На татко детето ще поеме властта

Въпреки че историческо предаване на властта в Северна Корея не се състоя, името на новия господар вече е ясно. Ким Чен Ир е избрал наследник - най-малкия му син Ким Чен Ун, който само трябва да мине нещо като стажантски период на върха на йерархията.

По същата схема на власт дойде самият Ким Чен Ир. Посочи го баща му - „великият вожд” Ким Ир Сен, на предишния партиен конгрес преди 30 години. Синът пое управлението едва 14 години по-късно. Сега стана ясно, че щафетата ще поеме неговият син. Рано или късно.

Всъщност династическото управление в съвременната политика се наблюдава и в други страни по света, които не са монархии. В Ирак например със сигурност Саддам Хюсеин щеше да бъде заместен от някой от синовете си Удай и Кусай, ако американската инвазия не беше прекратила диктаторския му режим. В крайна сметка и тримата бяха убити – синовете от американците, бащата със смъртна присъда от иракски съд.

Взривоопасната обстановка в Ирак след Саддамовото време сякаш промени нагласата на хората в региона, че и отвъд. За мнозина е далеч по-добре дългогодишна автокрация и предаване на стабилна власт от баща на син, отколкото дори и ден на демокрация с кървави атентати, погубени стотици животи и съдби.

В тази посока са и настроенията в Египет, където вечният президент Хосни Мубарак (почти 30 години на поста) достига възраст 82 -годишна възраст, на която вече ще бъде принуден да напусне сцената.

Фараонът, както наричат Мубарак, управлява с твърда ръка по-дълго от лидери като Брежнев (18 г.) и Мао (27г.). И въпреки всички критики за налагане на тоталитарен режим, корупция и гонения на опозицията, Фараонът успява да укроти ислямските екстремисти, който тормозят постоянно Северна Африка. Не че в Египет няма атентати, но дори и най-крайните критици на Мубарак споделят мнението, че благодарение на него нещата по поречието на Нил са под контрол.

Така египтяните малко или много са притеснени какво ще се случи в страната, когато Мубарак си отиде. Но за тяхно „успокоение” той вече има готов отговор – сина си Гамал, който вече е заместник-генерален секретар на управляващата Националнодемократическа партия. Освен това е икономически съветник на баща си. Образованието му на финансист, икономист и банков мениджър дава необходимия гръб, за да се счита, че Гамал Мубарак ще спечели следващите президентски избори след година. Особено предвид алтернативите - радикалните "Мюсюлмански братя" и разединената опозиция.

Край пирамидите вече се събират подписи в подкрепа на президентската кандидатура на президентския син. За целта дори е сформирана „Народна коалиция в подкрепа на Гамал Мубарак”.

В съседна Либия нещата също уверено вървят към родствено прехвърляне на властта. Непоклатимият Муамар Кадафи си взе властта с преврат и вече 41 години не я пуска. Разбира се, рано или късно и той ще сколни глава пред биологичния часовник. Но вече е помислил за бъдещето на Джамахирията и на своето семейство. Най-големият му син Сейф ал Ислам (Мечът на исляма) изглежда все по-близо до лидерското място на баща си и вече получи няколко високи държавни поста. Освен това той е президент на фондация „Кадафи”, която в няколко случая (като този с българските медици) играе роля на посредник в преговорите със Запада.

Говорейки за синовете на бащи-лидери не можем да пропуснем Джордж Уокър Буш, който най-вече благодарение на вярната републиканска армия на баща си и експрезидент Буш-старши успя да се докопа по доста противоречив начин до Белия дом (питайте Ал Гор). И тръгнал по стъпките на татко не се поколеба да прати армия в Персийския залив десетина години след атаката, наредена от баща му.  

Ползвайки се с инерцията от политическото минало на родителите си до държавни ръководители се издигнаха и Саад Харири – премиер на Ливан и Бениньо Акино III – президент на Филипините. Общото между двамата е, че бащите им Рафик Харири и Бениньо Акино-младши стават жертви на покушения. Майката на Акино – Мария Корасон пък е първата жена – президент на Филипините в периода 1986-1992 година.

Някои дъщери също които следват плътно стъпките на татковците си. 38-годишната Гулнара Каримова става все по-популярна в Узбекистан, където президент е баща й Ислам Каримов. Тя е бивш заместник-министър на външните работи и представител на страната в ООН. Към момента е посланик в Испания, но не крие амбициите си да се завърне на домашната политическа сцена.

Много политическа активна е и 45-годишната Дарига Назарбаева, която е дъщеря на казахстанския държавен глава Нурсултан Назарбаев. Дарига има своя партия, а и е със силно влияние в медиите. С други думи готова за голямата политика.

Нали е от семейството?!