Бенедикт XVI призова да се решат конфликти и кризи

Това е от уики, статия за въоръжените сили на Османската империя през Руско-Турската война (1877-1878).Пленените турски оръдия "Круп" още стоят на Шипка, можеш да отидеш и да ги видиш. отговор Сигнализирай

За кой Максим говориш?За оня от ДС дето си изтърва пищова под расото на литургия ли?Много е верващ да знаеш! отговор Сигнализирай

папата е червей ! отговор Сигнализирай

Незнам кой е неук,но май ти мойто момче със главния не си ок. отговор Сигнализирай

1. Османски ред и компромис (1)В резултат от завоюването на Балканите голяма част от поданиците на Османската империя в Европа се оказват християни, т.е. неверници. Мюсюлманите остават малцинство. Този факт поражда сериозни проблеми от религиозен характер. Кара ги да търсят решения в ежедневно администриране на покореното балканско население, в това число и на българите.Според преданието султан Мехмед II Завоевателя обиколил на кон току-що превзетия Константинопол. Той бил силно впечатлен от разрушените сгради и недоволен от разграбването на града. След три дни на разруха султанът дал амнистия на оцелелите защитници и предприел мерки за възстановяване на градския живот. Една от първите му политически стъпки била да уреди статута на Константинополската (Вселенската) патриаршия.Документи за това съдбовно за християните в Османската империя решение не са запазени. По всичко личи, че Мехмед II следвал модела, създаден от един от наследниците на Мохамед халифа Омар. След като завоюва през първата половина на V в. Сирия и Палестина, той сключил с християните в тези земи специално съглашение, известно като Пакта на Омар. [1] В него срещу гаранцията да запазят живота и имота си покорените приемат безпрекословно властта на завоевателите, срещу което те запазват правото си да изповядват своята религия в свои храмове и духовна самостоятелност.Османците заимстват този арабски модел на ограничена верска търпимост и след завоюването на Константинопол полагат основите на т.нар. система от милети. В основата й лежи разделянето на иноверните поданици в отделни религиозни общности. В 1453 г. са признати правата на общността на православните християни, а в 1461 г. на армено-грегорианската общност. По-късно първата ще бъде назована Рум милет, а втората Ермени милет. След прогонването на евреите от Испания в 1492 г. и от Португалия в 1497 г. и преселването на огромна част от тях в Османската империя се полагат основите и на Яхуди милет.Съвместното съжителство на мюсюлмани, християни и евреи в Османската империя я прави много по-различна от всички средновековни държави. Макар и ограничени, нормите на верска търпимост осигуряват траен религиозен мир в нейните територии, докато в други части на Европа се водят безконечни религиозни войни. Показателен е фактът, че до началото на XVII в. евреите се стичат в османските градове от всички краища на Християнския свят.Системата на милетите запазва църковните организации на подвластните неверници. Срещу определена годишна сума пари техните религиозни водачи запазват правото си да ръководят своята общност. Важни въпроси, като тези от семейно-брачен и морален характер се решават вътре в общността. Това вътрешно обособяване е на верска, а не на етнически основа. Трябва да се има предвид, че житейските реалности често принуждават неверниците да пренебрегват своите институции и да се обръщат към кадийските, т.е. мюсюлманските съдилища. отговор Сигнализирай