Защо българското розово масло губи позиции на световните пазари?

Ръст на разходите за труд с над 100%, засилена международна конкуренция и спешна нужда от дигитализация при сезонната заетост изправят розопроизводството в България пред сериозен натиск. Бизнес моделът, който дълги години осигуряваше на страната лидерски позиции на международните пазари, трябва да се трансформира, за да отговори на глобалната конкуренция и острите структурни дефицити на вътрешния пазар на труда. Това коментира Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика“, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Историческият преход на сектора през последните три десетилетия очертава дълбока трансформация – от централизирана планова икономика към силно конкурентна пазарна среда. Връзките между доставчици, преработватели и търговци днес са коренно различни, а

появата на нови геополитически играчи допълнително усложнява реализацията на българската продукция.

„Последните 30 години това понятие "икономическа устойчивост" не се връзва с развитието на сектора. След плановата икономика, преминахме към пазарна икономика и взаимотношенията в сектора между доставчици, преработватели, търговци са коренно различния. Съответно конкуренцията на международните пазари е много висока, много динамична.“

Пазарът се е променил драстично през последните години с навлизането на страни като Азербайджан и Иран, които допреди десетилетие не са присъствали в списъка на преките конкуренти на България. В резултат на това производството, преработката и реализацията на емблематичното българско розово масло стават все по-сложно начинание. 

„Всяка изминала година все повече е презвикателство и всъщност все повече се отдалeчаваме от термина "икономическа устойчивост", коментира Андреева.

Процесът по формиране на цената на розовия цвят е строго регламентиран, но въпреки това остава непредвидим до самия край на прибирането на реколтата. Съгласно действащия "Закон за маслодайната роза", преработвателите и доставчиците са длъжни да сключат предварителни договори най-късно до 30 април, стъпвайки на пазарната база от предходната година.

Тези договори обаче съдържат само прогнозни нива. Окончателната икономическа стойност на суровината се изчислява едва след приключването на активната кампания. Тази година секторът е бил изправен пред сериозна дестабилизация още на старта поради външни макроикономически фактори – инфлационния натиск, разходите за транспорт, процесите около въвеждането на еврото и заложените параметри на труда, каза Андреева.

Основният шок за сектора по време на кампанията е дошъл от драстичния дефицит на берачи.

Липсата на работна ръка е принудила производителите да повишат възнагражденията на полето с между 50% и 100% на места, за да спасят реколтата от пълно компрометиране. Ако през миналата година кампанията е стартирала при нива от 70–80 евроцента за килограм набран цвят, през настоящия сезон никой не е приел да работи за по-малко от 1 евро първоначално, каза Андрееева.

Паралелно с това сериозен ръст бележат и логистичните разходи, включително комисионните за т.нар. „бригадири“ – хората, които организират групите в районите, явяващи се основен трудов контингент. Техните ставки са скочили от 20 евроцента през миналата година до 40–50 евроцента през тази, още в началото на розобера.

„Ние стартирахме при ръст на по-висока ставка на труда, по-високи транспортни разходи, по-висока така наречена комисионна... Приключихме кампанията на над 100% ръст на възнаграждение на берачите и над 100% ръст за транспортни разходи и комисионни.“

Ситуацията се е усложнила допълнително от ниските нива на рандемана (количеството цвят, необходимо за получаването на един килограм масло) – параметри, започнали от 3.4–3.5 и достигнали до критичните 4.2–4.3 в пика на кампанията. Освен това, поради недостига, малкото на брой работници са мигрирали постоянно от градина в градина, а кампанията е съвпаднала и с началото на беритбата на черешите, което допълнително е размило разполагаемия трудов ресурс.

От асоциацията алармират за липсата на системно решение на проблема с работната ръка, който датира от повече от десетилетие – още преди създаването на Закона за маслодайната роза. Спецификата на културата изисква изцяло ръчен труд в изключително кратки времеви прозорци (от 5:00 часа сутринта), като цветът не може да изчака следващия ден, без да бъде напълно компрометиран.

Асоциацията предлага конкретни мерки към изпълнителната власт за облекчаване на сезонната заетост - това включват ефективна дигитализация на еднодневните трудови договори; ревизия на правилата за наемане на непълнолетни (16–18 години) и ангажиране на трайно безработните лица.

Липсата на гъвкава и работеща нормативна уредба за бързо наемане на берачи генерира мащабен сив сектор в разплащанията, от който държавата губи значителни фискални приходи под формата на данъци и осигурителни вноски, смята Андреева. Бизнесът вече е предоставил конкретни числени разчети на Министерството на труда и социалната политика, които доказват финансовите ползи за бюджета, ако държавата улесни легалното наемане на работници и събирането на налози, добави тя.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria