Руската инвазия в Украйна - пет години война с глобални залози

Руската инвазия в Украйна вече навлиза в петата си година - един продължителен конфликт, който изпитва издръжливостта на света. Въпреки първоначалните очаквания на Москва, че конфликтът ще продължи три дни, Украйна устоява благодарение на стратегическото си лидерство, смелата съпротива, иновациите и решаващата подкрепа от съюзниците. Огромната човешка цена на войната обаче е очевидна в ежедневните атаки и жертвите сред цивилното население, докато Европа и Канада поемат все по-голяма финансова и военна помощ. Този конфликт поставя под сериозно изпитание международното право след Втората световна война, като действията на Русия нарушават принципите на ООН и заплашват реда, основан на правила. Непредсказуемостта на политиката на САЩ при президента Тръмп добавя стратегическа несигурност за Киев. Евентуален срив на Украйна създава риск от катастрофално изселване на милиони бежанци, което ще дестабилизира Европа и ще наложи значителна тежест върху САЩ и НАТО, подчертавайки далеко достигащите последствия от тази продължителна война, пише Forbes.

Пълномащабната руска инвазия в Украйна вече навлиза в петата си година. Сам по себе си този факт заслужава повече внимание в Америка. Когато Владимир Путин започна инвазията на 24 февруари 2022 г., Москва очакваше Украйна да падне за три дни. Всъщност някои войници донесоха парадните си униформи със себе си при нахлуването, очаквайки голямо празненство скоро след това. Вместо това, повече от четири години и половина по-късно, Киев остава столица на независима държава, а Русия все още се бори за постепенни териториални придобивки.

Украйна е оцеляла благодарение на великолепното стратегическо ръководство, куража на въоръжените си сили и цивилните граждани, иновациите на бойното поле и устойчивата подкрепа от съюзниците. Но изходът от войната все повече се решава от издръжливостта: способността на Русия да продължава да атакува срещу способността на Украйна да оказва съпротива, както и готовността на западните правителства да продължават да доставят оръжия, средства и политическа подкрепа, които правят тази съпротива възможна.

Война на издръжливостта

Разделението на задачите е ясно. Украинците осигуряват преобладаващата част от личния състав и понасят жертвите. Европа, Канада и други партньори все повече осигуряват финансиране и оръжия, докато САЩ, въпреки неравномерната си подкрепа, остават от решаващо значение заради своята високотехнологична военна техника и способности за противовъздушна отбрана.

На срещата на върха през юли НАТО заяви че европейските съюзници и Канада понастоящем финансират „по-голямата част“ от помощта за сигурност за Украйна и обещаха 70 милиарда евро за военно оборудване, помощ и обучение до 2026 г. НАТО също така определи Русия като дългосрочна заплаха за евроатлантическата сигурност. Тази подкрепа е позволила на Украйна да продължи да се бори. Но издръжливостта не е неизчерпаема. От август, например, Киев е подложен на почти ежедневни атаки. Руските ракети с голям обсег и дронове са причинили хиляди жертви, много от които в градски центрове, отдалечени от фронта.

Всеки посетител на Украйна днес забелязва психологическата география на войната. В Киев сигналите за въздушни атаки, бомбените убежища и ракетните удари нарушават ежедневието. В Лвов, далеч от източната фронтова линия, "Полето на Марс" в гробището "Личаков" разказва историята по друг начин: ред след ред гробове на войници, загинали в защита на родината си. Ситуацията е станала толкова тревожна, че много западни политически и военни лидери призоваха за създаването на зона, забранена за полети, над Украйна.

Международното право също е на бойното поле

Това не е само военен сблъсък. Това е изпитание за едно от основните правила на реда, установен след Втората световна война. Член 2, параграф 4 от Устава на Организацията на обединените нации изисква държавите да се въздържат от употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на друга държава. През март 2022 г. Общото събрание на ООН гласува със 141 гласа „за“ срещу 5 „против“ да осъди руската агресия срещу Украйна като нарушение на Устава и да поиска руските сили да се оттеглят. Неотдавнашна резолюция на Съвета за сигурност призова за прекратяване на руската агресия в Украйна и беше подкрепена от всички негови членове с изключение на Русия. Тя не беше приета поради руското вето.

Редът, основан на правила, има значение далеч отвъд границите на Украйна. Правният ред, създаден след 1945 г., имаше за цел да замести един свят, в който мощните държави можеха да отнемат територии от по-слабите си съседи, когато смятаха, че ще им се размине. Той беше създаден благодарение на поуките от двете световни войни, в които загинаха милиони хора.

Международното хуманитарно право регулира и начина, по който се водят войните, като изисква разграничаване между военни цели и цивилни лица, пропорционалност и предпазни мерки за намаляване на вредите върху цивилното население. Не всяка смърт на цивилно лице представлява военно престъпление. Но правилата имат значение, когато цивилни лица, жилища и жизненоважна инфраструктура биват многократно нападани. ООН съобщи, че руските сили систематично и многократно са нанасяли удари по енергийната инфраструктура на Украйна през зимата на 2025–2026 г., прекъсвайки електроснабдяването, отоплението и други жизненоважни услуги за милиони хора.

Политиката на президента Доналд Тръмп не винаги е била благосклонна към Украйна и сега той настоява за „енергийно примирие“, за възобновяване на зърнения коридор през Черно море и за подновяване на тристранните преговори между САЩ, Русия и Украйна. Тази дипломация има значение. Но за Украйна непредсказуемостта на Тръмп сама по себе си е стратегически проблем. Тъй като най-важният ѝ партньор в технологично отношение постоянно променя приоритетите си, Киев е принуден да планира не само с оглед на Русия, но и с оглед на несигурността във Вашингтон.

Тук последиците за имиграцията придобиват стратегическо значение. Според данните на ВКБООН почти 6 милиона украинци остават бежанци в чужбина, докато близо 4 милиона са вътрешно разселени. Европа е приела по-голямата част от избягалите и досега се е справяла с изключителната хуманитарна тежест. Но сривът на Украйна би могъл да доведе до нещо в съвсем различен мащаб.

Проучване от 2024 г. на базирания в Брюксел мозъчен тръст Friends of Europe разгледа "цената на бездействието", ако Русия постигне целите си за анексия. В това, което докладът изрично описа като най-лошия възможен сценарий – а не като прогноза – той предупреди, че до 20 милиона украинци биха могли да избягат на запад. Тази цифра трябва да се разглежда с предпазливост, но не и с лекота.

Преместването на дори само част от 20 милиона души би оказало изключителен натиск върху жилищния фонд, училищата, здравните системи, социалните услуги и държавните бюджети в цяла Европа. Това би могло да задълбочи политическите напрежения в Европейския съюз, където имиграцията вече е спорна тема. Последиците за Съединените щати няма да се ограничат до Атлантическия океан. Дестабилизирана Европа би засегнала НАТО, търговията на САЩ, разходите за отбрана и американските военни ангажименти. Затова заплахата от бежанците не е отделена от бойното поле. Тя е една от възможните последици от провал на бойното поле.

Финансовата тежест на войната вече е огромна

 Световната банка, Европейската комисия, ООН и украинското правителство в момента оценяват нуждите от възстановяване и реконструкция на близо 588 милиарда долара през следващото десетилетие, въз основа на щетите до края на 2025 г. Руска победа няма да направи тези разходи да изчезнат. Тя би могла да ги пренасочи и увеличи: повече бежанци, по-високи европейски разходи за отбрана, по-силно милитаризирана граница на НАТО и допълнителни американски ресурси, посветени на възпирането на Русия по-на запад.

Има и правно последствие. Ако постоянен член на Съвета за сигурност на ООН може да нападне съседна държава, да окупира територия, да издържи на санкциите, докато външната подкрепа отслабне, и в крайна сметка да задържи плодовете на агресията, член 2, параграф 4 може и да остане в Устава, но неговата възпираща сила ще бъде нулева. Други правителства с териториални амбиции биха го забелязали.

Украйна вече е постигнала нещо забележително. Но издръжливостта не е безгранична. Руската стратегия на изтощение оказва натиск не само върху украинските сили, но и върху цивилните, както и върху способността на партньорите на Украйна да поддържат подкрепата си във времето. Според оценката на американското разузнаване, разчетът на Москва е, че продължителната война може да подкопае способността и готовността на Украйна да оказва съпротива.

Опасността за Запада следователно не се ограничава до едно-единствено драматично решение относно Украйна. Тя се състои и в възможността натрупаната умора, несигурността и конкуриращите се приоритети постепенно да променят стратегическия баланс.

Петата година повдига три свързани въпроса: чия издръжливост ще се изчерпи първа, дали международното право все още може да възпрепятства териториалните завоевания и какво ще се случи, ако още милиони украинци стигнат до заключението, че за тях вече няма бъдеще в родината им. Отговорите няма да се ограничат до границите на Украйна. Те ще определят сигурността, миграцията и политическата стабилност на Европа – както и стратегическата тежест за Америка – в следващите години.