Мир в Близкия изток - ще се получи ли този път?

„Само вие можете да договорите условията за мирно съжителство между израелския и палестинския народ”.

Така външният министър на САЩ Хилари Клинтън сложи началото на първите директни палестинско-израелски преговори за мир от две години.

Във Вашингтон премиерът на Израел Бенямин Нетаняху и палестинският президент Махмуд Абас ще търсят изход от близкоизточния конфликт.

„Вярваме, че вие като лидери можете да успеете. И разбираме, че е в интерес на нашата собствена национална сигурност да успеете. Но ние няма да ви наложим решение“, обяви американският държавен секретар.

Преди да хлопне вратата на залата за преговори

Още в протоколните изказвания пред медиите преди началото на преговорите обаче двамата лидери очертаха границите. Израел е готов да признае Палестина като държава на палестинците, но само при условие, че палестинците признаят Израел като държава на евреите.

Прекратяване на строителството на еврейски селища и вдигане на блокадата на Ивицата Газа са исканията, заявени от палестинския президент Махмуд Абас още преди да бъде затворена вратата на залата за преговори.

„Истински мир ще бъде постигнат само с отстъпки и от двете страни. От моя страна и от ваша страна. Но израелският народ е готов да извърви този дълъг път, за да постигнем реален мир – сигурност, просперитет и добро съседство”, обяви в обръщението си израелският премиер Нетаняху.

„Дългият път“ обаче минава през няколко различия, които до сега са се оказвали непреодолими.

Израел е категоричен, че не иска разделянето на Йерусалим – политически и религиозен център на еврейската държава. Нетаняху и кабинетът му се осланят на основния израелски закон, датиращ от 1980 година – „Йерусалим, цялостен и обединен, е столицата на Израел”.

При предишни преговори различни израелския правителства са демонстрирали склонност за отстъпки по отношение на някои части на свещения град, но сега подобно нещо изглежда малко вероятно.

В същото време палестинците настояват да получат обратно окупирания от Израел през 1967 година Източен Йерусалим (тогава йорданска територия) и да го направят столица на своя суверенна държава. В Стария град се намира третото по святост място за мюсюлманите – джамията Ал-Акса.

В това противопоставяне САЩ клонят повече към защита на палестинската позиция. Президентът Барак Обама категорично се противопостави на изграждането на еврейски селища в източната част на Йерусалим. 

В тази връзка Вашингтон не признава легитимността на израелските селища и в палестинския Западен бряг, но приема тяхното съществуване и настоява за компромис по въпроса.

Израел обаче е непреклонен и иска да запази селищата, които представя като своеобразен щит. Премиерът рискува и разпадане на управляващата консервативна коалиция, ако допусне премахване на еврейските селища.

Палестинската власт пък иска израелско изтегляне от Западния бряг сходно с това от Ивицата Газа отпреди няколко години. Все пак президентът Абас е склонен на отстъпки – ограничаване до минимум на селищата плюс компенсация под формата на територия за Палестина.

Границите на бъдещата палестинска държава

Що се отнася до границите на бъдещата палестинска държава разминаванията също не са никак малки.

Израел изрази готовност да приеме съществуването на независима Палестина, но в същото време не е готов на отстъпки по отношение на Йерусалим и основните селища в Западния бряг.

За палестинците единствената възможност за преговори е, ако те започнат от границите преди израелската окупация през 1967 година – т.е. Източен Йерусалим и цялата територия на Западния бряг да принадлежат към палестинската държава.

Тук САЩ заемат йезуитската позиция, че отправната точка трябва да е 67-ма, но това не означава, че тя ще е крайна. Всички страни обаче подкрепят идеята за размяна на земя.

Палестинските бежанци

Друга основна точка в преговорите е въпросът с палестинските бежанци, принудени да напуснат домовете си при израелското нахлуване. Палестина настоява, че всички те имат пълното право да се завърнат по родните си места, докато за Израел това е недопустима опасност за демографския мир в страната.

Неслучайно Бенямин Нетаняху настоява Израел да бъде признат за еврейска държава. Тук има възможност за „откупуване” правата на бежанците – срещу солидни парични обезщетения и гарантирана хуманитарна помощ.

Доста сложни се очертават разговорите на тема „сигурност”. Тук Тел Авив изтъква аргумента „Хамас”, който със сигурност тежи пред САЩ и ЕС, поставили организацията в списъка на терористичните движение.

Израел настоява, че трябва да запази военния контрол върху ключови зони в палестинската територия, за да гарантира собствената си сигурност в случай, че „Хамас” успее да завземе изцяло властта в бъдещата независима Палестина.

Нетаняху дори поиска почти цялостно демилитаризиране на палестинската държава. Палестинците отговарят, че само равнопоставеност във всяко отношение между двете страни може да е гаранция за траен мир.

Равнопоставеност каквато по ред причини няма вече няколко десетилетия. Дали е дошло време такава да бъде договорена? Може би ще разберем скоро. А може би ще почакаме още няколко десетилетия...