Първата голяма глупост на служебния премиер - магазини за бедни

Най-после и новият ни министър-председател изтърси глупост, която би отивала идеално на профила на бившия министър Мирослав Найденов. Започнали да обсъждат „магазини за бедни”.

Идеята не е нова, имаше я –ако не се лъжа, по времето на Жан Виденов. Само че нищо не се получи.

Тогава целта беше да се прескочат „спекулантите” и народът да купува на реална цена. Само че при пазарната икономика реалната цена е пазарната.

Премиерът бил видял нещо подобно във Франция, където бедните хора пазарували с някакви карти.

Франция минава за богата страна и вероятно там не се раздават европейски социални помощи, както в България.

Ако премиерът чете вестници, би трябвало да знае, че тази работа с помощите в България е изкористена – така, както ще бъде изкористена идеята за сиромашките магазини.

Веригите едва ли ще се навият да продават без надценка, така ще трябва да се създават нови магазини.. Дали ще се строят наново, дали ще се наемат помещения, които след това ще се оборудват – не е ясно.

Ще има комисии, които ще разработват идеята, проекти, от които ще печелят проектантите, обществени поръчки, които ще бъдат спечелени от нашите хора, наемане на персонал от закъсали роднини на движещите проекта на различни нива и т.н.

За съжаление сиромаси има във всяко населено място. За разлика от френските нашите нямат пари да отидат до областния град да пазаруват и ще трябва нови магазини да се ракзкриват във всяко населено място – за да има справедливост.

Разходът за всичко това ще бъде минимум един милиард – както и да се смята. Плюс последващите разходи. Смятайте само колко пари ще струват самите карти – ще се плаща за дизайн, за изработка, за софтуер, за контрол дали няма да се золупотребява, а то задължително ще се появат фалшиви карти и фалшиви сиромаси.

Ще трябва да се строят и логистични центрове, защото зареждането на една верига не е проста работа.

Армия партийни активисти ще оказват натиск да се изкупуват на завишени цени стоки, произведени от правилните фирми.

Ще се появи и ново държавно прекупвачество – управителите ще измислят начин да изтеглят по-големи количества от евтини стоки и да ги препродават.

А колко ли души ще получават заплати, за да определят кой има право на карта – ще създават правила за определяне на картодържателите, ще преглеждат молби и купища документи, ще приемат оплаквания и т.н.

Обаче си струва парите – като си представим как ще се режат ленти, какви речи ще се произнасят срещу спекулантите и във възхвала на грижите на правителството.

След това идва най-сладкото – зареждането на магазините.

Друга армия чиновници ще пише списък на артикулите, ще съставя правила за ЗОП-ове, които пак ще печелят нашите хора. Питайте Мирослав Найденов да ви обясни, как става тази работа.

След това в магазините ще се появят боб с гъгрици и 20 годишно месо – внесени от наши хора.

В крайна сметка ще се окаже, че въпреки дотациите, които ще излизат от държавния бюджет, в споменатите магазини цените ще се окажат по-високи от тези в нормалните.

За 23 години държавата не успя да докаже, че може да управлява квартална бакалничка или обикновен плод-зеленчук. Държавната и общинската търговия изчезна не защото алчни капиталисти приватизираха магазините, а защото след толкова крадене просто фалира.

Така че и служебното правителство, и това, което ще дойде после, да помислят как да вдигнат доходите, а не как да напълнят гушите на тези, които печелят от всяка уж социална дейност.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.