Европейските продажби на оръжие тънат в непрозрачност

Основните европейски сили производителки на оръжие ограничават информацията, която оповестяват публично, забавят отчитането на продажбите на оръжие на други страни или възпрепятстват прозрачността под прикритието на националната сигурност. Това са заключенията на доклад, представен в края на юни от Института Асер и Амстердамския университет , който сравнява правните рамки на осем европейски страни – Германия, Белгия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Обединеното кралство и Швеция – които представляват една трета от световния износ на оръжие, според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) .

„Изправени сме пред дефицит на прозрачност“, казва Леон Кастеланос-Янкевич, координатор на изследването, който твърди, че непрозрачността е общото правило в анализираното за доклада законодателство, въпреки факта, че държавите са подписали международни договори, които ги задължават да споделят тази информация.

Изследователят от Института Асер посочва, че констатациите в доклада са зов за събуждане в светлината на стратегията за превъоръжаване, обявена по време на срещата на върха на НАТО в Хага (Нидерландия), и въздействието на тези оръжия върху конфликтите извън границите на Европа. „Най-засегнати са жертвите на насилие, причинено от оръжия, които се изнасят безотговорно, небрежно или незаконно“, добавя Кастеланос-Янкевич. Според него липсата на прозрачност в тази търговия може да възпрепятства работата на правосъдието, пише El Pais.

В разгара на милитаристична ескалация, експертите предупреждават, че страните производителки вероятно ще се насочат повече към дискретност и ще бъдат по-малко склонни да се подчиняват на контрол.

 „Достъпът до информация за продажбите на оръжие във Франция е много труден за получаване на практика, тъй като е значително ограничен от правителството“, отбелязва докладът за водещия европейски износител на оръжие, който се изстреля на второ място в света след избухването на войната в Украйна . Документът посочва „поверителния характер“ на транзакциите и върховенството на интересите на националната сигурност като основни причини, както и актовете на държавната доктрина, която освобождава определени правителствени решения от съдебен контрол.

Разпространението на търговски и отбранителни тайни също е често срещано явление. „Поверителността е оправдана като ключов аспект от поддържането на добри отношения в рамките на международната общност“, добавя се в доклада.

Най-силното ограничение на прозрачността в Испания, която представлява 3% от световния износ и е девета в световен мащаб, произтича от Закона за официалните тайни , предконституционен закон, датиращ от 1968 г. „Грийнпийс“ започна съдебен спор през 2020 г., осъждайки продажбата на минохвъргачки „Алакран“ на Саудитска Арабия и използването им при бомбардировките над Йемен през 2015 г., както и нарушение на международното право и испанското законодателство, което забранява сделки със страни във война.

 „Ако тази дейност не се контролира и докладва, износът към страни, които използват тези оръжия за нарушаване на човешките права, е разрешен“, каза Лорена Руис-Уерта, правен директор на Greenpeace. Върховният съд отхвърли жалбата за изискване на повече информация от испанското правителство, като аргументира, че общественият интерес не е „достатъчно обоснован“ и че разкриването на тази информация излага на риск „сигурността и отбраната на държавата“, наред с други причини.

Конституционният съд отхвърли жалба, подадена от екопацифистката организация, която отнесе въпроса до Европейския съд по правата на човека, въпреки че решението все още не е взето. Руис-Уерта посочва, че достъпът до информация в тази област в Испания е „много ограничен“, но признава, че „се е подобрил“ поради натиск от страна на гражданското общество.

Правителството представя полугодишен доклад на Конгреса, въпреки че Руис-Уерта твърди, че информацията е „неточна“ и обикновено се представя, след като транзакциите вече са финализирани, което прави невъзможно спирането им.

Германия, петият по големина износител в света, от друга страна, положи усилия за улесняване на достъпа до информация и през последното десетилетие възприе рестриктивен подход към износа на оръжие. През 2019 г. Heckler & Koch беше глобена с 4,2 милиона долара за незаконен износ на хиляди оръжия за Мексико, някои от които свързани с изчезването на 43-мата студенти от Айоцинапа. Подобни решения не биха били възможни без проследяване на износа.

Симон Веземан, старши изследовател по оръжия в SIPRI, който не е участвал в разработването на доклада, обяснява, че нежеланието на правителствата често е оправдано от опасения за националната сигурност, особено когато конфликтите продължават.

„Ключът е в баланса, защото понякога това се използва и за скриване на неща от обществеността или за предпазване от обществен дебат“, посочва той.

Веземан твърди, че въпреки че европейските страни продължават да декларират операциите си пред ООН и ЕС, е вярно и че те са склонни да пазят чувствителна информация от публично оповестяване, особено след нахлуването в Украйна.

„Вносът и износът на оръжие остават непрозрачни в Европа, но в сравнение с други части на света, те са изключително прозрачни“, пояснява той.

Други транзакции може да са технически законни, но спорни в очите на обществеността, както в случая със сделките с Израел, посочва специалистът.

„Може да има сиви зони“, отбелязва Веземан. В тези случаи правителството разрешава транзакциите за покупка или продажба, но избягва да предоставя подробности за тях, защото знае, че това може да предизвика критики, отбелязва той.

Наскоро съд в Обединеното кралство, седмият по големина износител на оръжие в света, отхвърли жалба на няколко неправителствени организации, настояващи за спиране на продажбата на компоненти за производството на изтребители F-35 на Израел заради злоупотребите в Газа, като твърди, че износът е „законен“.

„Това е въпрос от компетенциите на изпълнителната власт, която трябва да бъде демократично отговорна пред парламента и в крайна сметка пред електората, а не пред съдилищата“, добавиха съдиите в решението си.

Понякога, казва Веземан, самите компании настояват информацията да се пази в тайна, за да не се възпрепятстват текущите преговори или тръжни процеси, или защото не искат да се разкриват чувствителни данни за бизнеса им. „След като договорите бъдат подписани, много компании с удоволствие споделят тези данни, защото смятат, че това ги прави да изглеждат добре“, казва той.

Кастеланос-Янкевич посочва, че оръжейната индустрия исторически се е възползвала от близостта си с държавата, било защото в много страни производителите на оръжие са или са били държавни компании, било защото са пряко свързани с национални интереси.

„Не вярвам в разказа за голяма конспирация в рамките на оръжейната индустрия“, коментира той. „Но без съмнение има хора, които се възползват от системата и начина, по който тя работи“, продължава изследователят.

В светлината на обявеното превъоръжаване на НАТО, Веземан се надява, че парламентите ще послужат като противовес, или чрез установяване на минимални изисквания за прозрачност, или поне чрез обсъждане на това как ще бъдат изразходвани средствата, вложени във военните бюджети. „Войната е добър бизнес за много компании“, казва той.

Експертът на SIPRI изчислява, че световният износ на оръжие представлява около 150 милиарда долара годишно.