Етапите на любовта
рискове и възмжности във всеки един от тях
Различни са поводите и причините, поради които хората се срещат и общуват. Любовта се заражда и развива именно в процеса на това общуване и преминава през седем етапа на емоционално развитие. Макар и да не са строго отделени един от друг, всеки един от тях има своите особености, състояние и възможности. Всяка любов, колкото и да е уникална по своя характер, преминава през голяма част от тези етапи. И колкото по-малък е броя на етапите в любовта, толкова по-трайна и силна остава тя. Във всеки от тези етапи индивидите в двойката трябва да се опитват да се опознават по-добре, да разбират другия, да оценяват постъпките и отношението му и да коригират своето поведение в интерес на съществуването на любовта. Всяка любов е компромис, но много често си заслужава да правим компромиси в името й.
Как започва любовта? С обикновено
Любопитство
Хората се срещат в службата, на работата, в магазина, в театъра или просто в обща компания. Първото външно привличане поражда любопитство и желание да се опознае даден човек по-добре. Започва разговор и ако първоначалното впечатление от интелекта, самочувствието и креативността на партньора отговаря на нашите разбирания и изисквания, се определя нова среща. При общ интерес тези срещи зачестяват и дават възможност на двойката да се опознае взаимно.
Това е периода на проучване, който не крие никакви опасности и дава възможност разумно да се преценят качествата на пратньора. Трябва да сме наясно, че малките пропуски в поведението или проявена нетактичност в отношенията, които на този етап ни се струват незначителни и дори смешни, по-късно могат да прераснат в сериозни пречки и да породят конфликти. Хубавото на този период е, че можем да оценим рационално, без намесата на емоции, качествата на партньора.
Много важно е в този период да се оцени коректността, искреността и чувството за отговорност на партньора. И най-невинната лъжа е признак за сериозни проблеми по-късно. В този период двойката не е обвързана по никакъв начин и ако има неискреност, тя показва несигурност и слабост на проявилият я. И не бива да се пренебрегва.
Ако до месец интереса един към друг отслабне и срещите се разредят, в скоро време двойката се разделя и най-често двамата не остават дори приятели. Ако взаимният интерес се засилва, приятелските срещи водят до влюбване, при което и двамата изпадат в
Еуфория
Това е етапа, изпълнен с най-много емоции, с най-много мечти и желания. Но и с най „замъгления” поглед. Розовите очила пречат да се види действителността, каквато е. Партньора се идеализира и не се допуска дори мисълта за евентуални различия. Всички недостатъци на партньора се приемат с усмивка. Създава се усещане за безметежност и вечност на състоянието на влюбеност. Често се появява разсеяност в работата, пренебрегване на някои основни правила в службата или работата, нарушаване на някои стереотипи в поведението към приятелите. Притъпяват се изградени в двамата морални норми. Двойката се стреми да демонстрира чувствата си пред света, да показва близостта си. В този етап всички външни съвети, препоръки и намеси са излишни. Те не могат да достигнат до съзнанието на влюбените и пораждат само недоумение от външната намеса. Често приемат тази намеса, като неразбиране, като ревност, като завист или стремеж да се прекъсне връзката. Изгражда се чувство за самодостатъчност и двойката е склонна да пренебрегне и най-разумните съвети.
На този емоционален етап няма взаимно проучване, няма упреци, няма остри думи. Състоянието на влюбеност е най-хубавият период за една двойка и е добре тя да се стреми да го продължи максимално дълго.
Но както любопитството, и този етап не продължава много дълго. Постепенно силата на първоначалните чувства отслабва и настъпва известно „отрезвяване”. Постига се спокойствието на истинската
Любов
Най-интересният, най-стабилен и пълноценен период от живота на една двойка е истинската спокойна и пълна любов. При достигане на истинската любов, двойката постига равновесие на чувства и емоции и се връща в обичайният си приятелски кръг. В този период започват да се забелязват недостатъците на партньора и да се правят опити да се приемат или да се накара другият да промени някои свои навици, стереотипи на поведение и общуване. Преобладаващо е желанието за промяна в поведението, с цел запазване и засилване на любовта.
Според Фройд, този период продължава две, две и половина години, но аз мисля, че някои двойки остават завинаги в него. Това е време, в което и двамата трябва да проявяват търпимост, разбиране, разум и добронамереност, за да запазят любовта си. Важно е да осъзнават взаимната си потребност и отговорностите към семейството си. И двамата трябва да разбират, че са отделни личности и всеки от тях има своите виждания и разбирания за живота и отношенията с останалите. От това не трябва да се правят трагедии, а да се проявява разбиране и търпимост. В името на любовта човек трябва да прави много компромиси в своя живот, защото това чувство не може да бъде заменено с никое друго. И защото опората и разбирането, които човек намира в семейството си, не може да намери никъде другаде.
Стремежа за взаимност, за допълване, за общи дейности и общи занимания може да бъде основа за добро разбирателство и желание за близост. Двамата вече са се опознали достатъчно, разбрали са своите силни и слаби страни, своите добри и лоши навици. Остава да ги приемат и да живеят щастливо в любовта. Взаимното доверие е изключително важно за продължителността на една връзка. Затова то трябва да се дава в аванс и да се поддържа постоянно. Всеки един от партньорите в двойката трябва да разбира необходимостта от личен живот на другият и да се съобразява с това. Личното свободно време, личнните интереси и занимания са много важни за някои хора и не трябва да се пренебрегват и ограничават. Всяко ограничение, дори добронамереното, води до отбарнителна позиция и неприятни чувства.
В този период от отношенията си двойката може с лекота да преодолява всякакви пречки и неприятни ситуации. С добронамереност може да се тушират всички неприятности и да се живее в истинска хармония. Затова е важна и устойчивостта на двойката към външна намеса. Завистта, неприязънта, клюката и интимните намеци, идващи от външни хора, не трябва да се приемат като даденост, а двойката трябва да ги споделя, обсъжда и отхвърля. Само откритостта и осъзнатата добронамереност могат да противодействат на външни усилия за внасяне разногласие в отношенията между двама влюбени.
Нормалният човешки живот не е изпълнен само с хубави неща. Появяват се и някои неприятни ситуации и задължения, с които двойката трябва да се справя и преодолява. Всяко такова изпитание трябва да води до засилване връзката между двамата и желание за съпричастност. В никакъв случай не бива да се допускат взаимни обвинения и нападки. При ситуации с емоционално натоварване трябва да се внимава за всяка казана дума и да се оценява как тя би се приела и разбрала от другия. Изтърваните в спора думи често оставят дълготрайна следа в съзнаието и поведението на партньора. Дори след отшумяване на спора и дори забравяне на причината за възникването му, непремерените думи се загнездват в съзнанието и остават там. Добре е да се научим да забравяме неприятните ситуации, спорове или думи. Това е трудно, но не е невъзможно. Неприятните случки затормозяват съзнанието и ни подготвят за отбранителна или нападателна позиция при всеки следващ спор. Те създават в съзнаието ни своеобразен склад, в който се натрупват отрицателни емоции и действат синергично дори при незначителни поводи.
Ако не се тушират и преодолеят тези отрицателни емоции, и двамата започват да гледат на своята връзка с
Раздразнение
На този емоционален етап, в резултат на натрупани отрицателни емоции, премълчани или недоизказани взаимни обвинения, дори и някои дребни забележки или простъпки, се приемат от другия като обида или опит за намеса във вътрешния му мир. В интерес на любовта и добрите отношения в такъв случай и двамата трябва да се стремят да оценяват трезво постъпките на другия, да ги разбират и приемат. Усилията към взаимно разбирателство и връщането към спомените от периодите на влюбеност и любов могат да помогнат за преодоляване на всички различия и недоразумения на този етап.
В омент на спорове, скандали и взаимни обиди могат да помогнат някои от способите за осъзнаване причината на спора или раздразнението. Както и тяхната степен на значимост. Например, ако и двамата се опитат да запишат на лист хартия причината за раздразнението един от друг и какво точно биха искали от партньора си, лесно ще осъзнаят колко незначителен е повода за спор и колко малко усилия са необходими за преодоляване на различията.
Много двойки остават дълго време на този етап в емоционалните си отношения и се примиряват с живот, изпълнен с напражение, взаимни нападки и скандали. В името на децата, социалният имидж или задължения към родители и близки, двамата остават да живеят заедно в условия, които никога не са искали за себе си или за другия.
Полагайки усилия и двамата могат да излязат от този „омагьосан кръг” на вечни разправии и да се върнат към етапа на любовта, която вече са изживели и оценили. И двамата не бива да си позволяват връзката им дълго да се застоява на този етап и да направят всичко възможно, защото все още е възможно, за преодоляване на всички различия и постигане на взаимно уважение и зачитане.
Защото състоянието на перманентно раздразнение в отношенията между двамата може да доведе до
Отчуждение
Отегчени от непрекъснатите спорове, последователно или едновременно и двамата се затварят в себе си. Заживяват в свой вътрешен свят и престават да изпитват нужда един от друг. В началото на своето отчуждение и двамата изпитват остра необходимост от общуване и съжаление за отишлите си добри времена, но раздразнението и гордостта не им позволяват да потърсят път един към друг.
Трудно е, но дори и от този етап на отчуждение, двамата могат да намерят общи интереси и да възродят връзката си. Необходимо е много търпение и осъзната необходимост от взаимност. На практика се случва така, че и двамата правят опити за сближение и ако другият не отговори адекватно и навреме се стига до задълбочаване на отчуждението и изневяра – виртуална, физическа и духовна.
Виртуалната изневяра се изразява в търсене на контакти в мрежата и общуване с непознати хора. Това дава известно успокоение и замества липсата на вербални контакти с партньора. Виртуалните връзки понякога могат напълно да изместят реалните физически контакти и да задълбочат отчуждението. Желанието непрекъснато човек да стои пред монитора и да търси виртуалните си познати се превръща в своеобразен вид мания и зависимост. Този вид връзка все още не е истинска изневяра, но задълбочавайки отчуждението, кара хората да търсят реални контакти с виртуалните си познати. Най-често тези срещи завършват с еднократен секс, след който и двамата остават разочаровани и без желание за нови срещи. Оказва че, че това не е човека, който сме си представяли пред монитора.
Това е последният стадии, в който двойката може да се върне към нормални отношения и да възроди частично отношенията на доверие, уважение и добронамереност. Ако пропусне този момент, двойката е обречена на раздяла. И колкото по-бързо стане тя, толкова по-малко травми ще остави в двамата. След такава раздяла двамата дори могат да останат приятели.
Ако бъде пропуснат този момент, виртуалните контакти могат да прераснат в трайна връзка и да се задълбочат. Тук идва духовната изневяра, когато човек престава да мисли за предната си вързка и мислите му изцяло са насочени към новата. „Хванал се за сламката” човек изпада в нова еуфорична възбуда и не вижда подводните камъни на новата връзка, с човек който дори не познава добре. Мисълта, че с предната си вързка е загубил излишно време, през което е можело да бъде „щастлив” довежда до
Озлобление
Основната причина за озлоблението е чувството за загубено време, за собствена заблуда в другия, за излъгани очаквания и разрушени илюзии. На този стадии не може да се говори за помирение и връщане към нормални отношения. Всяко нещо, което прави единият, се възприема от другия като неправилно, като нарочно предизввикателство и опит за обида. Зачестяват взаимните обвинения и обиди, двамата престават да се срещат заедно с общи приеятели, а при среща с тях предпочитат да не говорят за другия. Въпреки изцяло отрицателното поведение и отношение един към друг, и давмата се дразнят от усмивката на другия или от контактите му с общи приятели и познати. Често това довежда до обвинения към приятелите, че предпочитат да контактуват с „другия” а пренебрегват „потърпевшия”. Добре е, и двамата щом осъзнаят, че вече се намират в този стадии на отношенията си, да побързат да се разделят. От тук нататък не може нищо да се направи и всеки ден, прекаран заедно води до натрупване на нови отрицателни емоции и обиди.
Озлоблението е сравнително кратък етап в емоционалните отношения между двамата и бързо води до умора от непрекъснатите разправии, взаимни обиди и скандали. Това неминиумо довежда до взаимно
Безразличие
Това е последният възможен емоционален стадии в отношенията между двама души, които само преди години са били влюбени и щастливи заедно. И двамата осъзнават безсмислието на скандалите, обидите, разочарованията и опитите да променят другия. Престават да се забелязват взаимно и живеят по-лошо от случайни съквартиранти. Вече не се интересуват и не се дразнят от постъпките на другия и не се опитват да влияят на поведението му. Отношенията между двамата са станали необратими и нищо не може да ги върне в предишни стадии.
Тук раздялата е наложителна, въпреки че има двойки които години наред остават да живеят в едно жилище и дори да си разменят понякога дребни реплики. Ако такава двойка има деца, няма по-лошо нещо за емоционалното им израстване и възпитанието им. Родителският пример е изключително важен за развитието на децата и едно такова поведение в семейството може да деформира емоционалното и социалното им поведение завинаги.
Всяка двойка трябва много добре да оценява състоянието на отношениията си и да прави всичко възможно за запазване на добронамереността и взаимното уважение. Ако могат правилно и трезво, без предубеждения да преценяват в какъв от изброените стадии се намират отношенията им, хората могат да предприемат адекватни стъпки за подобяването им или да решат, че трябва да се разделят.