Към Европа или към Русия: Молдова е на кръстопът

На 28 септември гражданите на Молдова избират новия си парламент във вот, определян като съдбоносен за бъдещето на страната, предаде БГНЕС.

Избирателните секции ще отворят в 07:00 часа местно (и българско) време, и ще затворят в 21:00 часа.

В надпреварата участват 15 партии, четири коалиции и четирима независими кандидати, които ще се борят за 101 депутатски места в законодателния орган.

Гласуването ще се проведе в общо 2 274 секции, от които 1 973 в страната и 301 в чужбина. Особено значение ще има вотът на диаспората – около 8% от над 3,2 милиона избиратели живеят зад граница и традиционно подкрепят проевропейските сили. В Европа най-много секции ще има в Италия, Германия, Франция и Великобритания, докато в Русия са открити само две.

Избирателната система е пропорционална, с праг за влизане в парламента от 5% за партии, 7% за коалиции и 2% за независими кандидати.

Надпреварата е оспорвана между управляващата Партия на действието и солидарността (ПАС) на президента Мая Санду и Патриотичния блок на бившия държавен глава Игор Додон. Наред с тях на терена се явяват и други формации, включително „Нашата партия“ и новият проект „По-голяма Молдова“.

Традиционно ниска е активността в Приднестровието, където има 277 000 регистрирани избиратели, но регионът остава важен фактор предвид засилената руска пропаганда и дезинформационни кампании.

Още един ключов елемент са гласовете от чужбина. При последните президентски избори и на референдума за ЕС именно диаспората наклони везните в полза на проевропейските сили. Очакванията са и този път молдовците в Западна Европа да изиграят решаваща роля.

Сигурността на вота също е под въпрос – само преди седмица молдовските власти арестуваха 74 души при 250 обиска, свързани с предполагаема руска схема за подбуждане на безредици. Две проруски партии получиха забрана за участие във вота.

Голямата молдовска диаспора се очаква да изиграе решаваща роля в неделния вот. На миналогодишния балотаж за президент рекорден брой от 327 000 избиратели гласуваха в чужбина, като повече от 82% от тях подкрепиха проевропейския президент Мая Санду, което в крайна сметка ѝ осигури преизбирането.

Повечето местни социологически проучвания не включват диаспората и също така показват, че около една трета от гласоподавателите все още не са взели решение, което оставя голям въпросителен знак върху резултата от вота. На парламентарните избори през 2021 г. избирателната активност беше малко над 48%.

Какво ще последва след изборите остава неясно. Според проучванията никоя партия няма гарантирано мнозинство, което означава трудни преговори за съставяне на правителство. Резултатът ще определи не само бъдещото управление на страната, но и темпото на преговорите за членство в Европейския съюз.