Протестите - ценното и илюзорното в политическите искания

 Не могат да не се посрещат със задоволство различните искания на протестиращите граждани, особено когато са ориентирани към преодоляване на слабостите и изпълване с ново съдържание на демократичните институции. Не е в интерес на обществото политическите институции да останат „необезпокоявани”  и да замрат в летаргичен сън без да усещат натиска на гражданското общество. Това ражда средата, в която се утвърждават клиентелната политика и корупцията, формира се партокрацията и подкопава реалната демокрация.

Българите не за първи път излизат по площадите и улиците. Освен големите вълни на гражданските протести 1990г. и 1997г. има постоянни акции на различни среди на гражданското общество – стачки на работници и служители, сред тях се откроява стачката на учителите преди няколко години,  на лекари, на студенти,  и т.н.

Новото на сегашните протести е, първо, всеобхватността им вследствие на новата роля на социалните мрежи. Второ, реакцията на населението на всеобщото обедняване, чийто катализатор станаха зимните сметки  за ток, парно и пр. И трето, прерастването им в радикални политически искания.

До голяма степен политическите искания бяха подпомогнати от оставката на правителството, което даде самочувствие на протестиращите, че политическата класа е склонна да се „огъне” и да приеме искания, които са насочени към цялостната  реформа на политическата система. И ако исканията за по- ниски сметки са разбираеми и налагат сериозна ревизия на отношенията между държавата и дружествата ангажирани в енергетиката, то политическите искания поставят редица въпроси.

Много от тях открояват, както първична омраза към политическата класа натрупана от последните две десетилетия, така и незрели искания, които не отчитат сложността и деликатността на демократичния процес. Иска се неговото прескачане и заобикаляне, отхвърлят   се постиженията на новата ни демокрация, като конституцията например, и се призовава към революционни действия срещу управляващия елит.

Либералната демокрация за разлика от авторитарните режими от всякакъв вид е изградена от сложни механизми, основани на принципа на разделението на властите и правовата държава, които трябва да гарантират свободата и правата на личността. Постигането на целите на протеста чрез премахване или игнориране на тези принципи означава отново да се върнем към авторитарни форми на управление.

С други думи, силата на либералната демокрация е заложена не толкова в целите, колкото в механизмите на управление. Защото „Целта е нищо, а средствата са всичко” бе писал социалреформистът Бернщайн, критикувайки революционните марксисти в края на 19 век.

Но да погледнем отделните искания!

-Приемане на нова Конституция. След приемането й българската Конституция е била променяна многократно, за да отговори на потребностите на общественото развитие и приемането на страната в Европейския съюз. Конституцията отговаря като цяло на моделите на конституциите в най-напредналите демокрации.

Тя отчита вековния опит на други демократични държави, вкл. на България преди 1944 година. Така например, в глава втора е изложен каталог от права и свободи на личността, на които могат да завидят други демокрации в Европа. Че конституцията може да се промени и усъвършенствува е безспорно. Неведнъж политически партии и дейци са правили предложения в тази насока. Заслужава следващия парламент да се върне към този въпрос и да състави комисия от специалисти, които да обсъдят нейната по трайна промяна. Но нека не забравяме – че Конституция не е обикновен закон.

Тя трябва да притежава необходимата стабилност на основен закон на държавата и да не се променя без сериозни основания и обществен и политически консенсус. А още повече да предизвиква кардинални промени без необходимата нужда. Защо напр. ще се променя формата на управление от парламентарна към президентска република, както се иска от среди на протестиращите? За такава промяна трябват много сериозни основания, които не се очертават засега.

- Премахване на политическите партии и на днешната политическа класа. Такива искания са типични за революционни ситуации и се считат за панацея водеща до рязка промяна на положението на гражданите към по -добро. По голяма илюзия от тази няма!

Каквото и недоволство да има от политическия елит, не трябва да се забравя факта, че съвременната демокрация е и партийна демокрация. Партиите възникват исторически, именно защото като представители на народа те институционализират мирния политически процес за сметка на насилието, което съпътствува политиката до тяхната поява. Забрана на политическите партии в световната и българската история винаги е съпътствувано от премахването на правата и свободите на гражданите, на демократичната система и на установяване на диктатури. Алтернативата на политическите партии е авторитарният режим. 

Гражданският протест може и трябва чрез партиите да осъществи своите искания. Било чрез настоящите или създаването на нови. Дори в момента повечето партии приемат част от исканията на гражданите. Големият въпрос е  - за гражданският контрол върху дейността на партиите. Изборите са онзи инструмент, който дисциплинира партиите. Чрез изборите партиите трябва да бъдат ”възнаградени” или „наказани” за тяхната дейност.

Нещо повече – Закона за политическите партии, подобно на германския закон, може да наложи повече вътрешно партийна демокрация в партиите. Да не регистрира партии, в които няма уставни гаранции за демокрация вътре в партиите. От самите партии трябва да се изисква да създадат мрежа от граждански организации, които да са техен постоянен коректив.

 Разбирам нетърпението на протестиращите, но премахването на партиите в никакъв случай няма да оправи сметките за ток или да повиши жизнения стандарт. Това е фалшива цел с опасни последици.

- Отзоваване на депутати. На пръв поглед звучи много хубаво. Но това е рискован политически инструмент в разрез с либералната демокрация, която е издигнала в принцип т. нар. свободен мандат, който позволява на депутатите да развиват дейност и гласуват в съответствие с мандата даден им от народа и тяхната съвест.

Отзоваването по време на мандата може да стане инструмент в ръцете на политически манипулатори, които да го използуват за заплахи и натиск срещу свободната воля на депутатите. Би могъл да се използва и от политическите им противници, особено тези от мнозинството. Евентуалното му въвеждане трябва да е много добре обмислено и да предотврати негово изкористяване.

- Мажоритарна система. По въпроса за предимствата и недостатъците на пропорционалната и мажоритарната система има постоянно дискусии между специалистите. И двете системи са пробвани многократно в различни държави, вкл. и в смесен вариант. Много се дискутираше и в България по темата, особено в началото на прехода.

Пробвани са и двата варианта. Затова са илюзорни категоричните мнения за мажоритарната система като ключ към прочистването на политическия елит и формирането на качествено нов и отговорен парламент, който ще се вслушва в гласа на народа. Затова без да влизам в темата, която изисква специално внимание, ще посоча, че в Европа в огромното мнозинство от държавите се прилага пропорционалната система, вкл. в най-демократичните държави, особено в Скандинавия.

******************

Протестите имат своя положителен аспект тъй като поставят под напрежение политическите партии и техните ръководства. Има социална енергия, която може да бъде използувана за усъвършенствуване на демокрацията. Нека не се забравя, че в самата демокрация има много неизползуван потенциал – напр. омбудсмана, който трябва да е много по активен като защитник на гражданите, а и може да бъде овластен с нови права. Същевременно има немалко демагози, които се опитват да манипулират протестиращите захранвайки ги с нереалистични искания. Затова е необходима разумна дискусия и решения, включваща гражданските асоциации, които да отсеят нереалистичните искания и да изработят платформа за действени промени.