Време за промяна в ЕС

Не, приятелю! Това не е поредното писмо до г-н Дянков. Нямам за цел да те осведомя за финансовото състояние на българина. Все пак едва ли си пропуснал типичната битка на разярени старици, заели бойни позиции секунди преди дневното намаление в поредния супермаркет. За никого не е тайна, че българинът харчи повече, отколкото получава. Но какво пък... нали все пак живее някак. Кризата в нашата мила Pодина не е от скоро. Докато страни като Гърция и Франция недоволстват от световната икономика, мислейки, че са на ръба на съществуването си, ние живеем в далеч по-сурова действителност.

С членството си в Европейския съюз имаме възможността да обменяме опит, да търгуваме и пътуваме свободно в чужбина. Привлякохме чуждестранни инвеститори в страната и повишихме нивото на някои свои продукти.

Но едно нещо е сигурно. Живеем според Европейския стандарт. Бензинът, хранителните продукти, дрехите – все с Европейски цени... освен нашите заплати разбира се. И все пак сме оптимисти... Ежедневно слушаме безброй лъжи, но вярваме, че ще дочакаме своя подем, своето време за промяна. А не е ли именно Европейският съюз нашата промяна? Не е ли това шансът ни да бъдем една просперираща държава? Аз вярвам, че Европа ще поеме ролята не само на наш учител, учещ ни на справедливост и толерантност, но и на критик. Защото без критика просперитетът е невъзможен.

Но преди да търсим помощ от външни фактори, трябва да я потърсим вътре в себе си. Притежаваме сила, за да постигнем много, стига да вярваме в своите възможности и не пречим на хората, които мислят за развитието на нашата държава.

Време е да изоставим последните позиции в най-фрапиращите класации на Европа. Време е да променим мнението на развитите страни, а именно, че ние сме една нисша класа – без възможности.

Ръкавицата е хвърлена. Българинът трябва да покаже, че може, иска и знае как да се развива. За нещастие истината е една – кадърните млади хора търсят спасение в чужбина. Но не защото там имат по-голямо признание или срещат по-голямо гостоприемство, а защото получават реално възнаграждение за своя труд , с което не само съществуват, а ЖИВЕЯТ. Да, тези хора са далеч от роднини, близки и приятели, но изкарват достатъчно, за да се прехранват, да помогнат на тези под родното небе и спестят - за черни дни.

Докато нашите политици не хаят откъде българинът получава допълнителен доход за изхранване на семейството си, чуждите управляващи не се интересуват какво прави гражданинът с остатъка от заплатата си. А ти? Искаш ли да бъдеш чужденец в страна непозната? Какво ще стане, ако всички напуснем родната стряха и отлетим? Нацията ни ще загине. Кой ще остане по родните земи? Кой ще запази вярата и културата ни? Кой ще си спомня за славните ни български царе, за богатата ни история? Никой!

Затова нека поемем инициативата! Нека променим системата на обучение и здравеопазване. Нека децата имат възможността да се развиват, в областта, която желаят, още в гимназиите! Нека възнаградим докторите, които ден и нощ се борят със смъртта, въпреки мизерните заплати, които не надхвърлят тези на общите работници! Нека променим мирогледа си!

Търпение и пак търпение. Това обаче не означава, че трябва да чакаме с кръстени ръце. Напротив! Новото начало е трудно, а пътят към него е осеян с множество препятствия. Трябва да бъдем внимателни, за да не се окажем по средата на нищото. "Пътят е страшен, но славен" е казал Ботев, който е пожертвал себе си в името на България.

А дали и ние днес сме готови да умрем в името на каузата? Малцина биха дали положителен отговор, но днес не е и нужно да бъдем в ролята на жертва, заради каузата си. Трябва единствено да работим за осъществяването й. Имаме толкова идеи, които чакат да излязат на бял свят. Природата, ех, тази красота, която трябва да бъде показана на чужденците. Веднъж докоснат ли се до нея, няма начин да не се влюбят. А какво чакаме?

Нашата промяна е промяна към света.

Европейският съюз насърчава потреблението, заетостта и бизнеса като основни фактори за растеж. Самата организация има за цел да подобри социалното и икономическо положение на страните членки. Подходите и технологиите се развиват в крак с времето.
Освен кризата друг основен проблем е толерантността между хората, изповядващи различни религии. Това е едно разногласие не само в нашата страна, но и в цял свят. Вярата трябва да обединява и учи хората на любов, а не да подтиква към насилие. Европейският съюз се бори именно с този важен проблем, който мнозина подцценяват. Почвата, която до този момент покриваше неразбирателството между религиите, започна да се пропуква. Важно е да бъде овладяна навреме, защото иначе ще настъпи истински хаос.

Този проблем е типичен пример за промяната в политиката на ЕС. Според проблемите на времето Съюзът претърпява метаморфоза и променя мирогледа си в името на справедливостта.

А ти, драги ми читателю, все още ли чакаш? Кого чакаш? Изборът си ти! Пробуди се! Промени се! Отвори сърцето си! Не се страхувай! Светът е в твоите ръце!

Виктория Готева Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.