Митрофанова: България изнася огромни количества оръжие, отиват в Украйна

Оръжейните заводи в България продължават да работят на високи обороти, а продукцията на българския военно-промишлен комплекс – предимно снаряди и боеприпаси – се продава в огромни количества на съюзниците на София в НАТО и ЕС. Като се има предвид, че в западните държави няма реална необходимост от подобни обеми въоръжение, предимно от съветски тип, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че в крайна сметка цялото това оръжие попада в Украйна. 

Това каза в интервю за РИА Новости посланикът на Москва у нас Елеонора Митрофанова. Поводът бе 7 юли, когато  Русия и България отбелязват годишнината от установяването на дипломатическите отношения.

Според нея "София послушно ще изпълни всички искания на НАТО, включително ще позволи военното разполагане на собствената си територия в името на чужд интерес".

Ето и пълният текст на интервюто: 

- На 7 юли 1879 г. А.П.Давидов, първият консул на Русия в София, връчва акредитивните си писма на българския княз Александър Батенберг. Оттогава, през изминалите 147 години, нашите страни са преминали през най-различни етапи – от периоди на топло, искрено приятелство до пълно прекъсване на връзките.

- Днес сме изправени пред фактическа липса на политически диалог, замразени културни и хуманитарни контакти и стагниращ търговски обмен. Разбира се, България е член на ЕС и НАТО и едва ли би могла да води спрямо Русия собствена политика, съществено различаваща се от общата линия на Запада. И все пак е жалко, че руско-българското сътрудничество, което всъщност е много по-старо от официалните дипломатически отношения, се превърна в заложник на антируската кампания, разгърната от евроатлантическия блок.

Разбира се, взаимодействието с обществените дейци и конструктивно настроените политически сили продължава. Българите и днес много обичат руската култура и като цяло в по-голямата си част се отнасят към Русия положително или неутрално. Това ясно пролича по време на предизборната кампания, проведена тук през април тази година: убедителен победител на парламентарните избори стана коалицията на бившия президент Румен Радев, който подчертаваше необходимостта София да води по-самостоятелна политика, включително по въпроса за подкрепата на Украйна. Всяко негово изявление, което можеше да бъде възприето като отклонение от характерната за България през последните години русофобска линия, срещаше широка обществена подкрепа. Въпреки това на официално равнище възможностите за маневриране на София са ограничени и засега е трудно да се говори за някакви осезаеми положителни промени.

- Как бихте коментирали плановете на България да прекрати доставките на оръжие за Украйна? Отговарят ли тези заявления на реалните намерения? Известно ли е на Посолството дали бази на НАТО в България са били използвани за доставката на оръжие за Киев?

- Съдейки по изявленията на официална София, става дума за прекратяване на безвъзмездните доставки поради, казано с прости думи, изчерпването на армейските складове. България вече няма какво да предоставя безплатно – всичко, което е можела, вече е предала на Украйна. В същото време прекратяване на търговското сътрудничество не стои на дневен ред. Оръжейните заводи продължават да работят на високи обороти, а продукцията на българския военно-промишлен комплекс – предимно снаряди и боеприпаси – се продава в огромни количества на съюзниците на София в НАТО и ЕС. Като се има предвид, че в западните държави няма реална необходимост от подобни обеми въоръжение, предимно от съветски тип, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че в крайна сметка цялото това оръжие попада в Украйна.

Що се отнася до използването на местната инфраструктура за логистично осигуряване на Въоръжените сили на Украйна, следва да се отбележи, че независимо кое правителство е на власт, България като член на НАТО неизменно подчертава своята привързаност към "съюзническите задължения" в рамките на алианса. Зад тази удобна формулировка се крие една проста истина: София послушно ще изпълнява всички изисквания на Северноатлантическия алианс, включително ще допуска военното използване на собствената си територия в чужд интерес.

- Запазва ли се сътрудничеството между Русия и България в ядрената енергетика?

- В България функционира една атомна електроцентрала – АЕЦ „Козлодуй“, която е построена през 1974 г. с прякото участие на Съветския съюз. По политически причини през последните години българската страна активно се опитва да намери заместители на руските доставчици на услуги и оборудване за АЕЦ в САЩ и ЕС. Неотдавнашните промени във висшите етажи на властта не се отразиха на ситуацията в ядрената енергетика.

Продължава започналият през 2024 г. процес на постепенното преминаване на 5-и енергоблок на АЕЦ "Козлодуй" към касети с гориво на "Westinghouse". През настоящата година, според изявленията на ръководството на централата, се планира зареждането на тестова партида американско гориво и в 6-и реактор. Водят се преговори с френската страна относно преработката на отработеното ядрено гориво. Подбрани са европейски аналози на отделни оригинални резервни части – преди всичко арматура и мембранни инсталации за АЕЦ. Същевременно, както съобщаваха медиите, именно повредата на предпазна мембрана на 6-и реактор, заменена от българската страна с детайл местно производство, нееднократно е ставала причина за извънредни спирания на централата и е струвала на държавното предприятие десетки милиони евро.

Както виждате, някога активното и взаимноизгодно сътрудничество в ядрената енергетика по инициатива на София постепенно се свежда до минимум, понякога – в ущърб на интересите на икономиката и сигурността на самата България.

- Промени ли се туристическата привлекателност на България за руските граждани след присъединяването на страната към Шенгенското пространство и преминаването към еврото? Станаха ли условията за влизане по-лесни или обратното? Колко руски граждани са посетили страната през периода януари-юли 2026 г.?

- Присъединяването на България към Шенген по-скоро намали привлекателността на страната за част от руските туристи поради промените във визовите процедури. Преди това Република България имаше собствен национален визов режим, който много руски граждани смятаха за сравнително предвидим и удобен. След присъединяването към Шенгенското пространство за пътуване е необходима пълноценна шенгенска виза, чието издаване често е свързано с по-дълги срокове за проверка на документите. Негативно влияние върху броя на заявленията за визи за България от руски граждани оказа и прекратяването по инициатива на ЕС на двустранното споразумение за облекчен визов режим.

Преминаването към еврото само по себе си трудно може да бъде оценено като фактор, който стимулира или, обратно, ограничава туристическия интерес – в крайна сметка решаващо значение имат не валутата, а логистиката, качеството и цената на туристическите услуги. Повишаването на цените, което както местните, така и чуждестранните туристи отбелязват след присъединяването на България към еврозоната, действително оказа отрицателно влияние върху готовността на руските граждани да посещават страната.

Според репортажи на водещите български телевизионни канали, въз основа на оценките на посетителите на българските морски курорти, се наблюдава тенденция към постепенно намаляване на привлекателността на България като бюджетна туристическа дестинация. Според анкетираните при съпоставими разходи почивката в Гърция или Турция може да предложи по-високо ниво на обслужване и по-комфортни условия за престой.

Що се отнася до статистиката, точният брой на руските туристи, посетили България през първото полугодие на 2026 г., засега не е известен. През 2025 г. при общо 13,6 милиона чуждестранни посетители туристическият поток от Русия възлиза на 73,7 хиляди души. За сравнение, до 2019 г. този показател достигаше 500 хиляди души. Низходящата тенденция се обяснява преди всичко с липсата на директни самолетни полети, трудностите при получаването на входни визи и като цяло високите логистични разходи.

-Остава ли България страна с повишен риск от задържане на руски граждани по искане на САЩ? Имаше ли напоследък случаи на арест на наши граждани?

- През април тази година Министерството на външните работи на Русия публикува списък на държавите с повишен риск от задържане на граждани на Руската Федерация по искане на САЩ, в който беше включена и България. Това не беше направено без основание – през декември миналата година в София по искане на американските власти бяха арестувани двама руски граждани – С. Ивин и О. Олшански, които през март 2026 г. бяха екстрадирани в САЩ.

С оглед на това всички препоръки на руското външнополитическо ведомство относно рисковете при посещение на България от граждани на нашата страна остават актуални.