Мрачният свят на Моне – унищожителят на картини

Снимки: Flickr

Моне не вижда част от цветовете от палитрата, като синьото, за това в някои от картините му след появаването на болестта има наситени жълти и кафяви нюанси, но липсват по-студените цветове от спектъра

3 / 4

Едва ли има човек, който поне веднъж не се е възхищавал на водните лилии на Клод Моне. Той е записал името си в историята на изкуството с платинени букви, като създателя на импресионистичната живопис във Франция.

Но с течение на времето, цветовете на галещите окото творби на Моне стават все по-мрачни. Застига ли депресията и френския художник?

Макар че признава, че се чувства нещастен, причината е друга. През 1912 г. света около Моне е станал по-мрачен, защото откриват катаракта и на двете му очи. Характерната атмосфера, която създават картините му, осезаемо се променя. И въпреки че можел да си върне нормалното зрение с операция, французинът се притеснявал много.

"Предпочитам да взема всичко, което мога да взема от състоянието си или да спра да рисувам някой ден, но няма да понеса ако повече не мога да виждам малките неща, които ме радват", казва той.

Моне има нагледен пример, какво може да се случи, ако процедурата е неуспешна. Неговата приятелка Мери Касат се подлага на две операции – след първата, зрението й се влошава. След втората – почти не вижда. Рисуването за нея вече е невъзможно.

Но картините му стават все по-тъмни и по-тъмни, а той все по-недоволен от тях. Това го принуждава все пак през 1923 г. да се пребори с катарактата. Операцията му е успешна, но възстановяването е тежко.

Клод Моне имал тежък характер. Бил толкова инатлив, че предпочитал да изгори картините си, пред това да ги притежава някой, който не харесва. Веднъж наистина го сторил, за да не попаднат творбите му в ръцете на кредиторите. Когато най-накрая осъзнава, че новите му платна са коренно различни от старите заради болестта го облива невероятен гняв. Той взима нож за хартия и ги нарязва.

А когато останел без работа, бил направо нетърпим. Често обичал да спори с близкия си приятел Огюст Роден.

Двамата били като братя, не можели един без друг. Дори решават да направят изложба заедно, но когато скулптурът решава, че е удачно да скрие някои от картините на Моне със статуите си, художникът побеснява. Вдигат врява до небето, а няколко дни по-късно отново пият на една маса.

Точно защото няма възможност да рисува, докато е с превръзки на очите, гневът отново завладява Клод Моне, до степен в която се опитва да изтръгне превръзките от очите си. Когато все пак докторите ги свалят, всичко му се струва прекалено жълто, а после – прекалено синьо. Две години минават, докато импресионистът може да вижда всички цветове от палитрата отново перфектно.

И тогава прави най-обичайното нещо, което се очаква от него – промъква се тайно в музеите, в които се намират част от картините му и оправя цветовете им. Останалите унищожава. Отново действие, характерно за него.

Малка част от творбите от този период на Моне са спасени от негови приятели и близки, но навярно ако е имал възможност, французинът щеше да унищожи и тях. Все пак той бил толкова упорит, че успял да се ядоса дори на дърво. Той започнал да рисува един дъб през февруари, но изоставил работата си. Върнал се обратно през май и бил изключително неприятно изненадан да завари дървото напълно разлистено. Бесен, Моне хукнал към дома на собственика на имота и го помолил за позволение да обрули листата на дъба. Това му отнело часове, но когато все пак и последното листо паднало от короната на  дървото, Моне седнал срещу него с огромна усмивка на лицето и доволно започнал да рисува.