Ескалация на два фронта: Как Путин затяга натиска в Русия и срещу Украйна

Смазващата победа на партията "Единна Русия" на президента Владимир Путин на парламентарните избори през изминалия уикенд не само беше очаквана, но и планирана. Задължително гласуване в организации, зависими от държавния бюджет, и в много корпорации; стандартизирано гласуване във въоръжените сили, правоохранителните органи и т.нар. "нови територии"; механично гласуване в духа на "вземи гласа ми и ме остави на мира"; разпространението на електронното гласуване; както и предизборното изваждане от играта на "Яблоко" – единствената антивоенна партия, която все още действа законно – всички тези и други фактори гарантираха супермажоритарно мнозинство за управляващата партия. Дори гласовете, подадени за други парламентарни партии, се равняваха на подкрепа за правителството, тъй като и те са контролирани от Кремъл.

Въпреки това за Путин този подновен мандат предоставя обновена легитимност за неговата „специална военна операция“ в Украйна, като показва на вътрешната сцена това, което Кремъл прожектира на международната сцена: че Русия е в позиция на сила и е готова да преследва военните си цели с още по-голяма решителност. Основната цел на Кремъл е да създаде илюзията за абсолютно преобладаващо мнозинство, независимо от реалната ситуация. Резултатите показват, че всички подкрепят Путин и следователно те трябва да подкрепят и военната политика на страната, безмилостното потискане на инакомислието и антизападния курс; онези, които му се противопоставят, са изгнаници и изключени. Всъщност от 2022 г. насам изборите в Русия предефинираха гражданството като подкрепа за войната.

Реалността е по-сложна 

От април насам обществените проучвания в Русия последователно сочат, че нещата не вървят много добре за правителството. Според независимия "Левада Център", който редовно задава този въпрос, през юли процентът на анкетираните, които считаха „специалната операция“ за успех, е спаднал до 50 процента – спад с почти 20 процентни пункта спрямо предходната година. В същото проучване броят на хората, които смятат, че страната върви в правилната посока, е спаднал с десет процентни пункта спрямо предходната година, достигайки 54 процента. Освен това между юли 2025 г. и юли 2026 г. рейтингът на одобрение на самия президент е спаднал с 12 процента - много значителен спад в една персоналистична автокрация.

Наред с това общото настроение сред обществото постепенно се влошава. В момента цари постоянна тревога относно продължителната война и възможността от по-нататъшна военна мобилизация, както и относно инфлацията, широкомащабните ограничения в интернет и безкрайната криза с горивото. Според проучвания на Центъра „Левада“, проведени през август, две трети от анкетираните заявиха, че са имали проблеми с мобилния достъп до интернет, приложенията за съобщения и недостига на бензин. Недостигът на бензин сериозно е нарушил живота на всеки трети респондент, докато ограниченията в интернет са засегнали всеки пети. Огромните военни разходи и растящите цени на горивото са основните двигатели на инфлацията, а от октомври нататък скокът в цените на комуналните услуги ще се прибави към тези натиски, пише Foreign Affairs.

Сега, след като изборите вече са минали, много руснаци се страхуват от нова военна мобилизация, въпреки че Кремъл – който се опасява да не подкопае илюзията за донякъде нормален живот в условията на война, достигнала сърцето на Русия под формата на атаки с дронове – изглежда предпочита селективна и тайна мобилизация пред всеобща мобилизация.

 Но не могат да се изключат и други нови натиски. Докато Путин вярва, че времето е на негова страна, и хората – явно хипнотизирани от това, което Кремъл нарича „единство“, демонстрирано по време на изборите – са готови да понасят тежестта на трудностите, той ще продължи войната. А продължаването означава ескалация – както в чужбина, така и у дома.

От седмици насам има много признаци, че Путин се подготвя за нов етап в конфликта на Русия с Украйна и Запада. Кремъл подклажда постоянно усещане за извънредно положение, разпространявайки заплахи – това, което покойният руски политолог Глеб Павловски наричаше "руската конвейерна лента на конфликтите", машина, която никога не бива да се допуска да спре. В същото време правителството наложи на обществото нагласа за обсада, заедно с необходимостта от поддържане на абсолютно единство – динамика, която беше подсилена от засилването на украинските въздушни удари дълбоко в територията на Русия. Този вид усилване на заплахите обяснява мащабните репресии срещу "Яблоко" в навечерието на парламентарните избори. Не само че на партията беше забранено да участва в изборите, но и нейните членове бяха арестувани, а един от лидерите ѝ, Лев Шлосберг, беше осъден на 11 години затвор. Когато една страна изисква единно национално мислене, нито един антивоенен глас не може да бъде чут законно.

Междувременно Путин пътува, организира срещи и изнася речи с необичайна честота. Той се е обръщал към военните, децата, учените и бизнесмените и дори е посетил оспорван остров в Охотско море с ясната цел да разгневи и провокира Япония. (Островът е известен като Итуруп в Русия и Еторофу в Япония.) Същевременно от лятото насам Кремъл засили усилията си да поддържа масите емоционално и духовно мобилизирани около „специалната военна операция“. Нито една част от руската култура, общество или история не е пренебрегната.

През август, например, Руската православна църква обяви, че мощите на Дмитрий Донской – легендарният войнствен княз от XIV век, който разгроми татарите от Монголската орда в битката при Куликово – са били неочаквано „открити“ в катедралата „Свети Архангел“ в Москва. Веднага след това Путин посети мястото на погребението и този исторически княз беше мобилизиран за военна служба – част от мощите му бяха изпратени на фронта, за да „укрепят духовно“ руските части, които се сражават там. Когато една война се проточи толкова дълго, руснаците могат да възлагат надеждите си не само на „чудодейните оръжия“, с които се хвали Путин, но и просто на чудо. Дори докато се провеждаха парламентарните избори, хиляди православни християни се редяха на опашка, за да видят мощите на Свети Спиридон Тримитус в Москва, сякаш бяха дошли да гласуват за него. В цялата страна стотици хиляди вярващи също участваха в подкрепяни от правителството религиозни шествия, чиято цел е да укрепят подкрепата за въоръжените сили. Най-впечатляващото от тях беше огромният, ултранационалистичен „Руски марш“, който се състоя в Москва в началото на септември.

Единственият въпрос е: какво представлява чудо? За повечето руснаци това е краят на войната

 Рано или късно Путин ще трябва да се измъкне от конфликта и никой освен Съединените щати не може да му помогне в това. Администрацията на Тръмп изглежда прави нов опит за преговори, в идеалния случай със стратегия, различна от тази на срещата на върха в Анкъридж или от „туристическата дипломация“ в стила на Уиткоф и Кушнер, която характеризираше първата година на администрацията. Но все още не е намерена алтернатива на този модел. Бързата визита на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август изглеждаше като част от усилията за провеждане на нов тип дипломация, може би нещо по-скоро като задкулисните канали, установени между съветника по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър и съветския посланик Анатолий Добринин по времето на разведряването. Засега е трудно да си представим как би могъл да възникне истински, постоянен канал, който да насочи двете страни към мир и, наред с другото, да облекчи напрежението между Русия и САЩ. Все пак за американския президент Доналд Тръмп има и нови причини да настоява за това. След поредица от гръмки провали във външната политика и предвид предстоящите трудни междинни избори, Тръмп спешно се нуждае от успех.

Засега Кремъл вярва, че разполага както с време, така и със средствата да продължи да се бори колкото е необходимо. Путин е неспособен да се усъмни, че е прав. Наред с инсценираните избори за Думата, премахването на всяка следа от антивоенна реторика от публичното пространство има за цел да предостави на Путин по-силен мандат за каквито и да било действия, които той счете за целесъобразни. Неизвестно остава доколко далеч в бъдещето руснаците са готови да признават тази легитимност.

Предвид тези предизвикателства хората засега търпят системата. Заслужава да се отбележи също, че същите проучвания, които показват, че руснаците са по-малко доволни от специалната военна операция, отколкото преди, сочат също, че все по-голям брой от тях предпочитат засилване на ударите пред отстъпки за постигане на мир. Повече от половината от анкетираните в проучване на "Левада Център" от август смятат, че е вероятно специалната военна операция да продължи още една година, а броят на онези, които заявяват, че са сигурни в това, е нараснал. Именно поради пълното си изтощение от войната мнозина виждат засилената военна активност като начин да се доближи мирът.

Путин все още представя действията на Русия като исторически справедлива отбранителна кампания за освобождение. Това не се различава много от начина, по който Сталин представяше Зимната война с Финландия от 1939 г. или "кампанията за освобождение" на Червената армия през същата година, която доведе до приобщаването на западната част на Беларус и западната част на Украйна към Съветския съюз.

Но за да бъде "народна война" – както пропагандистите и официалните лица от Кремъл понякога наричат специалната операция – конфликтът трябва да има ограничен времеви хоризонт. Той също така, по принцип, трябва да завърши с победа за народа, каквото и да означава това.

В действителност "специалната военна операция" придоби характеристиките на лична война, водена от държавния глава. Всъщност от самото начало това беше лична война, която просто въвлече народа по най-различни начини, включително чрез физическо участие в бойни операции и принудително подчинение на политически правила, ограничения и систематични репресии. Десетилетия наред руснаците са били подготвяни да живеят в състояние на готовност за война, или, по-точно, за войни. Такова постоянно състояние на военна готовност – както и реалната война и безмилостната милитаризация на икономиката – е това, което в крайна сметка доведе до срива на съветската система. Путин възроди този подход, за да служи на собствената си цел за възстановяване на руската империя, но руснаците може би не са подготвени обществото им да бъде толкова силно милитаризирано, знаейки, че и те могат да бъдат мобилизирани или че дронове могат да ударят покривите им, безкрайно дълго. Възможно е да се приспособим към такъв свят и е възможно да го нормализираме. Но за колко време?

В Русия на Путин ескалацията се случва на два различни фронта. Тя се случва на бойното поле, но се случва и у дома. Признаците са почти навсякъде. Налице са непрекъснатите арести и лишаване от свобода на онези, които не са съгласни с политиката на Кремъл – практика, която става все по-брутална. Налице е и постоянното затягане, до абсурд, на законодателството относно „чуждестранните агенти“, особено онези, които са напуснали страната и сега са лишени не само от политически права, но и от имуществени и финансови права. Налице е все по-непоносимата данъчна тежест, защото режимът не разполага с необходимите средства за война. 

В международните анализи на руската стратегия вътрешният фронт често се пренебрегва, но той е също толкова важен. Едната форма на ескалация не може да съществува без другата. Без засилване на вътрешния натиск режимът не може да засили външните си действия. Създаването на кризи се превърна в основата на системата на Путин и в механизма, чрез който той поддържа властта си. Въпреки това ползите от тази стратегия – която той майсторски поддържаше, като заблуди Тръмп през 2025 г. и провали перспективата за мирни преговори през първата половина на 2026 г. – намаляват. Дори собствената пропаганда на режима вече носи белезите на истерията. Длъжностни лица като Пьотр Толстой, заместник-председател на парламента и бивш телевизионен водещ, открито говорят за необходимостта да се нанасят удари по цивилното население на врага, за да го деморализират. Речта на омразата и прославянето на жестокостта и насилието се превърнаха в друга форма на ескалация. Но и тук ефектът отслабва при често използване.

Настоящата склонност на Кремъл към всякакъв вид ескалация не е признак на сила, а на слабост. Изборите позволиха на Путин да обвърже руснаците с „специалната му военна операция“ чрез процеса на гласуване: всеки, който е участвал в изборите, се е превърнал в съучастник. Но това вероятно само ще засили неудовлетворението на много хора, които са уморени от наложените от държавата условия на живот. Никой няма да протестира; мнозина ще се преструват, че подкрепят режима. Но точно както в последните години на Съветския съюз, самият акт на съществуване в такава система ще изглежда по-скоро като имитация на нормалност, отколкото като нещо истинско. Вече няма ясен изход за една страна, травматизирана от войната, объркана от пропагандата на насилието и идеологията за национално превъзходство, и опустошена от изкривена и все по-дисфункционална военна икономика.

Най-голямата криза на режима на Путин е криза на бъдещето. Той не знае накъде да върви, нито защо. И затова удължава войната като средство за оцеляване. Американската администрация се опитва да покаже на Путин изход, като му подхвърля предложения за огромни бизнес сделки или, ако статуквото продължи, заплашва да наложи „адски“ санкции. Но най-реалистичният сценарий в момента е, че Путин ще продължи да печели време, използвайки зимата като оръжие.