Времето на шоколада втора употреба

Нищо подобно става сега в България. За втори път консумираме комунизма. На едни им вони, други обаче с удоволствие предъвкват онова време, залъгвайки се, че вкусът е на шоколад. На „Крава” или „Кума Лиса”.

От време навреме някой български чукча минава в другия лагер. Уж разбира каква е истината или нахапва „шоколада”.
Наскоро разговарях с един от малкото пловдивски дисиденти. Човекът критикуваше днешната политика. В разговора се вклини трети сеирджия и попита:
- Този бил ли е член на БКП?
О, ужас. Човекът се оказа, че не само не е бил член на БКП, ами е съден и е лежал в затвора по онова време.
Усетих как питащият замръзна. Убита бе една негова илюзия – че всички, които са публични личности, задължително са били комунисти. И че няма нужда човек да се съпротивлява. На Българя е направена комунистическа магия и е по-добре да си натискаме парцалите.

Много неща ни възмущават, но няма смисъл да протестираме. Че нали и Бойко Борисов е комунист. Цялата му партия са комунисти. ДПС са комунисти и ченгета. Да не говорим за БСП.Иван Костов също е комунист, да не говорим, че жена му е партиен секретар.Стефан Софиянски има членска книжка, уж не било вярно, но нали излезе във вестника.Предполагам тогава – когато излезе книжката, майсторите на черния пиар са имали различни варианти – да го изкарат крадец, убиец, ку*вар, педераст... Но са решили, че член на БКП върви най-много.

Сега на ред е Меглена Кунева. Тя може да няма партийна дейност, но при нея има нещо по-лошо. Тя е „снаха”. О, ужас! Да си ходи! Не са важни идеите, не са важни целите – най-важното е, че е снаха.

Една партия или вече коалиция като че ли няма други идеи освен да докаже, че и Меглена Кунева е маскара. И евентуално да вземе нейното място на балансьор при съставяне на следващото правителство.

Като че ли формулата работи. Вместо да има дебат за приоритетите пред държавата, за нуждата от реформи, за това по какъв начин жизненото равнище да се повиши, има лепене на етикети. И популизъм. И извинение, че нищо не зависи от нас.

Впрочем горе-долу всички популистки проекти вече са експлоатирани. Преживяхме и Антикомуниста, и Царя, и Силния човек.

Остана последната ни надежда – да слезе между нас самият Христос и да ни оправи.
Впрочем той не беше ли член на БКП? Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.