Въпреки пререканията за бежанците, програмите за финансова помощ за Гърция и мерките за строги икономии през последните години ЕС показа смайващо единство по друг въпрос: решимостта си да накаже Русия за анексирането на Крим и подкрепата за сепаратистите в Източна Украйна, пише Ноа Баркин от Ройтерс.
Този консенсус беше възможен, защото германският канцлер Ангела Меркел съумява да държи под контрол приятелски настроените към Русия членове на правителството, както и да убеди скептични страни от ЕС като Словакия, Унгария и Италия да подкрепят удължаването на икономическите и финансовите санкции на блока срещу Москва.
Посланиците на ЕС се договориха ограничителните мерки да останат в сила за още шест месеца. Но това не може да скрие факта, че нагласите в Берлин се променят. И поради тази промяна започват да се появяват първите истински пукнатини в европейския консенсус за подхода към руския президент Владимир Путин.
През последните седмици, през които НАТО напредна с плановете си да разположи батальони по западната граница на Русия, на руски спортисти бе забранено да участват в Олимпийските игри заради допинг, а Москва бе заплашена с дисквалификация от Европейското първенство по футбол заради агресивни запалянковци, представители на официален Берлин започнаха да изразяват безпокойство, че отношенията с Руската федерация може да понесат непоправими щети.
Към тези опасения се прибавя и растящото разочарование от правителството в Украйна и от изпълнението на неговата част от Минското мирно споразумение, по-конкретно да приеме закон, който да позволи произвеждането на избори в Донбас.
В по-общ план някои германски и европейски представители започнаха да се питат на колко фронта може да си позволи Европа да се бори едновременно, при положение че блокът е изправен пред заплахи като излизането на Великобритания (Brexit), нападенията на бойци на "Ислямска държава" и продължаващата бежанска криза.
"Хората се умориха от конфронтацията с Русия. Те не харесват това напрежение и виждат, че Украйна не прави достатъчно по отношение на реформите", каза Улрих Шпек от Академията за трансатлантически изследвания във Вашингтон.
"При положение, че си имаш работа с ИДИЛ, Путин не изглежда толкова лош. Поради тази умора се увеличава рискът лагерът срещу санкциите да засили позициите си", каза той. Мнението му се споделя и от представители на официален Вашингтон, който също наложи санкции на Русия заради Украйна.
През последните седмици се засилиха разногласията сред партиите в коалиционното правителство на Меркел, в което влизат най-големите политически сили в Германия. Министърът на външните работи Франк-Валтер Щайнмайер застана начело на кампанията за по-помирителен подход към Русия, както и за поетапно облекчаване на санкциите.
В края на миналата седмица той предизвика недоумение, като заяви, че НАТО рискува да провокира Русия с военните учения в Източна Европа. "Сега не трябва да нажежаваме ситуацията със силно дрънкане на оръжие и пронизителни войнствени призиви", каза той пред вестник "Билд".
Посланието на Щайнмайер може да бъде разчетено по два начина. Първият е, че той играе "доброто ченге", а Меркел "лошото", както и че твърдолинейната германска позиция по въпроса за санкциите е малко вероятно да претърпи някакви значителни изменения.
"Дали нещо се е променило в политиката по отношение на Русия? Мисля, че нищо не се е променило", каза високопоставен германски дипломат. "Все пак с наближаването на крайния срок за санкциите трябва да покажем, че правим всичко, което можем, за да водим диалог с Русия."
Другото тълкувание е, че изявлението на Щайнмайер говори за по-дълбоки разногласия между консерваторите на Меркел и неговата Германска социалдемократическа партия (ГСДП), които само ще се засилват с наближаването на парламентарните избори в Германия през 2017 г. Някои официални представители се опасяват, че тези разногласия може да изпратят на партньорите на Берлин сигнал за разнобой, който да подкопае консенсуса в ЕС.
Едно е сигурно: вътрешната политика в Германия играе роля в дебата за Русия. През последния месец Щайнмайер беше подложен на значителен натиск от председателя на ГСДП Зигмар Габриел да смекчи реториката си по отношение на Руската федерация, казаха официални източници, запознати с обсъжданията между двамата.
Габриел е най-вероятният съперник на Меркел на изборите догодина и трескаво се оглежда за теми, които да увеличат тежестта в социологическите проучвания на изпитващата проблеми ГСДП и да я разграничи от консерваторите на канцлера.
Русия е естествена отправна точка за социалдемократите. За мнозина в партията нагласите към Москва са се оформили благодарение на политиката за разведряване на отношенията от 70-те години на канцлера Вили Бранд, известна като "Източната политика", както и на подкрепата на Съветски съюз за обединението на Германия, дадена от него точно преди да рухне.
"Не можем да позволим успехите на Източната политика на Бранд да бъдат пропилени", предупреди в интервю от края на миналата седмица бившият канцлер от ГСДП Герхард Шрьодер, който е приятел на Путин и някогашен покровител на Щайнмайер.
По-късно този месец Габриел ще посети Русия и ще се срещне с президента й в личната му резиденция в околностите на Москва.
Същия ден, на 27 юни, новият украински премиер Володимир Гройсман трябва да пристигне на първото си официално посещение в Берлин за разговори с Меркел.
Знаковият характер на двете срещи няма да убегне на партньорите на Германия, някои от които вече говорят за постепенна отмяна на санкциите.
Италианският премиер Матео Ренци и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер участваха в голямата руска инвестиционна конференция, състояла се миналата седмица в Санкт Петербург - посещения, които допреди година биха били немислими.
Словакия, една от най-скептичните страни по отношение на санкциите срещу Русия, поема председателството на ЕС през юли. Нейният министър на външните работи Мирослав Лайчак заяви следното вчера в Люксембург пред Ройтерс: "Мисля, че след тази промяна се засилва желанието за политическа дискусия по въпроса за санкциите и очаквам в крайна сметка тя да стане факт".
/БТА/

Китайските електрически камиони се готвят да завладеят Европа
„Лукойл“ отчете обезценки от близо 20 млрд. долара върху чуждестранните си активи
Цветанка Минчева: Ниските лихвени нива от 2015-2022 г. вече са в историята
Xpeng отчете първа тримесечна печалба, но представи слаби прогнози
Масова смърт на редки птици шокира плаж край Шабла
Нападение в София: Сириец наръга с нож мъж в корема и гърба
Рамазан Байрам в Хасково: Джамиите в града се оказаха тесни за мюсюлманите
На Конгреса на БФС: Разкриха горещи подробности и цифри за бюджета на централата
Секси тенисистка очаква син + СНИМКИ
Проблем за Ливърпул: Салах се контузи
Мачовете по телевизията днес, 20 март
Плеяда от звезди: Тухел обяви избраниците си за Англия
Категорична оценка: Звездно трио няма място в ЦСКА
Домашните хакове, които помагат да бъдем по-здрави
Постна баклава за Благовещение
Храни за късмет за пролетното равноденствие
Финансови постъпления очакват тези 4 зодии през април
12 идеи за домашно спа с малък бюджет
Ново имерсивно шоу в MINA Sofia показва архивни кадри от първите мисии на българските космонавти
Тъжна вест! Почина Антон Фажев
Двама 27-годишни мъже са задържани под стража след сделка с метамфетамин
Световни звезди пристигат във Варна за 100-годишнината на ММФ „Варненско лято“
Общинският бюджет ще покрие 2/3 от парите за увеличение на заплатите в "Градски транспорт"-Варна
Какво ще бъде времето в събота?
7-годишно дете е в тежко състояние след падане от скала
Луната отново е на фокус: НАСА подготвя ракетата „Артемис“ за полет през април
Китай набеляза вулканичен район за първото си кацане на Луната
Космическо чудо: Мисията Proba-3 е спасена след месец „клинична смърт“
Сблъсък на две планети с размерите на Земята е наблюдаван на 11 хил. светлинни години от нас
Пролетното равноденствие: Кога точно настъпва?
Марсоходът „Пърсивиърънс“ откри скъпоценни камъни на Марс