Краят на играта

                Имам две настроения към всякакви граждански вълнения у нас: радост и разочарование. Радостта е наивно чувство, запазено за моментите, когато хората са много, полудели и не им пука. Разочарованието пък не е от самите вълнения, а от тяхната слабост и недостатъчност. Изпитах го последния петък и тази вечер.

                Глупави софийски народе... ти никога няма да пораснеш. Никога няма да разбереш какво искаш и дали изобщо искаш нещо извън бозата, мачовете и сериалите. Търпял си соца половин век и си се превърнал в соц-бабичка. После си се повълнувал малко и все още от време на време се вълнуваш, но това са едни ялови кипежченца, а моите пристъпи на радост са си доказателство, че съм тъп.

                Вчера вечерта един пиян идиот си позволи да мине с кола през мирно и кротко протестиращите стотина граждани. Да – малко бяхме. Не е като да липсват несправедливости в ежедневието ни. Така че на всички непротестиращи мога да кажа, че са още по-глупави дори от мен. Ама някои били имали добри причини да не протестират – несъгласия, здрав разум и прочие. Разбирам това, дори донякъде го споделям... и все пак да не се протестира срещу огромния и миризлив куп привидности, в който живеем, е много тъжно. Ще си наложа автоцензура и няма да кажа всичко, което мисля за непротестиращите, защото много от тях са мои близки и приятели. Но ще продължа да си го мисля.

                Днес поради страх от грешка, поради страх от кръвнина и поради безсмислено послушание към полицията стотината събрали се на Орлов мост са се разотишли преди да дойда. Съжалявам, че свършвам работа късно и че държа на нея. Мои мили съграждани, мои любими съселяни, мои обичани братя в робството – вие сте полезни за всяка немита власт глупаци. Как е възможно един ден да викате, че „всеки ден ще е така до победата”, а на следващия мирно да си идете, защото чичко полицай ви е помолил да го направите? Та нали срещу полицейщината бяха протестите ви? Протестите ни? Срещу лъжата, измамата, корупцията, цинизма, Цецо, Тиквата, Станишев, Доган и прочие? Да не би с вашето мирно разотиване от Орлов мост да се решава нещо?

                Ама и с протести не се било решавало. А някой да ви е лъгал, че ще е лесно? Лесно е да си идете. Лесно е изобщо да не бяхте идвали на проклетия мост. Лесно е да си плащате несправелдливо високите сметки за ток, вода, парно отопление и каквото още се сетите. Лесно ви беше да гласувате първо за БСП в 2005 и после – за Тиквата в 2009. Лесно ви беше да пискате, че ви крадат... но да пискате тихичко, по кухните. И решихте, че с една-две разходки до моста вечер ще мине всичко. Нещастници.

                Трудно ви е било да останете тази вечер на моста. Трудно ви е било да преглътнете факта, че повечето граждани са безразлични. Трудно ви е било да се оставите, колкото сте били, да дадете справка с лични карти или да прекарате една вечер (цели стотина души!) в районното. Ето това е трудно. А това е, което е трябвало да напровите. Глупаци. Дойни крави на Бойко, Станишев и Доган. Дойни крави на Русия, Европа, Америка и Марс. Електорално-стригателно-доителни единици на всеки нов господар и месия. Смирени скотове. Можехте тази вечер да останете на моста, да си пеете песни за кураж и най-изискано да не обръщате внимание на полицията. Страхливци.

                Не ви бива да протестирате. Не ви бива нито да сте свирепи и решителни, нито да сте прибрани и цивилизовани. Не ви бива да знаете какво искате. Всъщност какво си въобразявахте? Че ще национализирате монополите? Че ще създадете идеална Конституция за идеална нация? Че ще премахнете партиите от Народното събрание? Това са наивни идеи, но поне са някакви идеи, за Бога! Но те искат лягане на асфалта, искат дупце. Дупцето, което вие, мои скъпи софийски полуинтелигенти, нямате. Няма кръв във вените ви. Вместо нея тече топла минерална вода с мирис на развалени яйца. Разотишли сте се, така че заварих всичко двама души на моста. Разотишли сте се, защото няколко групички полицаи са си позволили да ви кажат, че не можете да протестирате. Слава Богу, че не всички протести по света са като вашите, инак сигурно още щяхме да живеем върху плосък свят, на който не съществуват американските континенти.

                Сега сигурно си мислите, че като не протестирате два-три дни, всичко ще е наред и в събота или неделя пак ще изригнете. Мислите си, че сте направили нещо. Мислите си, че кръглите маси на кариеристчетата, малоумно радикалните искания и кроткото съгласие с полицията са нещо добро. Позволете ми да ви потретя, че сте страшни идиоти. Константин Павлов не ви е псувал достатъчно. Радой Ралин не е бил достатъчно безпощаден в шутовската си мъдрост. А аз, уви, не съм достатъчно властен, за да ви бия с камшици и да ви карам с вериги към Орлов мост. Нищо не сте направили. Не сте уплашили нито Борисов, нито Станишев, нито Доган. Не сте се опълчили даже за миг нито на вчерашния урод с колата, нито на полицията, нито на никого. Затова футболните хулигани ще взимат връх над вас. Затова кариеристите ще ви използват. Затова мутрите ще ви стрижат. Затова утре Родопите и Шуменско може да ви спретнат гражданска война. Затова ще бъдете не просто бити и подигравани, а направо ебани. Не, не си позволявайте дребното луксче да се възмущавате от грозните ми думи. Бездруго тях ще ги прочетат сто души или по-малко. Вместо да ме четете, несретници, трябваше да сте на Орлов мост.  Или пред Народното събрание. Вечер след вечер, „всеки ден ще е така до победата”. Това трябваше да бъде. Сто, хиляда или петдесет човека. Символично, смешно, отчаяно, но трябваше. Да бъдете газени от червени колички, да пропускате празни линейки, да бъдете задържани за справка и нощувка в районното. Точно така. Това трябва да се случва. А не вашето разотиване.

                Жалки мои софиянци, вие предадохте себе си. И сега ще бъдете излъгани за пореден път. Нищо че освиркахте Плевнелиев. Нищо че се смятате за цивилизовани и благоразумни. Оставате си малокръвни и прецакани. Няма да има Велико народно събрание. Няма да има нова Конституция. Няма да има граждански квоти. Няма да има никаква промяна в живота на феодалната „Република” България. Не и докато се разотивате. Колебливи мои страхливчета. Вие не заслужавате нищо. Не само моите безпомощни думи – те са един изблик на слабост, това е истината. По-страшното е, че не заслужавате прекрасното и страшно огнено харакири на Траян Петров от Търново и на Пламен Горанов от Варна. Ако народът на София беше жена, за нея никой не би купил даже и смачкано кокиче. Защото такива жени са парцали – и заслужават само унижения.