Днес не мога да скърбя

На фона на това не виждам как нашата църква би могла да събира средства и да осъщестявава благотоворителност при пълна прозрачност. Налице е отвратителна симбиоза между покварен клир и покварена политическа класа, които се подхранват и поддържат взаимно. А обикновените вярващи, които имат нужда от морална и духовна опора, са оставени да се оправят както могат. Жалко и отблъскващо. Църквата, която векове е пазила българския дух, днес се е превърнала в търгаш, и то не без помощта на държавата. отговор Сигнализирай

До Анонимен - Няма как да не се съглася с теб, защото казаното е изцяло вярно. Но, питам се - Защо у нас това не се прави? Какво точно й пречи на БПЦ поне да направи опит за това? Сигурен съм, че ако се отворят сметки за тази цел и има пълна прозрачност за изразходването на средствата по тях, не един и двама българи ще дадат, за да помогнат на нуждаещите се от помощ. Смятам, че от състрадание се нуждаят не само тези, на които можем да помогнем, но и самите ние, за да можем просто да сме хора. отговор Сигнализирай

БПЦ не е чак толкова богата, колкото си мислят хората. Да, притежава много имоти - сгради, земи, гори, но и няма особено много пари да ги поддържа. Държавната субсидия е 1.5 млн. лв. Но виж, някои митрополити и свещеници са доста заможни, съвсем не по християнски. Злоупотребите на места са страшни и няма да престанат скоро. Висшият ни клир се провали в противодействието на порочните практики. Покварата става повсеместна с тенденция към засилване след смъртта на дядо Максим. Не съм оптимист. отговор Сигнализирай

Няма как да не се съглася с написаното от теб. Само да уточня, че църквата стана чисто търговско дружество, което преразпределяше капитала си както им е угодно, но задължително в услуга на собствените си членове. А църковните приюти и кухни е страшно нужно, но надали ще стане в НАШАТА църква. Не и скоро. Не, че няма пари или възможности - не. Просто това е НАШАТА църква. отговор Сигнализирай

Много ми е интересно, дали един ден като почине главният Мюфтия, пак ще се обяви ден за национален траур? Все пак, той също е духовен водач, нали? И ако, наистина сме страна с верска и етническа толерантност и равнопоставеност, като граждани на тази държава, то не би следвало, настоящият акт, да се окаже акт на политическо лицемерие. Не би трябвало според мен да се смесват проблемите на Вярата, с проблемите на държавата, чрез взаимна намеса на едните в делата на другите, но не би трябвало и да те да се премълчават - нито при едните, нито при другите. За мен лично БПЦ сега изживява най-големият си упадък, от самото си създаване насам. Това, което не успяха да постигнат други, "пастирите" сами го направиха, прекъсвайки връзката между тях и паството им, попадайки в плен на разкоша и охолството. А рибата, както се знае се вмирисва винаги от главата. отговор Сигнализирай