Белгийският вестник "Дерниер йор" публикува статия под заглавие "Българинът Стоян", в която разказва за случайната среща между автора Жери де Мае и български имигрант в Брюксел.
Предимството на това да отидеш да изпереш дрехите си в обществената пералня е контактът с хората от квартала, започва разказът си Жери де Мае.
Като например онзи мъж, който първоначално взех за поляк заради външния вид и акцента му, но той се оказа българин, обяснява Мае за срещата си с нашия сънародник.
Той се казва Стоян. Пристигнал в Белгия преди три години. Преди да отиде в Белгия, Стоян работел в Испания, където изкарвал по 60 евро на ден, но никога не бил сигурен дали действително ще му ги платят.
Сега той е част от дребен бизнес, ръководен от баща му – работилница, специализирана във вътрешното строителство – рамки, подове и плочки.
“Този, който наистина търси работа, винаги намира“, категоричен е Стоян.
България му липсва малко. Най-вече слънцето и красивите момичета. От друга страна обаче, той трябва да изкарва прехраната си. “В България положението е лошо. Само много богатите се чувстват добре“, разказва сънародникът ни пред белгийския вестник.
Стояновците, които работят честно за около 1200 евро на месец в Белгия, без да знаят дали някога ще се върнат в родината си, сигурно са много, отбелязва авторът на статията. Той отбелязва, че те са важни за икономиката на Белгия, защото са квалифицирана и евтина работна ръка, която разработва обекти.
И кой знае дали Брюксел няма да се сдобие с кмет от български произход през 2030 година, завършва с намигане статията си авторът.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.