Европейското недоволство от срива на заплатите

С увеличаването на усилията за намаляване на разходите в Европа, политици, компании, благотворителни организации и синдикати започват все по-открита война, за да се уверят, че тежестта ще падне върху някой друг, коментира Ройтерс.

Рейтинговите агенции, пазарите за облигации, ЕС и Международният валутен фонд (МВФ) призовават финансовите министерства да намалят бюджетните си дефицити и разходите, което изправя политиците пред труден избор.

Нововъзникващите пазарни икономики в Европа трябваше да започнат да намаляват дефицитите си миналата година, което често бе условие за получаване на спасителни пакети от ЕС и МВФ, докато по-богатите икономики можеха да си позволят разходи за стимулиране, за да намалят въздействието на рецесията. Сега Западна Европа също трябва да ограничи разходите си.

Във Великобритания, където през юни предстоят избори, трите водещи политически партии се ангажираха да намалят разходите, но не предлагат конкретни мерки.

Страните от Централна и Източна Европа вече изпитаха затруднения в тази насока, което принуди МВФ да прекрати няколко програми заради политическа парализа.

Латвия се бори с този проблем от юни. Опитите за фиксиране на заплатите в съдебната система бяха спрени от съдилищата, докато министърът на здравеопазването подаде оставката си, посочвайки, че като доктор не може с чиста съвест да приеме понижението на заплатите в сектора на услугите.

Засега обаче няма значителни граждански протести, тъй като от началото на миналата година синдикатите до голяма степен започнаха да избягват конфликти, а служителите от държавния сектор, изглежда, преглътнаха силните понижения на заплатите си - въпреки че ситуацията може да се дестабилизира преди изборите по-късно през годината.

Повече подробности