Битката на Обама

Това, което наблюдателите отбелязаха е сериозния акцент, който Обама постави върху положението на средната класа, поемаща, в условията на продължаваща икономическа криза нейните най-тежките удари. За проблемите на тази група сме писали многократно (виж това), но не е излишно да кажем още няколко думи.

Основно последствие от кризата, в социално-политически аспект, ще стане изчезването на феномена „средна класа“ – за неговото поддържане просто няма ресурси. И до днес продължават споровете по тази тема (икономиксистите и досега доказват противното), но е очевиден фактът, че в Белия дом вече са наясно със сериозността на положението. Остава само един въпрос: а разбират ли се фундаменталните причини, които стоят зад ефекта на изчезване на „средната класа“?

Затова ни се струва, че призивите на Обама за необходимостта от нейното запазване и придаването й на допълнителна динамика, не следва да се приемат твърде сериозно. Друго е главното: доколко хората от обкръжението, а и самият президент разбират, че съхранението на „средната класа“ в днешния й вид, като основа на социално-политическата стабилност, е невъзможно? Или казано по друг начин, готови ли са да разискват вариантите за нейното рязко съкращаване?

„Длъжни сме, - обяви президентът, - отново да заредим с гориво двигателя на американското благосъстояние – средната класа.“ Това, по неговите думи е основното предизвикателство, което стои пред днешното поколение.   

По-нататък в речта си Обама обяви своите главни постижения, както и начерта бъдещите си приоритети. Като основен резултат на икономическата си политика той посочи развитието на автомобилната промишленост и намаляването на чуждестранната зависимост от петрола. Освен това, той предложи мерки за свиване на енергопотреблението, т.е. – за съкращаване себестойността на продукцията.

Съхраняването и разширяването на реалното производство е важно, тъй като то генерира работни места, докато въпросът за енергийната независимост е доста спорен. Във всички случаи, поемането на подобен курс означава и разрушаване на стария модел на глобална икономика, когато загубите от високите цени на петрола изцяло се компенсираха от обратно вливащите се чуждестранни инвестиции и доларови емисии, гарантирани от разнообразни финансови инструменти.

Казано по друг начин – дошло е разбирането за това, че старият модел на „глобалното село“ повече не може да функционира. В последно време се появиха и други косвени знаци, че подобно разбиране вече е факт. Да си припомним току-що стартиралото дело срещу S&P, преди това – мощната атака срещу HSBC и други подобни знакови събития.

Въпросът е в друго: след като САЩ вече активно провеждат политика за връщане на производства и се отказват от поддържане на глобалната инфраструктура, означава ли това, че Обама разбира обективните процеси в икономиката и неизбежната регионализация на доскоро единните световни производствени контури?

Това директно означава, че е дошло и осъзнаването, че изтеглянето на ресурси от целия свят за поддържане на „средната класа“ в „развитите“ страни (и преди всичко в САЩ) вече е невъзможно. Тоест борбата за съхраняването на тази група трябва да се поведе с други средства и те активно се разработват. Както вече казахме, друг момент е доколко това е постижимо в рамките на днешните обективни условия.

Какви са съображенията на Обама по този повод? Преди всичко, в посланието си той няколкократно подчерта, че не съществуват морални основания, според които средната класа трябва да поема основните удари на кризата и по-конретно задачата за свиване на бюджетния дефицит, без допълнително облагане на богатите. Освен това, той предложи повишаване на минималните почасови ставки до 9$, от днешните, които са под 8$ на час.

Въпреки че подобно решение едва ли ще направи икономиката по-конкурентоспособна, то създава един важен ефект – стимулира потребителското търсене, което за Америка е изключително важен фактор. Самият Обама защити мярката, наричайки я „честна“, за разлика от доскорошната несправедлива ситуация, в която двама работещи родители не са били в състояние да поддръжат четиричленното си домакинство с получаваните минимални доходи.

За отбелязване е, че тази част от речта беше особено важна, тъй като тепърва семействата с ниски доходи ще увеличават своя относителен дял в цялостната картина! Друг е въпросът дали добрите желания имат обективни основания под себе си, но самият факт, че се мисли по темата е напълно достоен.

От нарисуваната картина става ясно, че за днешната американска администрация основна е задачата за запазване на т.н. „средна класа“. Съответно, всякакви стратегически мерки и решения, разглеждани и приемани в САЩ, следва да се изучават именно от гледната точка на изпълнение на този основен приоритет.

Най-важният ефект, обаче, който търсеше Барак Обама в своето годишно послание, беше да демонстрира на американците и на целия свят, че той държи да бъде възприеман като НАРОДНИЯ президент, за когото конюнктурните интереси на едни или други политически групи не са никак важни. Дали точно по тази причина Обама пожела да избере рождената дата на Линкълн за своето годишно послание?

Във всички случаи, Америка, както никога досега, е изправена пред чутовни изпитания - като борбата на ореховата черупка сред вълните на бушуващия океан на световната икономическа криза! При предрешен резултат залаганията са неморални! Все пак, който иска може да опита!