Дядо Николай загуби битката, кой ще спечели войната?

От години в публичното пространство се спряга името на пловдивския митрополит Николай като човек, който може да съживи българската православна църква.
Безспорен факт е, че след като пое пловдивската митрополия, дядо Николай бързо привлече вниманието и се превърна в основна фигура в обществено-политическия живот под тепетата. И с просто око се виждаше как се изчиства занемарения образ на църквата и на нейните служители.

Той можеше да бъде видян на всяко по-значимо събитие, политиците чакаха на опашка да му целунат ръка, а бизнесмените разтвориха щедро джобове.
Митрополитът отстояваше ревниво специалните права на църквата – даже когато имаше разминаване с общоприетите правила в държавата. Позволи си даже да организира демонстрация пред Общината.

Самият Бойко Борисов неведнъж публично е демонстрирал особено уважение към пловдивския митрополит, поставяйки го на разни церемонии преди себе си.
Преди местните избори противниците на Иван Тотев се надяваха да използват връзките на дядо Николай за пренареждане на изборните листи, но това не се случи. Слуховете му приписват нелициприятни оценки за бъдещия кмет. Но като видя накъде вървят нещата, митрополитът сам покани фаворита за кметското място да получи благословията му.

Друг слух от онова време разказва за потресът, който изживял дядо Николай, когато първият му приятел Георги Гергов му представил кандидатурата на БСП – Георги Търновалийски, който пък бил католик.

В началото служителите в епархията и самите миряни се радваха искрено на младия митрополит, който въведе ред и издигна авторитета на институцията.
Промяна в настроенията дойде след като дядо Николай започна да получава скъпи подаръци. За часовника и колата с мутренски номера е говорено достатъчно. Остава тайна как един кандидат за първия пост в църквата се оказа толкова нечувствителен към промяната в отношенията към публичния му образ. Това даде основание и на хора, които първоначално приветстваха неговата енергичност, да съзрат негативите на младостта – липсата на мъдрост и подвластност на изкушенията.

Сканадалният ремонт на църквата „Св.Марина” пък породи закономерният въпрос дали Негово високопреосвещенство има достатъчно обща култура.
Появи се и носталгия към предшественика дядо Арсений с неговия скромен начин на живот.

Пловдивският митрополит стана дъвка в устата на журналистите. Заклеймяването на светски събития от негова страна се поднасяше по начин, който ерозираше образа на безкомпромисния христов войн и на моменти го превръщаше в комична фигура.

Появиха се и обслужващи медии /създаде даже и своя телевизия/, които го показваха добронамерено, но и те не можаха да открият в календара на владиката срещите му с бедните, болните и слабите. Просто не се разбра на тяхна страна ли е той или на страната на богатите му прятели.Никой в Пловдив официално не се и опитва да оспори щенията на митрополита. Когато той поиска дядо Максим и Вселенския патриарх Вартоломей да бъдат обявени за почетни граждани на града – без особена аргументация, всички гласуваха послушно.

Прекалената публичност и омешване с властта вероятно са подразнили не само миряните, но и останалите митрополити. Заговори се за тайни срещу на неговите противници.Май влезе в сила старото българско правило, че който издига глава над себеподобните си, трябва да си го получи.

Идването на руския патриарх Кирил специално в Пловдив доказа обаче, че Николай се ползва и с мощната подкрепа на Московската патриаршия.Дали пловдивският митрополит вече не се е изживявал като наследник на патриаршеския трон?

Обявяването на Манджуков за архонт вероятно е било предизвикателство и към самия Максим.Не случайно тези дни се чуват коментари, че ако патриархът е бил напълно убеден, че Николай е най-добрият наследник, би могъл да промени правилата, които пречат за избора му, още приживе.След смъртта на Максим Николай бързо зае единият овакантен пост – на Софийски митрополит. Спечели първата битка, но веднага загуби втората.

Макар и временно, кормилото на църквата се пое от Кирил. Някои казват в нарушение на правилата.
За Николай не гласува никой. Посветени в църковните дела ясно казаха, че за него е имало „лобиране” – подтекстът е, че това лобиране е дошло на останалите в повече и че то идва от институции извън църквата. И още – че на Николай освен години му липсва и „диалогичност”.

Може би ще има още битки, въпросът е кой ще спечели войната.

Кирил също е изкушен от скъпите коли, също се ползва с добро име в Руската патриаршия, за разлика от Николай е агент на ДС, но в средата на толкова агенти това може да е преимущество.

Впрочем имената на кандидатите едва ли имат значение. Който и да бъде избран, вероятно това ще бъде човек, който ще се движи със скъпа лимузина и ще подминава бедните и онеправданите. И ще бъде проект на по-висши сили.

Дано да бъркаме. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.