Разделиха ли президентските избори Америка на две

В повечето коментари и прогнози за американските президентски избори се твърди, че вотът на 6 ноември ще бъде приблизително равен, което ще означава, че Америка е силно разединена и разделена на две приблизително равни половини. Но има и друго мнение, според което при почти всички предшестващи президентски избори, броят на подадените гласове за победителя се е движил само малко над 50%. Оставяме настрана, че според американската конституция изборите не са пропорционални, а се правят по щати, когато победителят в даден щат получава всички електорални гласове на щата. Това става на принципа всичко за победителя.

И наистина, най-високият процент за победителя в президентските избори е бил през 1964 година, когато Линдън Джонсън спечелва 61,6% от подадените гласове. Иначе, резултатите са се сдижили между 55% и 60% от гласовете за победителя. Това важи за такива президенти, оставили трайна следа в американската история, като Абрахам Линкълн, Уидроу Уилсън, Хари Труман, Джон Кенеди, Ричард Никсън и Бил Клинтън.

И така, в 18 президенски избори са били изпратени начело в Белия дом победители с по-малко от 50% от гласовете, а 16 избори са завършили с победа на президента с резултат между 50 и 55 %, като в редица случаи е ставало дума за малко над 50%. Смята се, че и сегашните президентски избори ще бъдат в руслото на тази традиция, като пебедителят ще бъде с малко над 50% от гласовете на избирателите.

Но щом е така, според тази компетентна и базирана на историческите факти теза, президенските избори 2012 година не означават някакво радикално отклонение и дълбоко разделение на нацията.

Според мен, авторите на тази спорна теза за разделението на американската нация, търсят потвърждение в миналото, когато идеологическите различия между кандидат-президентите не са изиграли някаква по-съществена роля в крайния резултат. За пример на тази теза обикновено се дава победата на Линдън Джонсън срещу Бари Голдуотър /силно идеологически и крайно десен кандидат/; Франклин Делано Рузвелт срещу Алф Ландън /силно идеологизиран антирузвелтски кандидат/ по време на голямата депресия, както и победата на Ричард Никсън срещу Джордж Макгъвърн, по време на виетнамската война и Уорън Хардинг срещу Уидроу Уилсън след Първата световна война. Тогава се сблъскват идеологически становища, за това какъв да бъде следвоенният мир и следвоенното устройство на света.

В повечето случаи, обаче дори при съществени различия в идеологията, резултатът от президентските избори се е движил между 60% за победителя и 40% за опозиционния кандидат. С тази статистика някои определят като типична ситуация на традицията в американските президентски избори, традиция, която вероятно ще се повтори и на 6 ноември 2012г.

Разбира се, в това има голяма доза истина. Първо, американците са прагматични и не се влияят много силно от идеологическите различия. Второ, избирателите в САЩ, както и на много други места по света, гласуват с портфейлите си. Трето, прехвалените бащи-основатели на САЩ са се постарали силно да ограничат властта на избрания президент. Може би по тази причина в САЩ само около 50% от избирателите отиват до урните. И последно, в Америка съществува доста устойчив център от избиратели, които са идеологически неутрални, което силно се отразява на изхода от изборите. Президентските избори в САЩ се влияят силно от такива фактори, като популярността на кандидатите и тяхната лична харизма. За справка – Роналд Рейгън, който разгроми по-умния и високо морален Джими Картър.

В САЩ избират президентите с малко мнозинство и без силно влияние на тяхната идеологическа платформа. Дали това е плюс или минус, остава открит въпрос. От международна гледна точка този път избраният президент вероятно ще бъде този, който спечели щата Охайо – крайно оспорван щат с голям брой електорални гласове, както и два-три щата от спорната зона.

Но извън Америка, изборът на президент на САЩ е категорично ясен, и то по политико-идеологически причини. За външния свят това е Барак Обама, но за съжаление, американските президенти се избират само от гражданите на САЩ. Така, че мнението на останалия свят няма практически каквото и да било значение за изхода от надпреварата за Белия дом. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.