Ами ако талибаните спрат иранската ядрена програма?

Светът все още чака конкретен отговор за исканата сделка с Иран. Поне засега преговорите във Виена остават без резултат и напрежението по оста Запад-Иран се задържа опасно високо.

Противно на очакванията, Техеран засега не подкрепя договорката за изнасянето на ирански уран в чужбина, където той да бъде дообогатяван и преработван и след това да бъде връщан обратно и използван за невоенни цели под контрола на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия).

Иран за пореден път се противопоставя (или по-скоро си „играе”) на великите сили, но сега рискува наистина тежки санкции. Въпросът е колко още може да продължи това упорстване срещу волята на големите?

От край време Техеран се опитва да държи настрана от своята територия чуждестранните интереси, ревниво пазейки петролните си залежи.

Иранското ръководство не иска иракската съдба и чрез активната си ядрена програма се стремеше да покаже на Запада, че е готово на всичко.

И тъй като в днешно време да направиш атомна бомба се оказва не чак толкова непостижима задача, международната общност има сериозни притеснения от крайната решимост на Иран.

Цялата истерия около иранската ядрена програма обаче е по-скоро политическа игра, в която военните елементи са за респект и в голяма степен за сплашване на масите.

За Иран обаче поредната мощна офанзива от страна на западните сили за преустановяване на ядрените  разработки (или поне - за пълното им разсекретяване) идва в изключително лош момент.

Техеран все още не склонява глава, но това може да се случи съвсем скоро.

Причината – вътрешните конфликти в страната вземат връх и външнополитическите борби не могат да се водят със същата сила и непоколебимост.

За протестите срещу легитимността на преизбирането на Махмуд Ахмадинеджад се изписа и изговори почти всичко. Ясно се се видя, че опозиция (и то сериозна) срещу статуквото в Иран има.

Заплаха за стабилността на Иран е все по-отчетливото етническо разделение в страната. Етническите перси са едва 51 процента от населението, а останалите 49 са голяма и разнообразна група от мюсюлмански малцинства и номадски племена.

1/5 от тях са сунити, които както и в съседен Ирак, изпитват крайна неприязън към шиитската религиозна група. А именно тя управлява Иран.

С други думи скорошният атентат срещу висши военни командири от Корпуса на гвардейците на ислямската революция може да се счита за мрачен предвестник на вътрешна криза в Иран, сходна с тази в Афганистан и Пакистан, където талибаните не дават мира на местното население вече десетилетия.

Лицето на заплахата в Иран е сунитската екстремистка организация „Джунд Аллах”, която е в близки отношения с Ал Кайда и се финансира от заможни радикални сунити от цял свят.  

"Войниците на Бога" отдавна извършват подривна, терористична дейност на иранска територия, но последното им нападение даде гласност на тяхнаха кауза.

Още повече - дойде по време на среща за помирение между военни, шиитски и сунитски лидери.

Иран обвини Съединените щати, Великобритания и Пакистан, че помагат на екстремистите. Дали това е вярно, трудно може да се каже, но където има пушек, има и огън.

Колумнистът на TIME и бивш агент на ЦРУ за Близкия изток Робърт Баер твърди, че администрацията на Буш е гледала на „Джунд Аллах” като на потенциален съюзник при евентуална офанзива срещу Иран, но тази възможност бързо била отхвърлена заради това, че бунтовниците са неконтролируеми. А навремето кой помагаше на талибаните?

Приликите между талибанското движение и радикалната иранска групировка не са за пренебрегване и Техеран вижда това.

Така съвсем скоро може да се окаже, че не ядрената програма, а озаптяването на екстремистите ще се превърне в основна задача пред Ахмадинежад и управлението му.

В същото време една от най-антиамериканските страни в света ще се надява Съединените щати да пречупят талибанската съпротива. Каква ирония само!

Защото, ако талибаните излязат победители, техните последователи по целия свят ще бъдат окрилени. А за настоящата иранска власт това може да е пагубно.