Как Европа може да удари Русия там, където я боли и защо няма да го направи?

Докато президентът Тръмп се готви да се срещне с президента Путин в Аляска в петък, Европа се мъчи заради един от малкото силни козове, които държи във войната в Украйна - замразени руски държавни активи на стойност над 260 милиарда евро, пише The Times.

Брюксел плахо прибира дял от лихвата по тези активи и насочва парите в помощ на Киев. Президентът Зеленски и неговите по-пламенни поддръжници на Запад призоваха за пълното изземване на активите.

Това остава спорен въпрос в Европа и извън нея. Въпросните активи са валутни резерви, които руската централна банка е натрупала, за да може да подкрепя рублата - предимно в евро, но също и значителни количества паунди, йени, швейцарски франкове и щатски, австралийски и канадски долари.

Те бяха замразени от коалиция от държави малко след пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна. Руската държава ги притежава, но не може да ги използва.

Първоначално те са били предимно под формата на държавни облигации, но към днешна дата те до голяма степен са падежирали в пари в брой или са реинвестирани в ценни книжа. Те са разпръснати в различни юрисдикции в западния свят и се администрират от шепа клирингови къщи.

Лъвският пай от парите, които възлизат на общо 300 милиарда евро в световен мащаб, се намират в Европа. Около 190 милиона евро се държат от Euroclear, белгийската клирингова къща, и до 20 милиарда евро от Clearstream, френски конкурент.

Това значително надминава 70-те милиарда евро частни активи, принадлежащи на около 2000 руски граждани, които са били замразени от коалицията за санкции.

На теория всяка от страните, където се намират руските държавни активи, би могла да реши да ги конфискува и да вложи парите във фонд за Украйна. След това тези средства биха могли да бъдат инвестирани по-агресивно, за да се генерират по-високи печалби и да се поддържа функционирането на украинската държава.

Съществува своеобразен прецедент: Белгия налага 25% данък върху „неочакваните“ печалби, които Euroclear реализира от управлението на руски активи, включително лихви и дивиденти от акции, а постъпленията след това отиват в основния фонд на Европейския съюз за помощ за Украйна.

Досега са извършени три транша от тези плащания, всеки от които е в размер на около 1,5 милиарда евро.

От политическа гледна точка, някои западни държави смятат, че би било по-разумно да ги задържат като разменна монета в бъдещи преговори за прекратяване на огъня или за финансиране на евентуалното възстановяване на Украйна. Други, включително Европейската централна банка, предупреждават, че изземването на активите може да навреди на репутацията на Европа като надеждно място за правене на бизнес и да изплаши чуждестранните инвеститори.

Някои страни, като Белгия, се опасяват, че може да бъдат изложени на руски ответни мерки или да бъдат оставени сами да поемат разходите по съдебно дело, ако конфискуват активите под националната си юрисдикция без достатъчна подкрепа от съюзниците си.

Най-верните защитници на Украйна твърдят, че тези възражения са преувеличени.

В правно отношение основното безпокойство е, че съдилищата биха гледали с неодобрение на всяка мярка, която сметнат за нарушаваща международния принцип на държавния имунитет, който обикновено защитава чуждестранните суверенни активи от конфискация.

На национално ниво повечето експерти смятат, че това би изисквало законодателство, което да засили влиянието на изпълнителната власт. САЩ и Канада предприеха съществени стъпки в тази посока, но европейците все още не са последвали примера им.

Съществуват и известни спорове относно ситуацията съгласно международното право. Обикновено този вид финансова „контрамярка“ може да се предприема само от държави, които са преки жертви на агресия: в този случай Украйна.

Конфискацията от трети страни би зависела от спорната идея за „колективни контрамерки“, които биха изисквали одобрение от международен съд.

Досега нито едно обвързващо съдебно решение не е разпоредило на Русия да плати репарации, а всяко действие на Съвета за сигурност на ООН би било блокирано от ветото на Москва.

Британското правителство заяви, че към май е замразило активи на стойност 25 милиарда паунда, свързани с руския режим, което според него е общата сума, притежавана от организации и лица в списъка със санкции. То обаче отказа парламентарни въпроси, с които се иска по-подробна разбивка.

Правителството заявява, че отделно е „обездвижило“ активи, принадлежащи на Централната банка на Русия, Националния фонд за богатство на Русия и руското Министерство на финансите, като е използвало санкции, забраняващи на британски граждани да предоставят финансови услуги във връзка с тези активи.

Правителството отказа да каже колко е обездвижена, твърдейки, че има „чувствителни моменти“ около публикуването на цифрата и че „е важно решението за публикуване на всякакви подробности за тези активи да бъде взето колективно на базата на Г-7“.

През март Министерството на финансите обяви, че е изпратило 2,26 милиарда британски лири на Украйна, които ще бъдат възстановени от печалбите, генерирани от санкционирани руски суверенни активи.

Обсъжда се и идеята за прехвърляне на руски активи в централен фонд, който би могъл да генерира по-голям интерес чрез инвестиции в по-рискови активи.

Изземването на активи е по-сложно.

Обединеното кралство би могло просто да приеме закони, които да направят изземването законно на национално ниво, и няма международни полицейски сили, които биха могли да предотвратят това, дори ако това наруши международното право. Този ход обаче би могъл да навреди на международната легитимност на Великобритания в очите на някои държави, засягайки сътрудничеството в други области.

Законността съгласно международното право би се основавала на принципа на „контрамерките“. На практика този ход би могъл да означава и авторитарни държави като Китай да откажат да инвестират средства в западни финансови институции, които биха могли да бъдат обект на подобни конфискации в бъдеще.

Европейските правителства допълнително замразиха хиляди частни активи, включително луксозни яхти, имения и спортни автомобили, принадлежащи на около 2000 руски граждани. Много от тях се държат на имената на членове на семейството или от тръстове или фиктивни компании, което затруднява доказването на собствеността.

Частните активи са станали по-малко централни в общия дебат, защото цифрите са далеч по-ниски от държавните активи, а конфискацията на частна собственост е трудна, защото изисква ясни правни основания, свързващи активите с престъпна дейност.

Без доказано нарушение, конфискацията рискува да наруши правата на собственост, защитени от вътрешните закони и международните споразумения за правата на човека, които изискват справедлив процес и справедливо обезщетение. Законните собственици могат да оспорят конфискациите в съда, което често води до продължителни и сложни съдебни спорове.

Продажби са се случвали, но са рядкост. През август 2022 г. суперяхта на стойност 75 милиона долара, „ Аксиома“ , беше първият конфискуван актив на руски олигарх, който беше пуснат на продажба след инвазията. Тя беше собственост на санкционирания руски стоманен магнат Дмитрий Пумпянски и беше продадена на търг в Гибралтар след решение на Върховния съд.

САЩ обявиха тази седмица, че ще продадат суперяхтата Amadea на стойност 325 милиона долара на търг следващия месец. Продажбата на луксозния кораб, собственост на руския олигарх Сюлейман Керимов преди да бъде конфискуван, ще бъде първата по рода си в САЩ.

Имаше съдебен спор за собствеността му, след като „Роснефт“, държавната руска петролна и газова компания, предяви претенции. „Съмняваме се, че ще привлече разумен купувач на справедлива пазарна цена, защото собствеността може и ще бъде оспорена в съдилища извън Съединените щати, излагайки купувачите на години скъпи и несигурни съдебни спорове“, каза представител пред AP.

Законът за репото на активи на САЩ за украинци, приет през април миналата година, предостави на президента правомощия да конфискува руски суверенни активи при определени условия, въпреки че все още не са извършени конфискации по този закон.

За Украйна ключов тестов случай беше „Роял Романс“, конфискуван в Хърватия от Виктор Медведчук , украински проруски олигарх. Миналата година хърватски съд постанови, че собствеността върху „Роял Романс“ трябва да бъде прехвърлена на Украйна и тя беше обявена за продажба на търг, но възникнаха правни пречки, когато хърватските съдилища отмениха конфискацията поради невъзможността на Украйна да представи наказателни обвинения.

Кралският романс остава в правна неопределеност, като поддръжката му струва на Украйна около 20 милиона долара годишно.

Според медиите в страната, испанските власти са замразили активи на стойност над 1 милиард евро, свързани с руснаци, съгласно режима на санкции на ЕС от 2022 г. насам. Това включва банкови сметки, недвижими имоти, яхти и акции на компании, принадлежащи на санкционирани лица и организации, много от които олигарси или ръководители в държавни индустрии.

Испанските власти потвърдиха изземванията на най-малко 23 имота, три луксозни яхти и множество финансови сметки, но не са публикували пълен публичен опис. През април 2022 г. властите, в координация със САЩ, иззеха 255-футовата яхта Tango, собственост на руския олигарх Виктор Векселберг, в Майорка. Стойността ѝ се оценява между 90 и 120 милиона долара.

Италия, която е замразила 2,3 милиарда евро частни руски активи, също е изправена пред тежка финансова тежест за поддържане на конфискуваните имоти и обмисля дали да пристъпи към постоянна конфискация чрез продължителни съдебни процеси.

Русия осъди плановете за конфискация, въвеждайки ответни мерки за изземване на активи и заплашвайки със съдебни искове, но би могла да се съгласи да отстъпи активите за строителство в Украйна, стига част от парите да бъдат изразходвани за една пета от страната, контролирана от нейните сили, съобщи Ройтерс през февруари.