирани украинските Въоръжени сили, да преминем към стандартите на НАТО, да решим въпросите, засягащи отбранителната промишленост, взаимодействието на щабните и военните структури", каза той за радио "Свобода".
Посетила Киев миналата седмица, заместник-генералният секретар на НАТО Роуз Готемолър сподели пред "Европейска правда" учудване от това колко внимание отделят в Украйна на формата, вместо на съдържанието, щом стане дума за сътрудничество с алианса. "Всеки пита: ще имаме ли ПДЧ? А ще имаме ли програма за засилени възможности? И никой не добавя, да речем: "Трябва да имаме за приоритет провеждането на реформи". А за мен точно това е най-важното", каза тя.
В слово пред Киевския форум за сигурност Готемолър подчерта, че не смята за нереална цел влизането на Украйна в НАТО: "Това е твърде важна и реалистична задача. Но няма да крия, че трябва много неща да се направят, необходими са сериозни реформи". Украински опозиционери изтъкват, че без да се решат териториалните й проблеми, Украйна при всяко положение няма да стане членка на пакта. А решаването на тези проблеми е свързано по-специално и със стремежа на Киев към НАТО.
/БТА/

Разривът между Мелони и Тръмп навлиза в нова фаза
Кевин Уорш не може да успее без помощ от Белия дом
Зеленски предупреди Лукашенко, че има седмица да изтегли руско оборудване от Беларус
Здравното министерство подготвя нови правила за хосписите и палиативните грижи
Дефлацията на рисковата премия при петрола определя търговията на световните стокови борси
Сливането на SpaceX и Tesla ще направи Илон Мъск император
Германия към Радев: Без оръжие за Украйна, Путин няма да преговаря
Борисов и опозицията в спор за санкциите и българската позиция към Русия
Обедна прогноза
Летището в Стара Загора се връща към живот: Нови инвестиции и европейско финансиране
Божков иска 5 млн. евро от Левски: Защо клубът не му дължи нито цент
Дибала се завръща в Юве?
В Турция за Мондиал 2026: Истинска катастрофа
Хакими пренаписа историята на африканския футбол
Берое има нов шеф
Куртоа: Искам да завърша кариерата си в Реал Мадрид
Седмична нумерологична прогноза за 22 - 28 юни
5 любопитни ритуала за 21 юни, когато настъпва астрономическото лято
3 слънчеви десерта за 21 юни – ден на лятното слънцестоене
Комедийният феномен Sooshi Mango разсмя до сълзи българската публика
Любовен хороскоп за 22 - 28 юни
Мазна и загоряла фурна? Този трик със сода и оцет прави чудеса
Признание след 32 години: Имаше бой в съблекалнята след Франция - България на "Парк де Пренс"
Имате още няколко дни за безплатна обмяна на левове в търговските банки
Какво ще бъде времето в неделя?
Издигат Андрей Гюров за президент
Борисов: Българите сами вдигнаха цените, защото нямаше редовно правителство
През летния сезон: Пускат допълнителни места във влаковете
След 100 години: Физици обясниха „най-голямата грешка“ на Айнщайн
С какво биха се хранили извънземните на Земята?
В Албания намериха уникално светилище на забравени богове
Откриха нов клас древни космически обекти в Млечния път
НАСА разширява партньорството си с частния сектор за сателитни данни
Европейските космически оператори се споразумяха за нови правила за безопасност в орбита