Литва оглавява НАТО по разходи за отбрана

Разходите за отбрана и разширяването на партньорствата извън евроатлантическото пространство са сред водещите теми на срещата на върха на НАТО в Анкара, която събира лидерите на 32-те държави членки и ключови партньори на Алианса.

Пет държави вече покриват новата цел на НАТО

Според актуализирани данни на НАТО, публикувани преди форума и цитирани от Reuters, пет държави от Алианса се очаква още през 2026 г. да покрият новата цел за основни разходи за отбрана - 3,5% от брутния вътрешен продукт. Тя включва средства за оръжия, войски и други ключови отбранителни нужди.

Лидерите на НАТО договориха тази цел на срещата в Хага миналата година, като срокът за постигането ѝ е 2035 г. Така досегашният праг от 2% беше значително повишен. Освен това страните се ангажираха да влагат още 1,5% от БВП в по-широки инвестиции, свързани със сигурността, включително киберсигурност. Решението идва на фона на натиска от президента на САЩ Доналд Тръмп съюзниците да увеличат отбранителните си бюджети.

Кои държави отделят най-много средства за отбрана?

Най-висок дял за основна отбрана тази година се очаква да отдели Литва - 5,33% от БВП. Следват Естония с 5,1%, Латвия с 4,92%, Полша с 4,68% и Гърция с 3,65%. В същото време част от страните все още се движат около стария праг от 2%, пише БТА.

Докладът показва, че през миналата година Албания, Словения и Чехия не са достигнали предишната цел, като са отчели съответно 1,48%, 1,57% и 1,86%. За тази година се очаква Албания и Чехия да надхвърлят 2%, а в данните е отбелязано, че новото правителство на Словения също планира да увеличи разходите над този праг.

Сред държавите, които са на или малко над 2%, са Белгия с 2%, Португалия с 2,1% и Италия с 2,1%. Прогнозите за САЩ са за 3,17%, за Германия - 2,69%, за Обединеното кралство - 2,56%, а за Франция - 2,22%. Като цяло европейските членове на НАТО и Канада се очаква да отделят средно 2,53% от БВП за основна отбрана през тази година.

НАТО засилва сътрудничеството с Индо-Тихоокеанския регион

Паралелно с дебата за военните бюджети генералният секретар на НАТО Марк Рюте проведе среща с партньорите на Алианса от Индо-Тихоокеанския регион във формат Indo-Pacific Four - Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия, предаде Анадолската агенция.

В разговорите участваха президентът на Южна Корея Ли Дже-мьон и външният министър Чо Хюн, японските министри на външните работи и отбраната Тошимицу Мотеги и Шинджиро Коидзуми, министърът на отбранителната индустрия на Австралия Пат Конрой и министърът на отбраната на Нова Зеландия Крис Пенк.

По информация на японското външно министерство участниците са обсъдили войната в Украйна, ролята на Китай, сигурността в Индо-Тихоокеанския регион, действията на Северна Корея и ситуацията около Иран. Страните са се договорили да задълбочат сътрудничеството си в отбранителната индустрия, киберсигурността и развитието на нови технологии.

Марк Рюте е подчертал, че НАТО иска да разшири партньорството с четирите държави, за да отговаря по-ефективно на все по-сложните глобални предизвикателства пред сигурността.

Японският външен министър Тошимицу Мотеги заяви, че сигурността на Европа, Атлантическия и Индо-Тихоокеанския регион е "неразделна". По думите му по-тясното сътрудничество между НАТО и страните от IP4 допринася за международния мир и стабилност, а стратегическото партньорство трябва да бъде задълбочено още повече, пише БГНЕС.

Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия не са членове на НАТО, но от 2022 г. участват като специално поканени гости в срещите на върха на Алианса.

Основните теми на срещата в Анкара

Форумът в Анкара поставя акцент върху укрепването на европейската отбрана, увеличаването на военните разходи, модернизацията на въоръжените сили и продължаващата подкрепа за Украйна.