"Обама може да вземе публичната подкрепа и да си я завре..."

Всяка предизборна кампания в САЩ е украсена с незабравими гафове, скандали и откровени глупости. Както всяко друго нещо, отвъд Океана превръщат вота за Конгрес, за губернатор, за президент в шоу. И може би така е по-добре пред алтернативата на досадните, еднообразни речи и дебати. Поне хората се забавляват.

Така в навечерието на изборите за 435 места в Камарата на представителите и 37 в Сената, американците станаха свидетели на някои запомнящи се изцепки.

Ще започнем с невероятната сума, похарчена за предизборната кампания на демократи, републиканци и независими – 2 милиарда долара! Каква ти криза!

От ВВС пък подбраха няколко мига от американската предизборна есен, които достойно заемат място в рубриката no comment.

Подкрепяната от излязлата наскоро на политическата сцена Чаена партия Кристин О`Донъл, която се бори за място в Сената, изглеждаше като свежо лице-символ на новото време в американската политика. Оказа се обаче, че през годините г-жа О`Донъл е правила недомислени коментари, пред които дори Джордж У. Буш бледнее.

„Мастурбацията е изневяра!”, е един от бисерите на кандидат-сенаторката. Определянето на учените като „мишки за разплод с човешки мозъци” също е родена от мисълта на О`Донъл. „Еволюцията е мит!” и „Чувам Божия глас!” пък са реплики от предишната й кампания за влизане в Сената.  

В сатирично шоу Кристин О`Донъл обявява на всеослушание, че практикува магьосничество като любител. Когато изказването й  предизвика силна обществена реакция, тя се опита да обърне нещата в своя полза, пускайки рекламен клип, където заявява: „Аз не съм вещица, аз съм ти!”. Невероятно остроумие!

Друг виден представител на Чаената партия – Ранд Пол, влезе в новините, побеждавайки на първичните републикански избори кандидата на Републиканската партия за кандидатсенаторското място в Кентъки. Името на Пол обаче доби далеч по-голяма популярност заради изцепките му като студент, разкрити от бивша негова съученичка.

Ранд Пол и негов приятел отвлекли въпросното момиче, завързали я, принудили я да пуши марихуана и да се моли на измислен от тях Бог, наречен Аква Буда. Оказва се, че бъдещият политик бил член на тайното общество NoZe, известно с жестоките си шеги и осмиването на християнството.

Пол, разбира се, отрече обвиненията, но нямаше как да замаже скандала.

От другата страна на политическата барикада демократът Франк Каприо също се представи „на ниво”. Кандидатът за губернатор на Роуд Айлънд не получи публична подкрепа от президента демократ Барак Обама. Държавният глава се въздържал заради личното си приятелство с независимия кандидат за поста Линкълн Чафии.

Каприо обаче не можа да преглътне това и без да се замисля, заяви пред местна радиостанция: „Президентът Обама може да вземе публичната си подкрепа и да си я завре....”. Много мило, г-н Каприо!

Като стана дума за необмислени изявления, републиканският кандидат за Сената от Невада  (вече няма нужда да споменаваме, че е подкрепяна от Чаената партия) Шерън Енгъл определено е на върха. Гафовете за нея буквално са всекидневие.

Енгъл заяви, че в два американски града властва строгият мюсюлмански шериат, присмя се на идеята аутизмът да бъде покриван от здравната осигуровка и в същото време подкрепи програма за подсигуряване на масажи и сауна за наркозависими затворници.

Нейната антиимиграционна риторика в щат, където има значително имигрантско присъствие, обаче предизвика най-големия „хит”. На среща с избиратели в местна гимназия, Енгъл беше попитана защо в нейните предизборни клипове латиноамериканците са представени в негативна светлина. „Не съм сигурна, че актьорите трябваше да са латиноси”, е светкавичният отговор на Шерън.

И продължава: „Не знаех, че всички сте латиноамериканци”, казва кандидат-сенаторката пред аудиторията, „Някои от вас ми приличат по-скоро на азиатци”. Както отбелязахме по-горе – no comment.

След като медиите логично захапаха всеки кандидат от Чаената партия в очакване на поредната изцепка, повечето партийни лица решиха да избягват всякакъв контакт с журналистите. По всякакъв начин.

Така например охраната на Джо Милър дори сложи белезници на репортера Тони Хопфингър, който се опитал да зададе въпрос на политика, въпреки отказа му да говори с пресата. Наложило се да се намесва полицията, за да освободи Хопфингър.

За да не остане по-назад, републиканецът Карл Паладино, който се бори за губернаторския пост в щата Ню Йорк, заплаши да елиминира репортер. Паладино беше разгневен от въпроси, свързани с любовницата му и извънбрачното им дете.

Кандидат-губернаторът не пропусна да атакува и хомосексуалистите. Първо заяви пред представители на еврейската общност, че не желае мозъците на децата му да бъдат промивани с мнението, че хомосексуалността е валиден житейски избор.

След това в интервю за NBC Паладино нарече гей парадите „гнусни прояви”. В същото време стана ясно, че години наред е давал имоти под наем на нощни гей клубове.

Друг републиканец – Рич Йот, пък стана обект на жестоки критики заради избора си на... костюм. Кандидатът за Конгреса от Охайо е дългогодишен член на група за възстановки на събития от Втората световна война. В това няма нищо лошо, освен че Йот винаги избирал ролята на SS-овец от нацистка Германия.

Борба на ниско ниво пък проведоха в Калифорния членката на Камарата на представителите Лорета Санчез и републиканецът Ван Тран, който се кандидатира за мястото й във Вашингтон.

Та г-жа Санчез заяви в тв интервю, че „виетнамците” се опитвали да й отнемат позицията в Конгреса, визирайки произхода на своя опонент.

Ван Тран реагира с имейл кампания. Съобщението беше кратко: „Има нещо гнило около Лорета. Това е смрадта на Вашингтон”.

По-цветисто здраве му кажи!
.