Учените предсказват как ще свърши светът, може и да няма апокалипсис

В продължение на години се предполагаше, че слънцето ще започне да се разширява след около пет милиарда години, поглъщайки нашата планета в процеса. Ново проучване обаче предполага, че това може би няма да се случи

Вместо това учените смятат, че предсмъртните му агонии ще изтласкат Земята в космоса, като едва ще избегнат унищожение.

Марс също ще бъде пощаден от огнена съдба, казват учените, но Меркурий и Венера няма да имат такъв късмет, тъй като двете най-вътрешни планети неизбежно ще бъдат погълнати от слънцето.

Водещият автор Матс Еселдеурс, докторант в университета в Льовен, обяснява, че съдбата на Земята "зависи от деликатен баланс“ между две сили.

Това са "приливните“ сили на гравитацията, които ще придърпат Земята към слънцето, и външният тласък на огромните слънчеви ветрове, причинен от загубата на маса от слънцето, докато се разширява.

"Ако преобладават приливните взаимодействия, Земята е погълната от слънцето. Ако загубата на маса от слънцето преобладава, Земята излиза в орбита, по-голяма от радиуса на звездата си“, казва ученият Еселдеурс.

Звезди като нашето слънце могат да останат стабилни само докато имат постоянен запас от водород, който да изгарят като гориво.

Когато водородът е в изобилие, огромната сила на гравитацията се контролира от външния натиск от ядрения синтез в ядрото им. Но когато водородът започне да се изчерпва в края на живота на звездата, този баланс се нарушава и звездата започва да се срива.

Разширяваща се звезда

Този срив прави ядрото достатъчно горещо, за да слее атомите на хелия във въглерод, освобождавайки вълна от енергия, която стартира ядрен синтез във външните слоеве, които след това се разширяват и охлаждат.

Разширяващата се звезда след това ще се превърне в червен гигант, ставайки от 100 до 1000 пъти по-голяма.

Учените не знаят точно колко голямо ще стане слънцето, но дори и да не се разшири отвъд сегашната орбита на Земята, много изследователи смятат, че сме обречени.

Това се дължи на ефект, наречен приливна дисипация, който бавно ще задържи нашата планета надолу към слънцето.

С разширяването на слънцето, гравитационното привличане на Земята ще повдигне малка подутина или вълна на слънчевата повърхност – точно както луната кара земните океани да се надуват с приливите и отливите.

Тази вълна ще изостава от планетата като спирачка в орбитата ѝ, бавно изтощавайки енергията ѝ и разсейвайки я в слънцето.

Доскоро учените предполагаха, че тези приливни сили ще надделеят над навън натискът на звездния вятър от загубата на маса на слънцето, което ще доведе до поглъщане на Земята.

Еселдеурс и неговите съавтори обаче сега твърдят, че това се основава на слабо разбиране на приливното разсейване в звездите.

Използвайки усъвършенствани модели, изследователите показват, че привличането на тези приливни ефекти всъщност е много по-малко от очакваното преди.

Те комбинираха тези гравитационни прогнози с наблюдения на загубата на маса в близка звезда, наречена L2 Puppis, която те описват като "стария братовчед“ на слънцето.

Това позволи на учените да преценят колко слънчев вятър може да произведе нашето собствено слънце, докато се превръща в червен гигант.

Сравнявайки привличането и отблъскването на тези конкуриращи се сили, изследователите сега вярват, че Земята може би ще оцелее.

Съавторът д-р Стефан Матис от центъра CEA Париж-Сакле във Франция добавя: "По-доброто разбиране на физиката на приливите и отливите и най-модерните ограничения, които имаме върху загубата на маса, ни позволяват да кажем, че – при сегашното ниво на познания – Земята може да се отдалечи от слънцето, противно на прогнозите преди".

По същия начин, дори ако Земята преживее първоначалната трансформация, животът на планетата може да не е в състояние да продължи много по-дълго.

След като се превърне в червен гигант, слънцето постепенно ще изгори последното си гориво и ще се свие до изключително плътна звезда, наречена бяло джудже.

Вече неспособно на реакции на синтез, то бавно ще става по-бледо и по-хладно с течение на времето, а Земята ще остане като замръзнала, безжизнена обвивка.

Добрата новина е, че това няма да се случи поне след седем или осем милиарда години от днес.