Повече зрелище, отколкото мощ: Парадът на Путин показва отчаян и празен режим

Всяка година на 9 май Русия превръща Деня на победата в най-важното си упражнение в държавната пропаганда.

Парадът на Червения площад е предназначен да проектира сила в чужбина и да засили лоялността у дома. Това е оркестрирана демонстрация на военна мощ, историческа митология и политически послания, обгърнати от съветското поражение над нацистка Германия през май 1945 г.

Тази година обаче празненствата в Москва бяха забележимо приглушени. За първи път от години нямаше демонстрация на военна техника. Четири години след нахлуването си в Украйна става очевидно, че Кремъл няма с какво да се хвали.

Очевидно страхувайки се от възможността за украински дронове над столицата си, Москва обяви едностранно прекратяване на огъня за Деня на победата, като същевременно предупреди Украйна за "масивен ракетен удар“ срещу Киев, ако честванията бъдат нарушени. И все пак, ако съдим по миналото, подобни паузи са най-малкото крехки: наистина, министърът на външните работи на Украйна обвини Москва в нарушаване на прекратяването на огъня.

В съвременните руски държавни наративи Денят на победата подсилва идеята, че Съветският съюз е спасил света от нацизма и е пожертвал повече от 27 милиона живота във Втората световна война, загуба, която остава мощен емоционален опорен камък.

Путин отдавна се е възползвал от това наследство, за да укрепи позициите на Русия в чужбина и да засили авторитета си във вътрешнополитически план, а също и е използвал аналогията с нацистите, за да оправдае войната в Украйна. Той е описал целта на Русия в Украйна като "денацификация“ и е представил Москва като "неразрушима бариера пред нацизма“ и е представил инвазията като продължение на тази борба. Той е заявил, че "победата ще бъде наша, както през 1945 година“, настоявайки, че "няма място в света за нацисти“.

И все пак Русия води пълномащабна война в Украйна, която е широко смятана за най-разрушителния конфликт в Европа след Втората световна война.

Паметта от Втората световна война

Контролът на Кремъл върху паметта от Втората световна война се прилага не само чрез наратив, но и чрез закон. Закон от 2014 г. криминализира "разпространението на умишлено невярна информация“ за действията на Съветския съюз във Втората световна война или "оскверняването на символи на военната слава“.

През 2021 г. това беше допълнително затегнато със санкции за всеки публичен опит за отъждествяване на СССР и нацистка Германия или за поставяне под въпрос на "решаващата роля“ на Съветския съюз в победата над фашизма.

Путин обнови руската образователна система, като замени учебниците по история с одобрени от Кремъл. Тези учебници учат децата, че Русия не е влязла във Втората световна война, докато Германия не нахлу през 1941 г.

Това, което постоянно липсва в този разказ, е каквото и да е сериозно признание за неудобната история, включително пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г., по силата на който Съветският съюз и нацистка Германия разделят части от Източна Европа на сфери на влияние и потапят Европа в мрак. Също така се пропуска, че в същия период СССР поглъща балтийските държави и води тежка война с Финландия.

Историята като оръжие

Путин също така промотира идеята, че Съветският съюз би могъл да спечели войната до голяма степен сам, подчертавайки, че "съветският народ поема основната тежест на борбата срещу нацизма". Както президентът Тръмп правилно го е казал: Втората световна война не би могла да бъде спечелена (дори не близо!) без Съединените американски щати.

Тази реалност е отразена в програмата на САЩ Lend-Lease, която доставя на Съветския съюз огромни количества оборудване, превозни средства, храна и суровини, които материално подкрепят военните усилия.

Когато историята се използва като оръжие, самата истина става част от състезанието. Западът трябва да обърне нещата срещу руската пропаганда и да подчертае истината за фалшивите разкази на Путин за Втората световна война.

Честванията тази година на Деня на победата на Червения площад носеха неловък подтекст: повече зрелище, отколкото мощ. Парадът беше с ограничен мащаб, военната техника липсваше, а севернокорейските войски присъстваха като подходящ символ на това колко много се е сринал статутът на Москва на "велика сила“. За лидер, който е изградил легитимността си върху силата, гледката изглеждаше като театър, прикриващ слабост, пише The Telegraph.

Въпреки култивирания от Путин имидж на геополитически шахматен майстор, дъската започва да изглежда празна. Заявявайки, че "победата винаги е била и винаги ще бъде наша“, той все още не може да претендира за победа в Украйна. Хореографията на Червения площад може все още да е ослепителна, но историята, която е предназначена да разкаже, е все по-трудна за продажба.