Благотворителност – лицемерие или кауза

Да обединиш за една кауза един на всеки 10 американски милиардери и всички те (общо 38) да обещаят, че ще дарят безвъзмездно поне половината от богатството си е нещо наистина впечатляващо и дори шокиращо.

Става дума за много, много пари, които да бъдат използвани в различни сфери като здравеопазване, образование, екология. Богаташите, поведени от Бил Гейтс и Уорън Бъфет, дадоха „обещание” в емоционални писма, публикувани на сайта на инициативата The Giving Pledge.

Още на пръв поглед обаче се появяват съмненията, че всичко е добре премерен маркетингов и PR-ход. Появи се дори термин - филантропокапитализъм, който по-скоро премахва симптомите и последствията на бедността и бедствията, вместо причините за тях. Като че ли богаташите се опитват да легитимират милиардите си пред бедните, да тушират социалното напрежение от космическата разлика в разпределението на благата.

Да се твърди, че това е водещо при всички милиардери, включили се в инициативата, в никакъв случай не е точно. За някои съвсем спокойно може да се каже, че обещанията се превръщат в действия, които спасяват милиони човешки животи.

Бил Гейтс, който заедно със съпругата си Мелинда, наля 28 милиарда долара във фондация за  борба с туберкулозата, маларията и СПИН. Организацията разработва програми срещу диарията и пневмонията, повдигна въпроси за необходимостта от чиста вода, за лошите жилищни условия, за земеделската производителност.

В същото време обаче компанията на Гейтс – Майкрософт, продължава да е пълен монополист по отношение на операционните системи. Тоест продължава да поглъща милиарди без да допуска конкуренция. Освен това едва ли Бил се отказва от всички данъчни облекчения, с които по силата на американското законодателство, се полагат за всеки дарен долар.

Оказва се, че Гейтс дарява ли дарява, а сметката му набъбва прогресивно. Към момента се счита за втория по богатство човек в света, а състоянието му се оценява на 53 милиарда долара.

Заради срива на финансовите пазари инвестиционният гуру Уорън Бъфет остана зад своя приятел по богатство със „скромните” 47 милиарда долара. Великодушно Бъфет обеща 99% от тях за благотворителност след смъртта си, а за наследниците си предвижда едва половин милиард. Похвално!

Обществена тайна в САЩ обаче е, че огромна част от американските корпорации и техните собственици правят всичко възможно, за да избегнат плащането на данъци. Ползват най-различни схеми и вратички, а в крайна сметка резултатът е, че американската хазна губи по над 60 милиарда долара всяка година.

Както предполага логиката тези загуби се компенсират от обикновения данъкоплатец, който не е просветен в изкуството да „финтираш” системата. По-големи или допълнителни налози е директният удар, но към пасивите спада и липсата на финансиране за различни държавни социално проекти. Под ножа минават здравни и образователни програми, инфраструктурни планове, енергоспестяващи, но скъпоструващи инвестиции и т.н.

И изведнъж се оказва, че парите, дарени от богатите, не могат да покрият дори и малка част от „щетите”, нанесени (волно или неволно) от самите тях.

Обещаните милиарди определено ще са в помощ за нуждаещите се по света. Но колко повече милиарди ще има за всички, ако богатите си плащат всички данъци, дават по-големи заплати и харчат повече за запазване на работните места и подобряване на условията на труд. Или пък не се свенят да отделят средства за опазване на околната среда от задушаващата хватка на индустриалния прогрес.       

Какъв е смисълът от тези дарени пари, ако, за да бъдат спечелени първоначално са погубени човешки съдби или са изсечени вековни гори?

Парите не купуват човечност и не дават опрощение. Ако някой си мисли обратното, да дари някой и друг милиард, може пък да се почувства по-добре.