Изкуственият интелект като нов инструмент в борбата с нелегалния хазарт в Гърция

Изкуственият интелект отдавна не е просто научна иновация или модерна тенденция, а  реален инструмент за разрешаване на някои от най-сериозните социални и икономически предизвикателства на съвременния свят. В Гърция, например, тази технология е на път да стане ключов помощник в защитата на обществото и държавния бюджет, явявайки се като мощно оръжие в борбата с нелегалния хазарт – феномен, който подкопава доверието в институциите, нанася финансови щети на държавата и крие сериозни рискове за потребителите.

Онлайн хазартът продължава да се развива стремглаво, a сивият сектор някак винаги се опитва да бъде крачка напред. Точно тук идва ролята на AI като средство за навременно откриване, блокиране и ограничаване на нерегламентираните практики в системата и опора за изграждане на по-сигурна и прозрачна дигитална среда. Въпросът вече не е дали изкуственият интелект може да помогне, а колко бързо ще успее да промени изцяло облика на регулацията в хазарта.

Как Гърция планира да противодейства на сивия сектор?

Преди броени дни Министерството на националната икономика и финансите на южната ни съседка обяви планове за внедряване на нова система за дигитално наблюдение, базирана на AI, която ще открива и блокира нерегламентирани оператори в реално време.

Системата ще бъде подплатена с механизми за DNS филтрация, кръстосани проверки на данни и сътрудничество с банковия сектор. Очаква се тя да блокира достъпа до над 11 000 вече идентифицирани нелицензирани сайтове и да подпомогне органите в проследяването на подозрителни движения и трансакции.

Поводът? Според данни на Хазартната комисия за надзор и контрол (EEEP), през 2024 г. близо 800 000 гърци са имали допир с нелегалния хазарт като 28% от тях признават, че залагат основно в нелицензирани платформи. Това са приблизително 9,5% от населението на южната ни съседка. Финансовият министър Кириакос Пиеракакис определя ситуацията като „шокираща“, подчертавайки, че общият размер на нелегалния пазар се оценява на 160 млрд. евро, а Гърция губи поне 500 млн. евро данъчни приходи всяка година. „Това не е просто теч на публични ресурси, а дълбока социална патология.“, отбелязва той.

В отговор на тези предизвикателства, Министерството на националната икономика и финансите подготвя нова законодателна рамка, която ще влезе в обществено обсъждане до края на 2025 г. Предвиждат се редица мерки: незабавно закриване на обекти, предлагащи нелегален хазарт, отнемане на лицензи на съучастващи бизнеси, наказателни дела, включително ефективни присъди за тези, които възпрепятстват проверки или подпомагат незаконна дейност, и въвеждане на стимули и данъчни облекчения за насърчаване на играта в легалния сектор.

Успоредно с това ще се засилят и кампаниите за обществена информираност, с акцент върху рисковете от хазартната зависимост и популяризирането на инструменти за самоизключване.

Сътрудничество и устойчивост в борбата с нелегалния хазарт

През юли 2025 г. EEEP създаде съвместна работна група с националната полиция, съдебните органи и финансовото разузнаване. Основният акцент в това сътрудничество е концентриран върху разкриване на тактиките на нелегалните канали, които използват социални медии, криптирани чат приложения и сложни схеми за прикриване на финансови потоци чрез многослойни трансакции.

Президентът на EEEP, Антонис Вартоломайос, подчертава, че целта на тези действия не е единствено прилагане на санкции, а изграждане на по-устойчива регулаторна рамка. „Не можем да спечелим тази битка само със закони, нужни са прозрачност, постоянство и междуинституционално сътрудничество.“, отбелязва той.

Комбинирайки дигитални решения, законодателни промени и междуинституционално сътрудничество, южнатга ни съседка цели не само да ограничи сивия сектор, но и да изпълни една по-широка цел - създаване на прозрачна, сигурна и справедлива среда, в която иновациите работят за обществото, а не за тези, които опитват да заобиколят закона.