Роберто Савиано, разкрил подземния свят на Камората: Животът ми е съсипан непоправимо!

Съдебната зала затихна, докато съдията произнасяше присъдата. Франческо Бидонгети, известен италиански мафиотски бос, който вече излежава доживотна присъда за множество убийства, беше признат за виновен за пореден път - този път за заплаха към автор на бестселъри. А в задната част на съдебната зала обектът на заплахите му се разплака, с глава, отпусната на рамото на адвоката му, и тяло, разтърсвано от ридания.

45-годишният Роберто Савиано живее под полицейска защита от две десетилетия, откакто разкри престъпните дейности на неаполитанската мафия, известна като Камора, с разследващите си писания. Книгата му от 2006 г. „Гомора“ спечели международно признание, но и доживотна присъда от друг вид.

Той не може да ходи на плаж, да пазарува или да се разхожда в парка, без да се страхува, че ще стане мишена на наемен убиец. Не може спонтанно да се срещне с приятел за кафе. Прекарва голяма част от времето си в малък апартамент без прозорци.

„Животът ми е съсипан непоправимо... Преживях ада на затвора в продължение на 20 години, без да съм извършил престъпление“, казва  той миналата седмица, след като отново се укри, пред The Times.

На въпроса дали съжалява, че е написал книгата, която му донесе слава и богатство, продавайки над 12 милиона копия по целия свят, той отговори:

„Всеки ден от живота си.“

Решението от понеделник потвърди 18-месечната присъда за мафиота. Бидонети и неговият адвокат бяха обвинени в „сплашване“, след като отправиха това, което се смяташе за смъртна заплаха срещу Савиано в друга съдебна зала през 2008 г. Но последната присъда не донесе облекчение за Савиано:

„Надявах се, че съдията, след като прочете присъдите, ще ми каже: „Савиано, сега си свободен човек“, спомня си той в интервю, проведено по имейл. „Накратко, мечтаех.“

Той не е много доволен и от времето, необходимо за произнасяне на присъдата - 17 години.

„Това говори много за състоянието на италианската съдебна система. Престъпните организации знаят, че в Италия, ако всичко върви добре, след 15 или 20 години ще платят за престъпление, извършено днес.“

Савиано, роден в Неапол през 1979 г., е израснал в регион, където присъствието на Камората е било не само видимо, но и дълбоко вкоренено – вплетено в политиката, бизнеса и ежедневието. След като учи философия, той започва да пише за вестници, като бързо се идентифицира като репортер, който не се страхува да назовава имена.

„Гомора“ е разтърсващ разказ за икономическата империя на неаполитанската мафия, разкриващ нейния контрол върху световните индустрии – от модата до строителството и токсичните отпадъци – и представящ мафията не като романтичен подземен свят, а като брутална и дълбоко вкоренена властова структура.

Книгата, преведена на повече от 50 езика и адаптирана във филм, който получи награда в Кан, както и в дългогодишен телевизионен сериал, промени разбирането на обществеността за мафията и катапултира Савиано на световната сцена. Но тя също така го направи човек, който лесно се забелязва. 

Малко след публикуването на книгата през април 2006 г., италианската полиция разкрива заговори за покушението му, включително крайпътен атентат. До октомври същата година той е поставен под постоянна полицейска защита, често сменя местоживеене, не може да се движи свободно или да се появява публично без внимателно планиране.

С малко други занимания, които не включват посредничеството на наблюдение и охранители, той продължава да пише. По-късните му произведения, включително „ZeroZeroZero“ („НулаНулаНула“) (2013), изследване на световната търговия с кокаин, и „Пираните“ (2016), роман за тийнейджърски банди в Неапол, затвърждават репутацията му на безстрашен летописец на пресечната точка между престъпността, парите и младежката култура.

Има обаче периоди, когато мъжът се опитва, въпреки заплахата, надвиснала над него, да живее нормален живот. В Ню Йорк, с помощта на правителството на САЩ, Савиано получава нова самоличност: Дейвид Данън. Но хората продължават да го разпознават.

„А! Италианският писател!“ го поздравява един мъж в търговски център в Манхатън.

Друг път той е в такси, когато латиноамериканският шофьор, прочел „ZeroZeroZero“, която се фокусира върху южноамериканските наркотици, го пита:

„Вие ли сте Роберто Савиано?“ Отговорих: „Не, това не съм аз!“ И двамата се засмяхме.“

Един от най-щастливите му дни е в Лондон, където му е позволено да пътува през 2013 г. без охрана. Той отива да се срещне с Джулиан Асанж в еквадорското посолство, където австралийският основател на WikiLeaks е получил убежище.

„Спомням си тези часове перфектно, кацнах на Гетуик и мисля, че пътуването от летището до центъра на Лондон отлетя неусетно. Беше блаженство. Бях сам - нямаше никой наоколо, който да ме защити, но и никой, който да ми блокира погледа.“

Той е спечелил признание в целия литературен и журналистически свят. Сър Салман Рушди, самият той не е непознат за живота под заплаха, го нарича „героична фигура“, а приятелството им, изградено върху взаимно разбирателство за цената на свободното слово, се превърна в символ на артистична солидарност.

Но известността на Савиано го е превърнала и в политически врагове. През последните години той се превърна в отявлен критик на крайнодясното правителство, водено от Джорджа Мелони, особено заради позицията му по отношение на имиграцията. През ноември 2021 г. Мелони го съди за клевета, след като той я нарече - заедно с Матео Салвини, вицепремиера - „копелета“ заради твърдата им позиция по отношение на спасителните операции за мигранти в Средиземно море. Римски съд наложи условна глоба от 1000 евро на Савиано. Мелони поиска обезщетение от 50 000 евро.

Савиано обжалва присъдата, която според критиците подчертава остарелите закони на Италия за наказателно дело за клевета и представлява атака срещу свободата на пресата. Салвини, от своя страна, заведе отделен иск за клевета срещу Савиано, защото го е нарекъл „министър на подземния свят“. Салвини също така се опита – и не успя – да отнеме полицейската защита на Савиано. Делото за клевета продължава.

Последното решение, свързано със Савиано, мафиота Бидонети и неговия адвокат Микеле Сантонастазо, води началото си от известния макси-процес „Спартак“ преди години, който доведе до доживотни присъди за 16 босове на Камората, елита на клана Казалези, за множество убийства и други престъпления.

По време на едно от последните заседания през 2008 г. Бидонети и адвокатът поискаха делото да бъде прехвърлено в друга юрисдикция поради влиянието, което Савиано и Росария Капачионе, друга журналистка, се твърди, че са упражнявали върху неаполитанските съдии с писанията си за Камората.

Според Савиано това е еквивалентно на етикетирането на журналистите като „врагове на подсъдимите“, чиято работа е подтикнала държавата да действа срещу Камората.

„Според тях аз съм бил заплаха за правосъдието в Неапол, а не те, убийците, чакащи присъда.“

Петима свидетели в този продължителен процес вече бяха убити, а коментарите срещу журналистите бяха интерпретирани като смъртна присъда. Капачионе също беше поставен под полицейска защита. Полицейският ескорт на Савиано беше увеличен от една бронирана кола на две и от двама полицаи на пет.

„Единствената полицейска защита, по-висока от моята, е тази на президента на републиката“, казва Савиано.

Той е сигурен, че Бидонети и адвокатът са замислили коментарите си като смъртна заплаха. Гангстерът е поръчал убийството на един млад мъж само защото е „неуважил“ сина му. Той е използвал жена като жив щит в престрелка с полицията и небрежно е убил лекар, който не е диагностицирал тумор на съпругата му.

И все пак, изглежда, няма много удоволствие в това да бъдеш официално реабилитиран. Савиано звучи отчаян. Приятели говорят за неговата изолация, трудността да поддържа връзки – той е неженен и без деца – и самотата, която идва от живот, живян зад бариери.

Междувременно мафиотските банди процъфтяват – и не само в Италия.

„Имам чувството, че мафиите са победили“, казва той. „Престъпните организации процъфтяват в сянка в много западни страни, включително Обединеното кралство, които се борят да признаят криминалния произход на капитала, генериращ богатство, който замърсява легалната икономика.“

Той с радост би изоставил професионалния си живот като бич на организираната престъпност:

„Нека просто кажем, че всичко е станало изключително сериозно, твърде сериозно, непоносимо сериозно“, отбелязва той. Савиано би искал да се върне, ако можеше, в дните преди да напише най-известната си книга: „Бих бил най-щастливият човек на света. Бих се качил на мотор и бих тръгнал на пътешествие.“