Реална заплаха ли е ядрен Иран?

В рамките само на година и половина Иран може да се сдобие с ядрена бомба. За такъв период уранът се обогатява до 90% или границата за добив на основния „компонент” за оръжието за масово поразяване.

Техеран, разбира се, твърди, че въобще няма да се стига до сдобиване с високообогатен уран. От друга страна обаче, стартирането на процеса по производството на 20% обогатен уран е сочено за голямата крачка по пътя към ядрено въоръжаване.

Иранското правителство поне на този етап не възприема идеята уранът, необходим за граждански цели, да се обогатява в чужбина и после да бъде връщан за употреба. Уж споразумението беше близо, а президентът Ахмадинеджад даде ход на „домашната работа”. И светът за пореден път затаи дъх.

Играта на котка и мишка между Запада и Иран, особено в последните години, като че ли влезе в коловоз, сходен на този между Израел и палестинците. Едните заплашват, другите заплашват, говори се за войни, за санкции и т.н. Политическите игри си вървят и вече не правят особено впечатление, но тези игри съвсем спокойно могат да се превърнат, ако не в ядрен апокалипсис, то със сигурност в доста сериозен конфликт, в който да бъдат замесени доста страни.

Опасността стана съвсем реална, когато след 11 септември 2001 година Джордж Буш заклейми Иран като част от „оста на злото”. Оттогава насам удар срещу Техеран винаги е бил опция за американското военно командване. От другата страна Иран е безкомпромисен – ако дойдете, ще ви чакаме с необходимите оръжия. А срещу най-мощната съвременна армия в света са необходими най-мощните оръжия.

Засега обаче Западът (воден от Вашингтон) се въздържа от силно агресивни действия. Иран също стъпва леко. Все пак на иранска територия има експерти от Международната агенция за атомна енергия. Но никой не се съмнява, че въпросните експерти могат да бъдат държани настрана от евентуален проект за производство на оръжия за масово поразяване.

Трябва да отбележим, че силна роля в целия конфликт играе и Русия, която на практика участва активно в развитието на иранската ядрена енергетика. Бизнес и малко политика. Москва е един вид гарант за Техеран. Но дори Медведев и Путин няма да могат да се намесят, ако Иран не стихне ядрените си амбиции до умерени нива.

Всъщност иранската ядрена програма стартира още през 50-те години на ХХ век, и то със значителната помощ на Съединените щати като част от проекта „Атоми за мир”. След революцията през 1979-а, довела до установяване на ислямския режим, Иран първоначално спира изцяло, но впоследствие разработва почти сам програмата.

Амбициите още тогава, пък и до ден-днешен, са ясни. Да се противодейства на Израел. Еврейската държава отказва да подпише договора за ядрено разоръжаване, не допуска инспектори от МААЕ на своя територия и не дава информация дали разполага с ядрени оръжия. Почти сигурно е обаче, че Тел Авив има почти 400 ядрени бойни глави! Ако питате тях – за защита!

И за Иран, където омразата към Израел си е направо аксиома, е въпрос на национална гордост да търси изравняване на кантара. Пак за защита!

В интерес на истината трябва да се отбележи, че иранският президент Махмуд Ахмадинеджад (обявявал се нееднократно за заличаване на Израел от картата на света), поиска преговори за създаване на близкоизточна зона без ядрени оръжия. Идея, датираща още от 70-те, когато е представена от Иран пред Общото събрание на ООН. И тогава, и сега подобни предложения остават да висят във въздуха.

Във въздуха остава и страхът, че цялата история с иранската ядрена програма няма да завърши добре. За никого!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.