Проблемното дете на НАТО: Как Ердоган вкара ЕС и САЩ в капан в Анкара?

Независимо от резултата от срещата на върха на НАТО, геополитическата ситуация е в полза на турския президент Реджеп Тайип Ердоган до такава степен, че той ще излезе на върха. След катастрофалната война на Съединените щати с Иран и постоянните заплахи към Европа от Русия, събитието в Анкара представлява много добра възможност за турския лидер да получи още "подаръци" от европейците и от президента на САЩ Доналд Тръмп, в чиято визия Турция изглежда е съществена част от плана за новия Близък изток, според анализ на Foreign Policy.

Авторитарният лидер на Турция откри срещата на върха на НАТО от много изгодна позиция, като турските власти имаха големи очаквания от това събитие. Най-важните цели на Анкара са да постигне споразумение за валутен суап с централната банка на Съединените щати, Турция отново да влезе във веригите за доставки на американската отбранителна промишленост, включително чрез продажбата на двигатели F110 за новите турски военни самолети Kaan и чрез продажбата на изтребители F-35, както и да интегрира Турция в новата европейска система за военни поръчки (SAFE), за която Европейският съюз е отпуснал 150 милиарда евро.

Позицията на Вашингтон в световен мащаб, особено в двата региона, където се простира територията на Турция - Европа и Близкия изток - е на най-ниското си ниво.

Докато европейците укрепват отбранителните си способности, за да отговорят на руските заплахи, те отчаяно се нуждаят от това, което Турция може да им предложи: боеприпаси, дронове и производствени възможности за различни видове оръжия, както и от територия, която е на южния фланг на Русия, с достъп до Кавказкия регион, границата с Иран и два изключително важни пролива под контрола на Анкара.

Към всичко това се добавят и други инструменти на "меката сила", с които Анкара разполага: добри отношения с Москва и Техеран, но също и с властите, които поеха властта в Сирия след свалянето на правителството на Башар Асад, съюзник на Русия. При тези обстоятелства Турция сега изглежда по-важна за архитектурата на сигурност на НАТО, отколкото някога е била, дори по време на Студената война.

"Синя родина" на Анкара - доктрината, с която Ердоган поражда безпокойство в Европа

Турция е проблемно дете за алианса НАТО от години. Анкара е закупила системи за противовъздушна отбрана С-400 от Русия и е забавила членството на Швеция в НАТО, наред с други неща. Освен това, състоянието на гражданските права и демокрацията в Турция остава основен източник на напрежение със Запада.

Друг критичен въпрос е доктрината на Анкара "Синя родина". С тази агресивна морска стратегия, Турция на Ердоган претендира за големи части от Егейско море и източното Средиземноморие, което причинява допълнително напрежение в отношенията между Анкара и Атина.

За да получи Ердоган всичко, което иска, на срещата на върха на НАТО, Европа и САЩ трябва да намерят начин да успокоят Гърция, която, като член на ЕС и НАТО, може да блокира важни търговски споразумения и механизми за сътрудничество в областта на отбраната. Въпросът е дали Ердоган може да си позволи да направи крачка назад в спора с Гърция, без да загуби подкрепата на своите хипернационалистически поддръжници в Турция.

Ердоган многократно е демонстрирал, че знае точно как да използва криза, за да постигне целите си, както направи по време на неуспешния опит за преврат през 2016 г., когато елиминира всички опозиционни сили, които биха могли да застрашат режима му и по този начин положи основите на своето "суперпрезидентство".

Неговите дипломатически маневри в периода след избухването на войната между Русия и Украйна му позволиха да разшири геополитическото си предимство.

Държави, които не биха се възползвали от победа на Ердоган на срещата на върха на НАТО

Подготовката за срещата на върха в Анкара предостави перфектния претекст за Ердоган да разгърне нова вълна от арести, насочени към опозиционни фигури. Но НАТО, подобно на ЕС, ООН и други доминирани от Запада наднационални институции, е зле подготвен да се справя със силни автократични лидери.

Ползите, които Ердоган би могъл да извлече от срещата на върха на НАТО в отношенията както със САЩ, така и с ЕС, биха могли да осигурят на турския лидер необходимите ресурси за организиране на предсрочни избори с цел осигуряване на нов мандат начело на Турция. Макар че голяма победа за Ердоган би изглеждала като геополитическа победа и за Брюксел, и за Вашингтон, страни като Гърция или Израел не биха се чувствали като победители по никакъв начин - агресивната реторика на Ердоган към тях през последното десетилетие ще продължи да предизвиква безпокойство в двете страни.

Най-вероятно последиците от срещата на върха в Анкара няма да представляват победа и за турския народ, но и за НАТО. алиансът може да стане по-силен, отколкото е бил през последните години.