Рекорден скок на цените на тока в Европа заради сухата зима в Норвегия

Най-сухата и студена зима от над десетилетие насам остави норвежките язовири с критично ниски нива, създавайки недостиг от 25 тераватчаса хидроенергия.

Традиционната „батерия на Европа“ съкрати доставките на ток за Великобритания и Германия с до 50% и доведе до рекорден скок на цените в Скандинавия.

Поради липсата на снеговалежи цените на електроенергията в региона се изравниха с тези в Германия, заличавайки историческото конкурентно предимство на местната индустрия.

Високо в планините на Южна Норвегия, където зимата обикновено се измерва в метри сняг, инженерите се сблъскват с необичайна гледка.

Стоейки на върха на язовирната стена на Ватндалс наскоро, хидрологът Свере Ейкеланд погледна към скалистите склонове, които все още би трябвало да са покрити със снежна покривка.

Язовирът, достатъчно голям, за да напълни почти половин милион олимпийски плувни басейни, разчита на пролетното топене на снеговете, за да се напълни и да генерира електроенергия. Но след най-сухата зима в Норвегия от десетилетия насам, нивото на водата е далеч под това, което следва да бъде. Това принуждава компаниите да ограничават водоизпускането.

„По-малко сняг означава по-малко енергия, съхранена в този сняг“, каза Ейкеланд, който е съветник на енергийната компания A Energi. „Трябва да има повече.“

Норвегия с хилядите си язовири често се нарича най-голямата батерия на Европа. При нормални условия хидроенергийната система на страната произвежда достатъчно електроенергия, за да задоволи вътрешното търсене и да изнася големи количества. Миналата година страната е изнесла около 15% от производството си.

Студена и суха зима

Но месеците на сухо време обръщат тази тенденция. Тази зима е била най-студената в Норвегия от 2010 г. насам, в резултат на устойчиво високо налягане в близост до Гренландия, което е блокирало притока на влажен атлантически въздух към скандинавския регион.

При малкото валежи снежните запаси са спаднали до най-ниските си нива за последните две десетилетия, което е довело до дефицит от около 25 тераватчаса енергия, посочва Туомо Салоранта, хидролог в Норвежката дирекция за водни ресурси и енергетика. Това е почти една пета от общото производство на хидроенергия в Норвегия през миналата година.

Дисбаланс в системата

Дефицитът вече се отразява на пазарите на електроенергия. Износът към Великобритания и Германия е драстично намален, а цените в Скандинавия се повишават. Повече от половината от електроенергията в региона се произвежда от водноелектрически централи, а в Норвегия те осигуряват почти цялото производство. Макар че водноелектрическата енергия като цяло е по-предсказуема от вятърната и слънчевата, тя продължава да зависи от достатъчно валежи и натрупване на сняг.

„Ние сме система, зависеща от времето“, каза Кари Екелунд Торуд, изпълнителен вицепрезидент по енергетиката в Norsk Hydro ASA, един от най-големите потребители на електроенергия в Норвегия. „Ние сме много по-уязвими, ако времето се обърне в грешната посока.“

Водни пътища като този, за който отговаря Ейкеланд, са широко разпространени в Норвегия. Река Отра, която се простира на повече от 200 километра, се захранва от язовир „Ватндалс“ и околните езера и преминава през дълги, слабо населени долини, осеяни с малки ферми и ваканционни хижи. Горите от двете ѝ страни са дом на лосове, елени и бобри.

Но въпреки цялата си на пръв поглед девствена красота, реката се управлява строго чрез мрежа от водноелектрически централи, помпени съоръжения и язовири. Строги правила определят колко може да се повиши или понижи нивото на водата. Почти всяка капка се отчита: близо 80% от годишните валежи се събират, а само един водопад остава неизползван.

Годишното топене на снеговете е ключово за поддържането на баланса в системата. Тази година, когато A Energi измерва снежната покривка — като използва пръти за извличане на проби и измерване на плътността — персоналът осъзнава, че има проблем.

„Нямаше сняг през февруари, а сега няма и през март“, казва Ларс Ерик Омланд, който ръководи екипа за пазарен анализ на компанията. „Постепенно осъзнахме, че това ще бъде зима с малко сняг.“

Ефектът върху енергетиката и туризма

Потребителите вече усещат затрудненията. Продажбите на електроенергия за Великобритания и Германия – основни експортни пазари – са се сринали с около 50% и 40% тази година, съответно, докато цените на енергията през зимата в северна Швеция са скочили до повече от четири пъти нивата си от 2025 г. Ски курортите в скандинавския регион също са под натиск. Те се сблъскват с тежестта да произвеждат повече изкуствен сняг, докато изпитват трудности с високите разходи за електроенергия.

В Швеция Улф Свенсон, който отоплява дома си с електрически радиатори, е бил шокиран, когато е получил последната си сметка.

„Никога не съм си мислил, че ще бъде толкова висока“, каза той, посочвайки месечна такса от над 10 000 крони (1000 долара). „Тук, на север, винаги сме имали много ниски цени.

Скокът в цените на електроенергията идва в труден момент за Европа, тъй като регионът се бори с по-високите цени на газа, свързани с войната в Близкия изток.

В Обединеното кралство по-ветровитото от обичайното време помогна да се поддържа снабдяването на страната въпреки спада при вноса от Норвегия. Въпреки това най-скъпите часове все още често се покриват от изкопаеми горива – предизвикателна динамика, тъй като износът през Персийския залив на практика е в застой.

За търговците мащабът на недостига в Норвегия се изразява в една единствена стойност. Така нареченият хидрологичен баланс измерва количеството енергия, съхранявано в снежната покривка, язовирите и подземните води, спрямо сезонните норми, и се наблюдава няколко пъти на ден заедно с показатели като производството на ядрена енергия във Франция и запасите от газ в Европа.

Целият анализ - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria