За 10 години: 10% по-малко население, 10% повече администрация

За 10 години: 10% по-малко население, 10% повече администрация
Как може да бъде спряна тази диспропорция? 

Докладът за състоянието на администрацията през 2025 г. очертава система, която продължава да се дигитализира и разширява използването на електронни инструменти, но все още се променя бавно по отношение на структура, ефективност и организационна модернизация. Годишният отчет на Министерския съвет, изготвен на база данни от ИИСДА, показва, че основният фокус остава върху технологичното обновление, електронните услуги и управлението на човешкия ресурс, докато по-дълбоките функционални реформи са ограничени, съобщават от ИПИ.

През 2025 г. административните структури са общо 590, а събраната информация е от 581 от тях – 114 централни и 467 териториални. Броят им остава почти непроменен през последните години, която показва, че реформите са по-скоро ограничени до лека оптимизация, отколкото до съществени институционални промени.

Щатната численост на администрацията е 145 623 души. Има леко свиване (с под 200 бройки) спрямо предходната година, но за последното десетилетие администрацията се е увеличила с точно 10%, а населението е намаляло с 10%.

Така през 2025 г. администрацията наброява 2267 чиновници на 100 хиляди души от населението.

Как може да бъде спряно нарастването на администрацията 

Крайно време е раздуването на администрацията при намаляващо население и подобряваща се дигитализация да спре. Това може да стане по няколко начина:

При оптимизирането на процеси, щатната бройка следва да се намалява. Докладът за администрацията отделя значително внимание на електронните административни услуги. Особено показателно е, че вече се включва и измерване на използването на софтуер, основан на изкуствен интелект, което подсказва начална фаза на технологична модернизация отвъд базовата дигитализация. Това показва, че цифровата трансформация продължава да бъде централен приоритет. Това обаче не води до намаляване на администрацията. Допреди няколко години ежегодно в докладите се споменаваше, че аутсорсването на услуги и разтоварването от дейности не води до съкращаване на щата. Това изречение вече не присъства в докладите, но очевидно не е защото вече не е вярно. По-мек вариант за свиване на администрацията според нас е при естествено текучество (пенсиониране, напускане) не всяка позиция да се запълва с наемане на нови хора.

Административно-териториална промяна естествено би намалила администрацията. Свиването на населението още повече засилва аргумента за намаляване на териториалното деление в страната. Сега всяка отделна администрация разполага с пълен вътрешен апарат (човешки ресурси, счетоводство, обществени поръчки, ИТ поддръжка, правно обслужване). Същевременно около 1/3 от общините вече не отговарят да условията за създаване на община (основното е да има над шест хиляди души население), а на много места основният работодател е държавата. Бройката на областите също е спорна. По-мек вариант е въвеждането на междуобщински административни услуги.

Функционалният анализ би показал къде може да се намали администрация. През 2025 г. едва 7% от ведомствата са направили функционален анализ на дейността си. Именно тези анализи са основен инструмент за реално преструктуриране, подобряване на процесите и премахване на ненужни или лошо организирани процеси. В редица сектори има припокриване между агенции, дирекции, инспекторати и регулаторни звена. Функционален одит може да идентифицира къде няколко администрации извършват сходни контролни, разрешителни или координационни дейности. Сливането на такива структури често дава по-голям ефект от хоризонтално орязване на персонал. Може да се прилага и периодичен преглед на това дали дадено звено продължава да е необходимо. Без такава практика администрацията по правило расте, но рядко се самосъкращава. По-мек вариант би бил въвеждане на оценка на натовареността и финансиране според резултати.

Фините настройки на системата също биха могли да намалят администрацията и парите, които поглъща. Така например, данните към доклада за администрацията показват, че хиляди щатни бройки са незаети за повече от половин година – основната част от тях са за експертни длъжности (при ръководните няма такъв проблем). Това показва, че за конкретни дейност, ако са крайно необходими, могат да се използват външни експерти за конкретни задачи, а постоянният щат да се съкрати. Други интересни данни разкриват, че хиляди служители, придобили право на пенсия, продължават да работят. Обикновено става въпрос за структурите, в които служителите имат право на ранно пенсиониране. Въпросът е дали е редно да се допуска изплащане на пенсия на лица, които продължават да работят и да получават заплата, независимо дали са достигнали стажа, допускащ ранно пенсиониране. Има структури, в които всеки пети от заетите служители е с придобито право на пенсия. Подобна е ситуацията в ГД „Охрана“ и ИА „Борба с градушките“, а в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ придобилите право на пенсия са най-много – близо 400 от заетите, като над 300 от тях са на държавна служба по ЗМВР (при тях ранното пенсиониране е при навършване на 54 години и 6 месеца).

В крайна сметка, данните показват, че българската администрация продължава да расте по инерция, въпреки демографския спад и технологичния напредък. Ако дигитализацията, функционалният анализ и териториалната реформа не бъдат използвани за реално преструктуриране, модернизацията ще остане предимно техническа, без да води до по-ефективна и по-малка държава.