Хибридната война на Русия срещу Полша

Докато САЩ се насочват към противодействие на възхода на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, източният фланг на НАТО е изправен пред критично изпитание в Полша. С разходи за отбрана в момента от 4,7% от БВП, Полша е фронтовата линия на Европа срещу руската агресия, но се бори с вълна от свързани с Русия саботажи, които заплашват нейната стабилност, Пише за TNI Филип Стичински, директор „Операции“ в Центъра за междуморски изследвания към Института за световна политика.

Повече от година Полша е свидетел на мистериозни палежи и саботажи. Тези инциденти почти винаги са в близост до, ако не са директно насочени към, критична и военна инфраструктура. Пожари вече са възникнали във Варшава, Гданск и Вроцлав, както и в Семяновице Шльонске и Минск Мазовецки. Въпреки че последните два споменати града не са сред най-големите в Полша, те играят ключова роля в нейната отбранителна промишленост.

Моделът от атаки започна през май 2024 г. с унищожаването на „Marywilska 44“ – търговски комплекс с 3000 служители – по-късно потвърден като палеж, спонсориран от Русия. През 2025 г. ескалацията продължи с поредица от инциденти, включително пожари във варшавското метро, експлозии в електрически подстанции във Варшава и Легионово и пробив на газопровод в Гданск на 5 юли. На 13 юли пожар засегна Минск Мазовецки, където се намира 23-та тактическа авиобаза. На следващия ден склад за пластмаси в Семяновице Шльонске, дом на полския отбранителен контрагент Rosomak SA, беше мистериозно подпален.

Тези атаки представляват учебникарски примери за „хибридни действия“, които не само заплашват инфраструктурата, но и целят да всеят страх сред обикновените поляци и да изпитат устойчивостта на полските служби за спешна помощ и служби за сигурност. Като пример за първото, трябва да се спомене неотдавнашният палеж срещу жилищен район във варшавския квартал Зомбки, който нямаше никаква връзка с военната или външната политика на Полша. И обратно, на 15 юли коктейл Молотов беше хвърлен от източната страна на полско-беларуската граница срещу група полски граничари. За щастие, никой не пострада при този инцидент, но граничният регион далеч не е безопасен; през юни 2024 г. полски войник беше убит от мигрант, опитващ се да премине в Полша. Насърчаването на незаконната миграция в Европа е друг ключов елемент от руската програма за хибридна война; добре документирано е, че Русия приветства мигранти от Глобалния юг, особено от Близкия изток, и ги призовава да преминат незаконно от Беларус в Полша.

Тези палежи и саботажи се случиха на фона на политически и предизвикателства, свързани със сигурността. Откакто либералната Гражданска коалиция, водена от настоящия премиер Доналд Туск, пое властта през декември 2023 г., полските служби за сигурност, включително Агенцията за вътрешна сигурност (ABW), бяха критикувани за реактивния си подход към дестабилизиращите действия на Русия.

„За съжаление, не чуваме за действия от страна на ABW нито в случая с пожара в Грохов, нито в случая с дестабилизиращите действия във варшавското метро. Изглежда, че правителството все още не е намерило ефективен инструмент за неутрализиране на подобни заплахи“, каза Станислав Жарин, председател на Института за национална сигурност и бивш заместник-координатор на специалните служби, във видеоклип в X (бивш Twitter). Източник от полското разузнаване отбеляза, че изглежда Варшава „реагира на инциденти, вместо да ги предотвратява“.

Това усещане за уязвимост може да окуражи противниците, тъй като Русия се стреми да дестабилизира Полша като ключов елемент от кампанията си срещу НАТО.

Граничната сигурност остава критичен проблем, с отчетливи предизвикателства по източната и западната граница на Полша. Източната граница с Беларус продължава да бъде гореща точка, експлоатирана от мигранти и оперативни работници, разследващи полската отбрана. Реакцията на правителството обаче е забележимо смесена. От една страна, министърът на националната отбрана Владислав Косиняк-Камиш наскоро обяви увеличаване на правомощията на войниците, охраняващи източната граница. От друга страна, през май трима полски войници бяха задържани и обвинени от прокуратурата, след като произведоха предупредителни изстрели по агресивни мигранти, опитващи се да преминат границата. Объркващият подход на правителството на Туск към въпроса за миграцията отразява личното колебание на премиера; по време на изграждането на стена на полско-беларуската граница Туск нарече проекта „презрян“ и подчерта, че потенциалните мигранти са „бедни хора“, търсещи убежище – само за да поддържат стената и политиката за непускане на мигранти след избирането си.

В същото време на западната граница с Германия се появи друга миграционна криза, макар и с малко по-различна динамика. Според съобщения в полските медии е имало няколко случая, в които германската полиция е транспортирала мигранти от Германия до полската граница, което е разгневило местните жители. В отговор на това местните жители, подкрепени от консервативната полска партия „Право и справедливост“, сформираха граждански патрули „Ruch Ochrony Granic“ (Движение за защита на границите). В крайна сметка, поради социален натиск, правителството на Туск възстанови граничния контрол на западната граница на Полша. Това напрежение подчертава по-широките геополитически и дипломатически предизвикателства, пред които е изправена Полша, за да балансира националната сигурност със задълженията си в рамките на Европейския съюз.

Икономическите последици от хибридната война на Русия срещу Полша са значителни. Саботажът на инфраструктура като пристанището в Гданск, критичен център за енергия и търговия, нарушава веригите за доставки и влияе върху ролята на Полша като логистичен гръбнак за Украйна. Цената на тези инциденти, както по отношение на непосредствените щети, така и на дългосрочните инвестиции в сигурността, подчертава необходимостта от твърд отговор.

Тъй като Съединените щати изместват фокуса си към нарастващото влияние на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, стабилната Полша е от съществено значение за закрепването на източния фланг на НАТО, освобождавайки ресурси за други военни театри. Пътят напред изисква реформиране на полските служби за сигурност, инвестиции в защита на границите и осигуряване на ефективно и оперативно правителство, съгласувано с новия президент Карол Навроцки. За Полша, НАТО и трансатлантическия алианс залозите са високи и необходимостта от решителни действия е неотложна.