Преходът

Писах го, доколкото си спомням през 1992 година. През 1993 публикуваха леко съкратен вариант във в-к "Либерален Конгрес". Не знам как главният Редактор Росен Елезов го пусна, тогава тези неща звучаха налудничаво. Днес повечето от тях са вече реалност. Останалите предстои да се сбъднат. Но искам да предупредя. Бъдещето не е предопределено на 100%. Прекалено много зависи от нас. От нашите мисли и от нашите чувства. Те притежават много по-голяма сила, отколкото си представяме.

Вярвам, че темата ще продължи, а сега нека видим автентичния текст. Пускам го без всякаква промяна.

ПРЕХОДЪТ
Bсеки път има свой завършек, но никой преход не води към застинала неподвижност. Докато се движим, надежда има. И все пак е по-добре да знаем накъде вървим, отколкото да пребиваваме в неизвестност.
Реалната власт насочва своите усилия към изземване последните сиромашки богатства от нацията и тяхното съсредоточаване в ръцете на няколко десетки фамилии. Фамилиите не са измежду родовете с български произход и съзнание. Държавата ще стане притежание на хора, лишени от морал, от достойнство и от чувство за справедливост. Егоистични скъперници ще обрекат на крайна мизерия всеки, намиращ се извън техния кръг. А кръгът ще се стеснява. Нацията ще мълчи, ще се спотайва в дебнещо мълчание, ще изчаква, ще се крие във все по-несигурните си жилища. Храната ще намалява. Децата ще гладуват. Загърната в плащ фигура с наведена глава и скръстени отпред ръце ще бъде новият народностен символ.
Всеки ще мисли, че може сам да оцелее. Всеки ще опитва сам да се спаси. Всеки напразно ще се надява да настъпи чудо, а чудото все няма да настъпва. Нацията ще се превърне в съвкупност от поединично спасяващи се индивиди. Числеността на тези, откъснати една от друга човешки единици непрекъснато ще намалява.
"Мълчанието е злато!"

Златото е властвало над цяла една Епоха, но тази Епоха си отива. В златото е силата на богоотреченото племе, но тази сила се изчерпва. Приемането на златото като висша ценност отрежда богоотстъпническа участ. Приемането на златото като мерило за нещата довежда до загуба на ориентирите.
Народ, приел мълчанието за своя съдба се самообрича на забрава!
Силата в доброволно предалата се страна ще бъде единствено право. Насилието ще стане норма. Редът на погубване ще върви от дребна към едра собственост. Според степента на защитеност. Богатите ще се избиват помежду си. Никакви полицейски, а после и военни мерки няма да спрат вълната от възмездни действия. Публичните екзекуции само ще подхранват жаждата за отмъщение. В действителност Кукловодите не са предвидили овладяване на хаоса. Такава е Програмата, за която изпълнителите не подозират. Червената лавина ще премине през златния тунел, без да успее да се задържи в него. Едва тогава ще стане ясна разликата между средство и цел.
Големите изпълнители на Плана ще бъдат неприятно изненадани от поведението на своите господари. Тъмните Повелители ще изоставят туземните си слуги на произвола на съдбата. Или на вилнеещата паплач. То ще е все едно.
Народностното тяло ще бъде поразено от болест. Зловещи мутации ще предизвикат екипи от специалисти, религиозни шествия и тонове отровни препарати. Бързината на Прехода ще бъде ускорявана с всички възможни средства. Един художник, който искаше да доведе Рая ще нарисува пламъците на Ада. Един поет отново ще се обърне към хората от планетата Земя. И отново оръдеен тътен ще заглуши гласа му. Държавната политика ще се изроди в държавна авантюра. И слепите ще видят крайната цел на Прехода - той води към Небитието:.
Когато двама се карат, а после се сдобрят, виновен излиза третият. Набързо организираната отбрана на държавата няма да даде резултат. Дългите, сякаш безкрайни бежански колони ще бъдат връщани отвсякъде. Ситуацията допълнително ще се усложни от взаимните вражди, от взаимната подозрителност, от посятата взаимна ненавист, от разчистването на неуредени стари сметки. Българи ще пролеят реки от българска кръв. "Доубий падналия!" ще звучи като призив към милост и състрадание.

Битата под Витоша, костите, осеяли Гигово поле, тригодишният жребец, газещ до хълбоците в човешка кръв, непогребаните трупове, осеяли цялата българска земя... Древните пророчества ще оживеят, ще се преобразят във водещи телевизионни новини. Действията на завоевателя ще бъдат насочени не към превземане и окупиране, а към прочистване. Един храм ще получи международна защита. За да обогати чужда история. Лъжа ще обгърне създаването на един паметник. Един манастир ще тръгне на презморско пътешествие. Като заплащане срещу тонове храни. Гладните пак нищо няма да получат. Народът, определен да бъде Богоизбран ще поиска да продаде своето Избранничество. В замяна никой нищо няма да му даде. Дареното от Бога не подлежи на продажба.
Политически сили в още незавладяната територия няма да са останали. От една страна ще стоят настръхналите, търсещи мъст тълпи. От другата - свряни в бърлоги и леговища довчерашни самодоволни, хитри, надменни бивши човеци. Ужасени, те ще проклинат своята ненаситна алчност, отнела им единствената възможност да съхранят своя живот и този на семействата си.
Това ще е поради непознаване на Бъдните закони!
Новото световно разделение ще бъде между сътворители и разпределители. Новото Могъщество ще премине от паразитите към съзидателите.

Горко на отреклите се от Бъдния ден!
Тук-там някой ще има късмет. Кой избягал надалеч, кой придобил нова самоличност. Броят им ще бъде по-малък от броя на жителите в средноголям град. Животът на останалите няма да бъде пожален. Тогава ще стане ясен смисълът на въпроса коя да бъде България. Жестокостта на чуждоземеца ще върне паметта на земята. Ще се възродят стари обичаи. Смъртта ще е повод за веселие, раждането ще се посреща със скръб. Пещерите няма да поберат желаещите да се заселят в тях. Но спасение никъде няма да има. Гибелта на Българския род ще предизвика радостни вестникарски заглавия. Прибързана радост!

"- Оредяхме. Малцина останахме да бродим по Земята. А когато от нас няма да остане ни един?
- Ние, последните пазители на Завета нямаме вече последователи. Какво ще се случи, когато последният Стражник си отиде?
- Ние сме последни от Първите. Когато Първото си отива, идва ред на Второто."
Заспалите Божества ще се пробудят. Третата буква ще се промени. Ще тръгне новият Чук на Вселената. Но не с меч ще воюва, а с Дух. И завоеванията му ще бъдат духовни. Непобедим ще бъде, но няма да е весел, а тъжен. Обаче ще властва. над цялата следваща Епоха. Като израз на висшата Справедливост, и за поука на силите, обрекли народа му на гибел.

Който щади - не бива пощадяван. Който убива - убиват го. Така беше досега. Ще бъде намерено ново, неочаквано решение. Разделението ще се наложи със сила, но тази Сила ще бъде непозната. Старата Епоха ще предаде своя Жезъл на Новата. И Жезълът ще засияе! Непотребните ще си отидат заедно с повелителите на Непотребността. Ще се разкрие тайната на трите Числа, но време няма да има. Преходът ще е завършил. Ще се слеят малкото с Голямото и ще се разделят навеки. Точният ден вече може да се пресметне, но все едно, кой ли би повярвал? Пък и време не е останало. Везните на преобладаващата същност само Тангра може да обърне, а ние, неразумните Го прогонихме от себе си.

Изуменото човечество ще види как Искрата разпалва всеобщ Пожар. Беше писано, но никой не го прочете. А който прочете - не повярва. Беше писано, за да се предотврати.
Напусто беше писано!