Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго ... Ерата на големия град може би приключва

"Преди близо 15 години имах работа във финансовия сектор в Остин, която вършех от апартамента си в Манхатън. Въпреки постоянния натиск да се преместя в Тексас, твърдях, че понеже работя във финансите и медиите, напускането на Ню Йорк ще навреди на кариерата ми и ще трябва да бъда компенсирана за тази загуба. 

В крайна сметка успях да продължа да работя дистанционно. Днес обаче е почти невъзможно да спечеля този спор. В Тексас се разраства финансова индустрия, а хората градят успешни медийни кариери отвсякъде. Което поставя по-големия въпрос: свършва ли ерата на големия град?", пише в свой анализ Алисън Шрагер, колумнист на Bloomberg Opinion.

Некрологът за големия град беше писан отново и отново през последните години. Първо се твърдеше, че всички, избягали по време на пандемията, няма да се върнат — а после се върнаха. После беше ред на тезата, че работата от дома ще доведе до срив в търговските имоти и данъчните приходи, вкарвайки градовете в „градска спирала на упадък“ — но засега хората се връщат по офисите, а търговските имоти се държат.

Без съмнение, ако можете да си го позволите, животът в голям град все още е чудесен. Но големите градове са по-уязвими, отколкото изглеждат. Те преживяха спадове, пандемията и революцията на WFH, но може да не преживеят кризата на достъпността и технологиите, които променят труда.

И урбанистът Ричард Флорида, и икономистът Ед Глейзър твърдят, че големи градове като Сан Франциско, Лос Анджелис, Бостън, Ню Йорк и Чикаго са специални, защото привличат креативни и амбициозни хора. Резултатът е мрежов ефект, който се превръща в добродетелен цикъл: изобретателни умове в една сфера привличат сродни умове в други, и скоро има критична маса хора, които се „захранват“ от взаимната си креативна енергия. Независимо дали работят заедно, или просто се познават социално, хората от това, което Флорида нарече „креативната класа“, по-рано научават за нови технологии, възможности и тенденции в сферите си.

Всичко това правеше градовете изключително привлекателни за образованите и амбициозните. И те пожънаха икономически дивиденти. Но макар да имаше големи премии за част от хората в креативния клъстер, имаше и по-малко възможности за по-слабо образованите. Те не само имаха по-зле платени работи, но и трябваше да се конкурират за жилища с по-добре платените професионалисти. Между нарасналото търсене на градски живот и ограниченото предлагане, цената на жилищата скочи.

Жилищата в Ню Йорк не стават по-евтини.

Така че макар град като Ню Йорк да процъфтяваше за определена група от населението през 2000-те и 2010-те, много представители на средната и ниската средна класа, мнозина от тях малцинства, бяха изтласкани. Записването в училище в Ню Йорк намалява от 2000 г. Икономиката на града сякаш не пострада от тяхното напускане, но това може да е, защото мнозина все още работят в града, търпейки дълги пътувания.

В дългосрочен план това се оказва неустойчив икономически модел. Качеството на живот и услугите се влошават, но градовете продължават да поскъпват. Сега и много професионалисти не могат да си позволят да живеят в тях. През последните години стана много по-скъпо да купиш жилище, отколкото да наемеш в големите градове (а наемът никак не е евтин).

Защото в крайна сметка силата на пазара е по-голяма от привлекателността на културата. Както отбеляза Bloomberg по-малките южни градове преживяват демографски бум — а бих добавила, че и по-малки северни градове също, като високата цена на живота е основна причина за напускане. Градове като Индианаполис растат, докато Чикаго се свива. Ръстът на заетостта в Ню Йорк тази година беше нулев.

История за два града от Средния запад.

И не става дума само за по-евтини жилища. Присъствието в голям град вече може да не е критично за успешна кариера. Професионалните възможности и културните удобства са много по-достъпни чрез дистанционна работа, използване на AI за поддържане на форма и сътрудничество и мрежи през социалните медии. Има и реални мрежи от талантливи и амбициозни хора из цялата страна.

Големите градове се оказаха устойчиви на шокове като пандемията или финансовата криза, защото критична маса от талантливи и амбициозни хора искаше да живее в тях. Последните демографски спадове, както и известен застой в икономическите показатели, показват, че те могат да колабират, ако достатъчно от тези хора си тръгнат.

Не че никога не се е случвало. Градовете вървят на цикли, движени от промени и в лидерството, и в технологиите. През XX век, когато неефективното управление позволи на много големи американски градове да станат по-опасни и нежелани, подобренията при автомобилите и телефоните направиха предградията по-привлекателни и достъпни.

Технологиите и по-доброто управление в началото на XXI век донесоха градско обновление на много места. Но престъпността още не се е върнала на предпандемични нива, а технологиите отново се променят по начин, който улеснява хората да живеят и работят другаде. Ако трябваше да мина през всичко отначало сега, например, сериозно бих обмислила да се преместя в Остин — или където и да е, стига да не е Бруклин.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria