Путин спечели изборите в Русия, но резултатите крият друга реалност

Победата на Владимир Путин на изборите не бива да се приема като доказателство за широко разпространено задоволство на руснаците от режима. В Русия знаем, че изборите са инсценирани, като резултатите са предварително определени и след това триумфално се представят като доказателство за плурализъм и представително управление. Това важи особено в наши дни, тъй като Кремъл се старае да покаже, че избраната от Владимир Путин война срещу Украйна – която е струвала на страната огромни жертви както в човешки, така и във финансови ресурси – остава популярна инициатива, пише за TNI Илан Берман, старши вицепрезидент на Американския съвет за външна политика във Вашингтон, окръг Колумбия.

Ето защо резултатът от последните избори за Държавната дума в Русия, проведени от 18 до 20 септември, никога не е бил под съмнение.

Официално управляващата партия на Путин "Единна Русия" спечели близо 58 процента от гласовете, като завоюва 355 от 450-те места в Думата. Комунистическата партия на Русия остана на далечно второ място с 13,81 процента, следвана от ултранационалистическата Либерално-демократическа партия на Русия – която е всичко друго, но не и либерално-демократична – с близо 9 процента. Партията "Нови хора" получи 7,96 процента, а партията "Справедлива Русия" – малко над 5 процента, като едва премина прага за влизане в парламента.

Тези резултати значително разширяват и без това солидното конституционно мнозинство на "Единна Русия", като ѝ дават още по-голяма власт да приема закони и да инициира конституционни поправки, без да сформира коалиции с други партии. Фракцията разполага с парламентарно мнозинство още от предвоенните избори в Русия през 2021 г., но резултатите от миналия уикенд ѝ осигуриха най-големия парламентарен блок в историята ѝ.

Не че изобщо има голяма политическа конкуренция.

През последното десетилетие, и особено от февруари 2022 г. насам, правителството на Путин систематично разбива политическата опозиция, като хвърля в затвора или елиминира водещи критици, включва в черни списъци институции, насочени към поемане на отговорност от страна на правителството, и по други начини прави значимото участие в политическия живот все по-невъзможно. 

Русия поддържа "правдоподобно отричане" във връзка с всеки инцидент на саботаж, но взети заедно, те съставляват модел на война на ниско ниво, на която европейските демокрации трябва да отговорят.

Изборите от миналата седмица показаха, че дори руската система на "управлявана демокрация" може да достигне нови дъна.

Заседанието на Общото събрание на ООН даде на президента Доналд Тръмп възможност да потвърди отново американското влияние в свят, обхванат от криза.

Цифрите отразяват истинския мащаб на политическата манипулация, която Кремъл току-що организира. Например, "Новая газета Европа" проведе статистически анализ, проверен от независими експерти, и стигна до заключението, че без изборни измами "Единна Русия" вероятно би получила едва около 34 процента от гласовете – далеч под внушителната преднина, с която Путин и неговите приближени се хвалят в момента.

Междувременно руснаците извън страната имат дори по-песимистична представа. EuroNews съобщава, че две независими екзит-пол проучвания сред руснаци, гласували в посолства и консулства в 22 държави, са установили преобладаващо отхвърляне на предпочитания от Путин политически ред. Едно проучване отчита подкрепа за "Единна Русия" от едва 2,8 процента. Друго показва малко по-висок резултат: 5,5 процента.

Разбира се, руските емигранти са самоизбрана група. "Частичната мобилизация" на Владимир Путин от септември 2022 г. – предназначена да набере човешки ресурси за „специалната военна операция“ на Кремъл срещу Украйна – доведе до масово изселване, което The Washington Post е сравнило с емиграционната вълна, последвала болшевишката революция от 1917 г., и с тази, съпътствала разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Тези руснаци заминаха по най-различни причини – от съвестно несъгласие с нападението на Путин срещу Украйна до по-основното желание да избегнат наборната военна служба в конфликта. Поради това техните политически предпочитания не бива да се приемат като представителни за това, което наистина мислят руснаците, които са останали в страната.

Въпреки това контрастът е поучителен. Той ни напомня, че съществува значителна група руснаци, които имат съвсем различна визия за бъдещето на страната си. Повечето от тях обаче живеят извън границите на Русия. Останалите пък са на път да се изправят пред още по-абсолютистки и тоталитарен Кремъл.

Всъщност политиката на войната на Путин, в която Русия сега се намира в отстъпление срещу една обновена и технологично способна Украйна – налага това. Като такава, резултатите от последните избори за Думата могат да бъдат показател за това, от което Путин се нуждае по-нататък: по-голяма мобилизация, допълнителни икономически жертви и все по-покорна и пасивна население.