ИМА ЛИ ИЗХОД ОТ КРИЗАТА?

Нарастването на напрежението във връзка с високите сметки за ток и парно, разширяването на географията на тези протести и тяхната масовост са особено сериозни и е най-малкото необяснимо поведението на управляващите. Тактиката на Тодор Живков „да се снишим, докато бурята отмине” не може да им помогне. Протестиращите не намират нито един повод, който да ги накара да спрат да протестират. Напротив. Исканията им с всеки изминал ден нарастват. Доколко са полезни, доколко са възможни, доколко са правилни е друг въпрос. Лошото е, че под предлог, че не искат участието на политически сили, не е ясно кой стои зад организацията на тези протести.

Епизодично се появяват лидери на ВМРО, цялото ръководство на „Атака” (Габрово – 15.02.2013 г.), хора на НФСБ и ГОРД, представители на „зелени движения”, на движението ДНЕС и др. създават пълна обърканост у хората и издигане на лозунги, някои от които са напълно противоречиви. Но че протестите не затихват, а нарастват е факт.

Друг е въпросът, че най-близо до ума е това да е работа на енергийната мафия. След като фактически загуби референдума, сега трябва да накаже „неблагоразумните избиратели”, че не ги подкрепиха. Как? Чрез техните хора в ЕРП-тата. Е, може и да не е така, но изглежда твърде логично. Още по-логично изглежда след изявлението на Сергей Станишев на 48-ия конгрес на БСП.

На този фон неадекватното поведение на управляващите буди недоумение. Особено на министър-председателя. Мълчанието няма да реши проблемите. Опитите тук-там да бъдат сплашени демонстрантите „со малко кютек” и намушкването с нож на водача на протеста във Варна няма да донесе успех на управляващите. Опитите да бъде използван Делян Добрев да обяснява обилно и неубедително как ще се реши проблема, също няма да доведе до успех. Защото кризата се задълбочава и то съвсем обяснимо. Тъй като проблемът не е само в сметките за ток. Нито в сметките за парно. Нито в промилите за такса смет. Нито е следствие от разкритията за дюните, или досието „Буда”.

Проблемът е в глада! За 4 години българинът дотолкова обедня, че вече не може да покрива елементарните си нужди – за храна, за облекло, за консумирана енергия, за бензин, за издръжка на ученици и студенти и т.н. За пенсионерите да не говорим.

В същото време националната статистика отчита нарастване на средната заплата, нарастване на спестяванията на гражданите, средна заплата в енергийния сектор 2 пъти по-висока от средната за страната, увеличаване на броя на милионерите и т.н. и т.н.

А в същото време безработицата расте, фалитите на фирми са факт всеки ден, търговският оборот във всички сфери намалява драстично, заведенията са празни. За сметка на една много малка част от българите, които стават все по-богати, все по-алчни, все по-нагли.

При това положение е ясно, че отиваме към криза в обществото. Криза, която може да стигне до правителствена, до институционална, до политическа. С неизвестен резултат.

В тази връзка се сетих за една мисъл на главния герой от една пиеса, която от много години не се играе в българските театри. „Кафе с претенция”. Разсъждавайки за живота, той каза: „Когато се опитваш да задържиш едно момиче, знай, че вече си го загубил”. Преведено на политически език, това значи: „Когато се опитваш да задържиш една власт, знай, че вече си я загубил”. Това е положението. И ако управляващите не предприемат бързи и адекватни мерки, ако не намерят възможност да убедят гражданите, че трябва да спрат протестите, защото поне част от проблемите ще бъдат решени в близките дни и месеци, е по-добре да си подадат оставките и да се върви към бързи парламентарни избори. Ако не направят това, може да доживеят румънския вариант, в който управляващата партия не можа да влезе в следващия парламент.

Казвам го не защото подкрепям управляващата партия или ме интересува тяхната съдба. Казвам го, защото България няма нужда от задълбочаване на кризата, от ескалация на напрежението, от появата не нездрави сили – анархистични, фашизоидни, носталгично комунистически или псевдоекологични, които са на път да излязат на политическата сцена като спасители. Казвам го, защото отново сме на път да станем за смях на целия свят. Казвам го, защото борба с олигархията, с монополите и фирмите с господстващо пазарно положение може да се води само ако бъдат защитени достиженията на България по отношение на демокрацията и свободите на гражданите.

За мен това е най-важното. В противен случай усилията на едно цяло поколение българи ще отидат на вятъра. Българите достатъчно изстрадаха налагането на демокрацията и свободата, изпълнението на изискванията за членство в Европейския съюз и НАТО, за да позволим с лека ръка безотговорни политици да ни върнат там, откъдето тръгнахме.