Трилърът, в който киното ще бъде потъпкано: Егото на Тръмп и AI ли са в главните роли?

На тазгодишния кинофестивал в Кан притесненията на филмовите творци далеч не се изчерпват с митата, предложени от американския президент Доналд Тръмп. Изкуственият интелект (AI) се превърна в основна тема на Френската Ривиера – възхваляван от поддръжници като шанс за индустрия, разяждана от съмнения, и заклеймяван от критици като убиец на креативността и работните места.

AI дори се прокрадна в самите сюжети – било под формата на страховитата „Същност“, която преследва Итън Хънт в новата “Мисията невъзможна”, или като леко манипулативен виртуален асистент, вдъхновяващ писател в трилъра на Ян Гозлан - “Dalloway”. Но и двата филма бяха прожектирани извън конкурсната програма на престижния кинофестивал.

Както се случва и в други индустрии (и то с главоломна скорост) AI вече може да се използва на всеки етап от създаването на филм – от писането на сценарии, през изграждането на звукова среда и декори, до подмладяването на актьори, както е в “Here” на Робърт Земекис с Том Ханкс и Робин Райт.

„Да се съпротивляваш е безсмислено и дори вредно. Вълната идва, и няма как да я спреш. Единственият ни шанс е да се качим на нея“, каза един от участниците на кръгла маса в Marché du Film – най-натоварения пазар за филмова продукция в света, който върви паралелно с фестивала, пише France 24.

Сценарии, тествани от дигитална публика

Като бастион на арт киното и най-бляскавото филмово събитие в света, Кан винаги се опитва да балансира между култа към авторското и силата на холивудските звезди – между предаността към миналото и погледа към бъдещето.

Тази година кинотърсачите, които искат да надникнат в бъдещето на киното, имат нова отправна точка – 1000 кв. мeтра зона, наречена Village Innovation, с гледка към старото пристанище на Кан. Като част от филмовия пазар, този „иновационен хъб“ бе домакин на редица събития, посветени на технологиите, доминирани най-вече от бързо разрастващото се влияние на AI в индустрията.

Според France 24, Кан не заема позиция в спора. 

„Не е наша роля да определяме дали дадена технология е добра или лоша. Нашата задача е да информираме какво се случва. С AI – харесваш го или не – трябва да разбираш какво става“, казва ръководителят на пазара Гийом Есмиол пред Deadline

На входа на Village е позиционирана компанията за анализ Largo.ai, която твърди, че е разработила инструменти, които правят филмовото производство по-лесно, по-бързо и значително по-малко рисковано, като предвиждат реакциите на публиката. Моделите на AI създават „дигитални близнаци“ на база проучвания сред реални хора, копирайки техните реакции и поведение, за да предскажат как би реагирала публиката на сценарий, сцена или актьор.

„Въз основа на сценарий или видео можем да оценим емоционалните реакции на зрителите. Можем да тестваме интереса, който предизвиква дадена сцена или дори избор на актьор. Разбира се, всички тези хора са дали съгласието си“, обяснява Алекс Гоке, търговски представител на Largo.ai, като уточнява, че компанията използва само законно достъпни данни – от публичното пространство или чрез договори с партньори.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Venture Kick (@venturekick)

Създаден преди пет години в Лозана, швейцарският стартъп тази година е набрал 7,5 милиона долара от инвеститори в САЩ. Сред поддръжниците му е Силвестър Сталоун – новоназначен „специален холивудски посланик“ на президента Тръмп, чийто планове за налагане на мита върху филми, произведени в „чужди страни“, вече предизвикаха смут в Кан.

Индеана Ъндърхил от Лос Анджелис, която е ръководител на фондацията Cinematography for Actors (CFA), подпомагаща млади творци, е впечатлена от платформата на Largo.ai. 

„Има много критики към AI в киното, но този тип инструменти могат да бъдат от полза на младите режисьори, защото им дават статистически аргументи пред инвеститорите“, казва тя.

Тя омаловажава опасенията, че сценариите, пригодени за определена публика, ще убият творчеството. 

„Много хора правят филми за конкретна публика – било романтични комедии, хоръри или научна фантастика. Да разбереш какво харесва публиката и какво работи е важна част от творческия процес“, категорична е тя

Клонирани гласове

Срещу щанда на Largo.ai вниманието привлича друг изгряващ играч в AI сектора – украинската компания Respeecher, замесена в гласов скандал, който почти провали участието на Ейдриън Броуди в "Оскарите".

Respeecher е помогнала за „доизглаждането“ на унгарския диалог на Броуди във “The Brutalist”, смесвайки гласа му с този на носител на езика, за да се постигне точност. Въпреки месеците работа с диалектен треньор, разкритията предизвикаха дебат за автентичността на изпълнението му – но това не му попречи да спечели "Оскар" и "Златен глобус".

Друг фаворит за награди – музикалният гангстерски филм “Emilia Perez” на Жак Одиар – също използва Respeecher, за да разшири вокалния диапазон на Карла София Гаскон. Пеенето ѝ е смесено с гласа на френската поп звезда Камий, съавтор на филма.

В отговор на скандалите, Американската академия за филмови изкуства и науки прие нови правила през април, според които използването на AI и дигитални инструменти „нито помага, нито вреди“ на шансовете за номинация. Подчертава се, че Академията ще „взема предвид доколко човек е бил в центъра на творческото авторство“.

Александър Сердюк, съосновател и изпълнителен директор на Respeecher, обяснява недоверието на индустрията с липсата на разбиране как работят инструментите на AI. Той настоява, че изкуственият интелект трябва да се разглежда като инструмент, който дава сила на хората, а не като заплаха.

„Хората мислят, че всичко свързано с AI има за цел да замени човека. Напротив – то усилва човешкото творчество. AI никога няма да замени човешкото въображение – просто няма капацитета за това“, казва той, цитиран от France 24.

 

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by The Brutalist (@thebrutalistmov)

Поставяне на рамки и регулации

В крайна сметка, колкото и да се "дърпат" творците, гладът за икономия е надделее – освен ако регулации не оформят развитието на AI в киното. 

Джеймс Камерън наскоро заяви, че режисьорите могат да спестят до 50% от бюджета на блокбъстър, без масови уволнения, използвайки AI за визуални ефекти. А Тед Сарандос от Netflix добави, че AI може да направи филмите „с 10% по-добри“.

Но самият Камерън по-рано изрази скептицизъм, че AI може да напише „добра история“, а гилдията на сценаристите като цяло е убедена, че AI е добър за проучвания, но слаб писател.

„Трябва да се притесняваме за кражба на авторски идеи и за това, че AI „изстъргва“ нашите истории. Въпросът сега е какви граници да поставим“, каза сценаристката Катарина Гелейн Викен от Metrotone Media в дебат на France 24.

Законодателството за AI е все още в начална фаза. През юни 2024 г. ЕС прие регулации, валидни и за киното, изискващи прозрачност по отношение на използваните данни и спазване на авторските права.

След историческите стачки през 2023 г., сценаристите и актьорите в Холивуд постигнаха някои гаранции – включително забрани за принудително използване на AI при писане и забрани за използване на образа или гласа на актьор без негово съгласие.

Страховете сега са, че тези гаранции може да бъдат премахнати отново под управлението на Тръмп, който насърчава мащабни инвестиции в AI и настоява за намаляване на регулациите.

„AI е изключително мощен инструмент, който се развива главоломно, така че е напълно нормално да се страхуваме. Не знаем накъде ще поеме тази технология и е трудно да предвидим вредите, които може да нанесе. Затова правителствата трябва да действат и да я регулират. И има още много работа за вършене“, казва сценаристът Давид Дефенди, ръководител на Genario Studio, който помага на режисьори да използват AI още в ранните етапи.