Съюзниците на Америка трябва да придобият ядрени оръжия

Малко сценарии плашат експертите и политиците толкова, колкото перспективата за разпространение на ядрени оръжия. Готовността на Русия да размахва заплахата от разполагане на тактически ядрени оръжия във войната си срещу Украйна, двусмисленият интерес на президента на САЩ Доналд Тръмп към ядрените опити и предстоящото изтичане на договора START от 2010 г. (който ограничава размера на руските и американските ядрени арсенали) напомниха на света за трайния разрушителен потенциал на ядрените оръжия и съживиха страховете от тяхното използване. Американските лидери са убедени, че разпространението на ядрени оръжия би навредило дълбоко на стратегическите интереси на САЩ и би дестабилизирало допълнително и без това крехкия световен ред. През последните месеци те удвоиха ангажимента си за предотвратяване на разпространението, а ударите през юни срещу ядрени обекти в Иран показаха, че Вашингтон ще използва сила, за да попречи на повече страни да се сдобият с бомбата, пише Foreign Affairs.

В продължение на десетилетия Съединените щати инвестираха в ядрен ред, изграден около неразпространението на ядрени оръжия, дори след като споразуменията за разоръжаване от времето на Студената война, като например Договора за противобалистични ракети, изтекоха. Противопоставянето на разпространението сред ненадеждни държави и противници има смисъл, но всеобхватното противопоставяне на по-нататъшното разпространение на ядрени оръжия замъглява значителните ползи, които те могат да дадат. Съединените щати биха постъпили добре, ако преразгледат стриктното си придържане към неразпространението и насърчат малка група съюзници – а именно Канада, Германия и Япония – да преминат към ядрени оръжия. За Вашингтон селективното разпространение на ядрени оръжия би позволило на тези партньори да поемат по-голяма роля в регионалната отбрана и да намалят военната си зависимост от Съединените щати. За тези съюзници, от своя страна, придобиването на ядрени оръжия осигурява най-надеждната защита срещу заплахите на регионални врагове, като Китай и Русия, както и по-малко ангажираност на Съединените щати с традиционните си съюзи.

Скептиците и ядрените песимисти може да пребледняват при идеята за свят с повече ядрени сили,

но подобни опасения са по-малко основателни, когато разпространението се осъществява избирателно. Канада, Германия и Япония имат доказан опит в рационалното разработване на политики и вътрешна стабилност, което ще направи малко вероятни както ядрените аварии, така и всяка спирала на неконтролирана ескалация. И ако се управлява внимателно, има достатъчно основания да се смята, че разпространението в тези страни няма да доведе до широко разпространени усилия от други страни за разработване на собствени бомби.

По време на Студената война американските лидери се надяваха да изтеглят американските сили от Европа, но решиха, че ако Германия не придобие ядрен възпиращ фактор, континентът няма да може да гарантира собствената си сигурност.

Германските лидери и германската общественост признават, че военната зависимост от Съединените щати прави страната им уязвима за капризите на Вашингтон. Малко след избирането си през февруари 2025 г. канцлерът Фридрих Мерц обяви, че е време да се „постигне независимост“ от Съединените щати и оттогава се превърна в отявлен поддръжник на значителното превъоръжаване. Но ще отнеме много време, за да се изградят конвенционалните способности на Германия, а Берлин все още няма ясна визия за това как да постигне амбициозната цел за разходи за отбрана от пет процента от БВП, за която Мерц и други европейски лидери се споразумяха на срещата на върха на НАТО през юни. Текущите ангажименти на Германия да предоставя военни материали на Украйна и нежеланието на населението да поеме военна служба възпрепятстват бързото изграждане на конвенционални военни сили. Развитието на независими ядрени сили би предпазило Германия от възможността за внезапно изтегляне на САЩ от Европа, като същевременно би предложило осъществим и смислен начин за изпълнение на обещанието от пет процента.

Разпространението на ядрени оръжия от Япония ще допринесе значително за постигането на основната цел на Съединените щати в Източна Азия, а именно сдържането на Китай чрез силни местни съюзи. От гледна точка на Вашингтон, основната заплаха, породена от Пекин, е, че той може да постигне регионално господство и да развие военния си потенциал, за да застраши сериозно Съединените щати и техните интереси, например чрез нарушаване на веригите за доставки на полупроводници или чрез установяване на предни бази извън територията им в Източна Азия и дори по-далеч. Подобна китайска регионална хегемония би представлявала сериозно предизвикателство за Съединените щати.

Япония вече се радва на отбранителното предимство да бъде архипелаг, отделен от противниците си от морето. Ако се комбинира с независими ядрени възможности, това предимство би гарантирало ефективно сигурността на Япония пред външни заплахи и би гарантирало, че тя няма да попадне под китайски контрол. Освен по-добрата си защита, ядрено въоръжена Япония би осигурила по-надеждна и непосредствена форма на разширено възпиране на Източна Азия, отколкото Съединените щати могат да осигурят. Китай може да се съмнява в готовността на Вашингтон да рискува ядрена война заради събитията в Източна Азия, но близостта на Япония и пряката ѝ заинтересованост от регионалната стабилност правят ангажиментите ѝ много по-надеждни.

Повече ядрени оръжия наистина може би са по-добре.

Япония, въоръжена с ядрени оръжия, би добавила и допълнителен слой в сценариите за ескалация на кризи, позволявайки ефективен отговор на китайската агресия, без директно намесване на Съединените щати. Когато обмисля атака срещу Япония, Китай би бил принуден да обмисли монументалните разходи за японски ответни мерки, независимо от всякаква допълнителна американска подкрепа. Притежаването на ядрени оръжия би подготвило Япония, а може би и Източна Азия в по-широк смисъл, да се справи с внезапна промяна в ангажимента на Вашингтон за сигурност. Най-новата Национална отбранителна стратегия на администрацията на Тръмп дава приоритет на защитата на родината на САЩ и Западното полукълбо пред заплахите, идващи от Китай и Русия, сигнализирайки за потенциално сеизмична промяна в ориентацията.

В Северна Америка разпространението на канадски ядрени оръжия би подобрило вътрешната сигурност на Америка. Предвид интеграцията на канадските и американските военни в рамките на НАТО и двустранната система за противовъздушна отбрана NORAD, двете страни биха се сражавали заедно в почти всеки възможен сценарий за отбрана в полукълбото.

За Канада, от своя страна, притежаването на ядрени оръжия сигнализира на Съединените щати, че и тя приема споделена отговорност за континенталната отбрана и че Отава може да възпре потенциални агресори без американска подкрепа. Както канадският премиер Марк Карни го заяви през март, „старите отношения“ на Канада със Съединените щати са „привършени“.

Канада, Германия и Япония притежават научния и индустриален капацитет за успешно разработване на ядрени оръжия самостоятелно. Например, ролята на Канада като основен доставчик на делящ се материал осигурява основата за съвместни усилия за превръщането на тези нови ядрени възможности в реалност. Това, от което трите съюзника биха се нуждаели – и което Съединените щати могат и трябва да осигурят – е обществена подкрепа и дипломатическо прикритие за прехода им към ядрено оръжейни държави, както и техническо и доктринално ръководство за осигуряване на надеждни гаранции за командване и контрол.

Традиционно разпространението на ядрени оръжия се разбира като риск за стабилността на международния ред. С придобиването на ядрени способности от държавите, регионалният и глобалният баланс на силите се измества, поставяйки под въпрос съществуващите споразумения за сигурност. Според мнението, държава с ядрен възпиращ фактор може да се държи хищнически, тъй като вече е изолирана от опитите за нейното овладяване.

Канада, Германия и Япония са сред водещите държави, ангажирани с международния ред, основан на правила.

И трите държави оформят външната си политика и дори държавната си идентичност от гледна точка на доброто международно гражданство. Селективното разпространение на ядрени оръжия в тези държави би ребалансирало военните способности и би създало единна коалиция от ядрени сили, ангажирани с осуетяването на потенциални ревизионисти.

Селективното разпространение на ядрени оръжия следователно трябва да се разглежда и разбира като инвестиция във възраждането на този ред. На практика Канада, Германия и Япония биха помогнали за запълване на празнините, които накараха Русия да види по-благоприятни условия за ревизионизъм и които биха могли да накарат Китай да направи подобно изчисление.

Потенциалът за инциденти, включващи ядрени оръжия, остава основателна причина за безпокойство. Въпреки че е вярно, че разпространението на ядрени оръжия технически би увеличило възможността за неволна ядрена война, рискът остава толкова малък, че вероятно би бил компенсиран от осезаемите ползи за международната стабилност и сигурност. Дори по време на разгара на Студената война, време, изпълнено с огромно стратегическо и идеологическо съперничество, двете суперсили успешно избягваха ядрена размяна.

Най-разбираемата пречка – и потенциално най-трудната за преодоляване – е общественото противопоставяне на разпространението на ядрени оръжия. Опитът на Япония с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки остава централен в колективната ѝ памет. Пацифизмът след 1945 г. и общият скептицизъм относно ядрената енергия предразполагат много германци да се противопоставят на независим възпиращ фактор. А Канада отдавна се съпротивлява дори на това да разполага с ядрени оръжия на своя територия, камо ли да придобие свои собствени. Преодоляването на това опасение несъмнено ще бъде трудно и държавите ще трябва да убедят скептичните граждани, че придобиването на ядрени оръжия не само ще ги направи по-безопасни, но и ще подобри цялостното здраве на основания на правила ред.

За да се осигури максимално успокоение на скептичните държави, трите държави, които разпространяват ядрени оръжия, трябва да обмислят приемането на политика „без първа употреба“, поне докато остават под американския ядрен чадър. Докато НАТО не желаеше да се ангажира с подобна политика по време на Студената война, Канада, Германия и Япония са изправени пред по-малко строги предизвикателства пред сигурността, поне в момента, и следователно могат да обмислят предприемането на тази стъпка, за да сигнализират за ангажимента си за запазване на статуквото.

Селективното разпространение на ядрени оръжия изисква внимателно управление, за да реализира потенциала си, но предлага истински основания за оптимизъм. Аргументите за него остават спорни както винаги, но е от голямо значение кои държави ще получат бомбата. Ако разпространителите са съюзнически, стабилни правителства и отговорни членове на международната общност, тогава повече ядрени оръжия наистина може би са по-добре.