Моно квартет на фестивал

Четири суперуспешни моноспектакъла ще се играят на фестивала София Моно.

Събитията ще се проведат между 1 и 5 юни на сцената на парк “Военна академия”.

Там публиката ще се срещне с едни от най-талантливите и обичани артисти на България.

Първи сред тях ще се представи Асен Блатечки със “Секс, наркотици и рокендрол” - легендарната пиеса на Ерик Богосян, която актьорът игра на сцената на Модерен театър в последните години.

За час и половина Асен Блатечки се превъплъщава в няколко образа - на бедняка от улицата, чистач, вокалист на рокбанда, среднощен "каубой", рецидивист и баровец...

Във фестивала ще присъства и едно от най-играните и успешни представления на десетилетието - “Възгледите на един учител за народното творчество” на Камен Донев. Още за него - тук.

Третият моноспектакъл, който публиката ще има възможност да види на София Моно е последният спектакъла на Мариус Куркински на сцената на Сатиричния и Пловдивския театхър - „Български разкази“ по Ангел Каралийчев.

В него актьорът се връща към думите на своите родители, които обаче присъстват в живота ни и досега. Отделните части на спектакъла показват различни видове човешка мисъл, пресъздадена в различни видове слово.

От народната приказка, през документалния разказ, до произведението на един автор. Три аспекта на българското съзнание, слово и живот: приказна необяснимост, документална безпощадност и авторско творчество.

Четвърти в квартета ще бъде Николай Урумов с последния си моноспектакъл “Лалугер” по номинираната за Аскеер за драматургия пиеса на Александър Урумов.

Представлението е смешно сбогуване с едно отиващо си време, с едно забравено пространство, в което все още живеят хора.

Главният герой Дянко Лалугера живее именно в такъв далечен край на България – напълно невидим, погледнато от София. Но нека никой не го подценява - макар и рядко, той идва в столицата. Този път е дошъл тук по специално поръчение на брат си, за да донесе готови документи по европроекти.

Големият проблем обаче е един защитен вид лалугер, който се е заселил точно във фамилната им земя и пречи да се одобри проекта.

Дянко е простоват и смешен човеколюбец, непохватен селски приказливец, добър и наивен. И в тая доброта и наивност човек може през смях да открие себе си – оня някогашен себе си, който уж е смятал за отдавна изгубен...