В.М.З. - Върнете Месечната Заплата

Откакто се помня баща ми работи във ВМЗ - става сутрин в 6:30, взима душ, облича хубави дрехи и се отправя в познатата посока. Застава зад бюрото си и до 17 ч. дава чинно своята дан за "благото на родината". Накрая на месеца получава скромно парично възнаграждение, което звучи по-скоро като извинение... "Извинявайте, че работите тук!"

Майка ми също беше част от екипа на завода, докато не претърпя животоспасяваща операция и се наложи да прекрати трудовата си дейност.
Семейството ми никога не е било мега заможно. Но крехките заводски заплати ми осигуряваха по две ходения на море през лятото, хубави парцалки и джунджурийки в ученическите ми години и вкусна храна.

Днес се издържам сама, горда, че поне аз съм отпаднала като "перо" в крехкия заводски бюджет. Днес обаче рехавата заводска заплата стига само за тока, водата, хляб и консервите на кучето ни Сахара. Когато я дават, де.Заплатата. Защото от доста време насам баща ми става в 6:30, взима душ, поема познатата посока, но не получава нищо за това. Кьорав лев, дето се казва.

Когато се приберем със сестра ми, срещаме усмивки и топлина. Но АЗ виждам - виждам побелелите коси на баща си и угрижените му очи. Виждам пресилената усмивка на майка ми и трептящото от страх сърце. Виждам уморените рамене на баща ми, когато мъкне дърва за печката (защото какво ти отопление на ток, бре алооо?) и напуканите ръце на майка ми, броящи стотинките за хляб.

Поводът съвсем да кипна по темата, беше както винаги "крайно интелигентното" изказване на нашия премиер Боко Тиквата - "Трябва да се съкратят 700-800 души във ВМЗ и тогава ще се реши проблема".

Г-н Борисов, извинявайте, че прекъсвам поредната Ви игра на тенис, но исках само да попитам - за кого по-точно ще се реши проблемът? За тези 700-800 души, сред които може да бъде и моят баща, които утре ще останат на улицата? За хората, които от сутрин до вечер са превивали гръб, за да можете Вие и свитата Ви псета да се реете свободно до Малдивите, да хапвате тлъсти свински пържолки и да режете лентички? За хората, които Вие с лека ръка ще пратите на борсата или по-лошо... в гроба?!

Г-н Борисов, канят Ви на много места - да кръщавате бебета, да откривате сгради, да биете първия училищен звънец... Знам, че сте ужасно зает да се пъчите пред камерите и да ръсите дивотии на език, по-достоен за краварка от Чепръчане, но... Моля, когато намерите пролука в претоварения си график, заповядайте на гости вкъщи, в града на патриарха на българската литература Иван Вазов. В града, чието препитание зависи 85 % от предприятието, с чиято съдба Вие и себеподобните Ви парламентарни маймуни се подигравате. Заповядайте да попитате майка ми как намира сили и варианти за днешната вечеря и как баща ми успява да осигури луксове като светлина, отопление и вода в жилището ни.

Г-н Борисов, живеем в 21 век. А на мен ми става неудобно, че когато си отида при мама и тате, имам компютър с интернет, докато познатата ми Мариянка е забравила дори как да си провери пощата.

Знаете ли г-н Борисов, животът на българина не е само магистрали и прерязани ленти. Българинът има нужда от работа. Българинът има нужда от топла храна. И от спокоен сън, а не легло, в което да се върти и да плаче скришом, защото не му го побира умът как утре ще нахрани и изпрати децата си на училище. И не са му нужни сладки приказки от Вашата уста. И вечните Ви войни с бившето правителство.
Покойната ми баба Христина ми казваше, когато бях още ученичка в 5-ти клас :" За нас беше тежко, но за вас ще е още по-зле. Направо не знам как ще се справяте, деца..." Сега разбирам, че тя е била пророк - знаела е, че един ден Вие ще дойдете на власт! Вие и смешните Ви лакеи, които ще разпръснат младежта по чужбините, пенсионерите по кофите за смет, а верните държавни работници...по ъглите на улиците, с протегнати длани за коричка хляб.

В Европа сме. А работниците от ВМЗ - Сопот живеят като в страна от Третия свят. Няма да се учудя, ако утре се прибера в родния си град и видя група мъже, въоръжени с пушки, да тръгват на лов - за насъщния. А жените им да събират опадалите по земята плодове. Като в Третия свят.
Майка ми винаги казва - "От всяка безизходица има най-малко два изхода". За тази безизходица, изходите наистина са два - Терминал 1 и Терминал 2 на Летище София. Г-н Борисов, моля съберете свитата си некадърници и престъпници (поздрави на г-н Дянков, между другото), и изберете един изход. Заминете надалеч. За Третия свят. Там със сигурност са останали повече хора, които можете да ограбите.

Оставете работниците от ВМЗ - Сопот да стават в 6:30, да взимат душ и да поемат познатата посока. Оставете им радостта да стиснат крехката заплата, изплюта от банкомата и пълните кошници с хранителни продукти. Защото, ако всички те утре решат да изберат двата изхода на Летище София - на кого ще царувате Вие? Кого ще ограбвате?

Искам баща ми отново да спи спокойно. А майка ми да се смее истински. Искам да не ги мисля какво са яли тази вечер. А да им завидя... Искам бръчките около очите им да са от смях, а не от грижа за насъщния... Ако е удобно... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.