С началото на Beggars Lane сякаш 80-те годни нахлуха в зала Христо Ботев, а публиката наброяваща около 1000 души с радост прие това пътуване във времето. Два часа и полвина Николо Коцев и компания забавляваха софийската публика с авторски парчета редуващи се с култови хитове като „ I Surrender” и “Can’t let you go”.
Изключителният професионализъм на музикантите нямаше как да не бъде забелязан, предвид непрестанната им борба със звука, който, както вие и сами можете да се досетите е емблематичен за тази зала. Сигурни сме, че Коцев е вируоз, както на китарата, така и на електрическата цигулка, която за съжаление не се чуваше особено, но за това пък самото гледане на изпълнението си бе впечатляващо.
Различното в този концерт беше организацията. Както не се случва често по нашите земи, това събитие беше тотално лишено от опашки, блъсканица на влизане или излизане и всички добре познати ритуали. Наистина, публиката не беше толкова многобройна, но за това пък имаше място да диша и танцува, да се радва и крещи. Самият Търнър я окачестви като „small but powerful” (малка, но мощна), което едва ли е изненада за някой.
Китарното изпълнение на „Аз съм сънчо” недвусмислено предвеща краят на това приятно и заредено с много положителни емоции пътуване. Двата часа и полвина доказаха, че хард рок все още има. При това добър. А Джо Лин Търнър все още има гласът, силите и заряда, за да му вдъхне онова така романтично 80’s звучене.
Очаквайте скоро снимки от концерта.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.