Народът!!!!

22.08.2013 | 14:25 ч. Обновена: 05.09.2025 | 14:15 ч. 5

Екип на Dnes

Ако се върнем няколко месеца назад, през мрачния февруари на 2013, когато няколко десетки хиляди души излязоха по улиците на София и големите градове, с протест срещу високите сметки за ток, няма как да не си спомним твърдата убеденост на управляващи, опозиция, медии и социолози, че излезлите по площадите хора са именно НАРОДЪТ!

Щем, не щем - съгласихме се. Правителството подаде оставка, проведохме нови избори, сформира се ново управление и след няма и седмица, едни други хора отново се появиха по улиците на София и големите градове, започнаха да искат оставката на кабинета, а Президентът, опозицията, някои медии и далеч не всички социолози казаха - това е НАРОДЪТ! В същото време управляващите, подкрепени от казионните социолози, се разграничиха от това кощунствено твърдение и казаха - не, туй изобщо не е народът и си доведоха друг народ с автобуси. И в един момент на площада се оказаха два народа, и двата с претенции за автентичност на своя произход и справедливост на своите виждания, искания и претенции. Ами сега? Коя от двете групи е истинския "народ"? Къде е дефиницията на това понятие, та да се поучим от дебелите книги и криво поседнали на подпалените си задници, все пак някакси право да отсъдим?

Никак не ми се връща към Елин Пелин и неговия Андрешко, защото така само ще разводня темата. Можем да посочим десетки, ако не и стотици примери от следосвобожденската литература, където ясно личи разделителната линия между народа - който тези автори са разбирали като преобладаващата маса от селяни и занаятчии, и малобройния по него време, новосформиращ се български елит или "буржоазията", "богаташите", "чорбаджиите", "управниците"... С това искам да кажа, че "класовото деление" далеч не започва с комунистическата зараза, плъзнала по нашите земи в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Но да се върнем в наши дни и да погледнем по днешните софийски улици. Средната класа, която в момента протестира, с искане за оставка на правителството е убедена, че има право да се счита за народа на България - това са хората, които създават работни места, работят, произвеждат, отглеждат бъдещото поколение и не на последно място - пълнят хазната, с която управляващите по закон и Конституция имат право да се разпореждат. Е, кой, ако не тези хора, може да изисква и настоява собствените му пари да бъдат управлявани именно от тези, които той самият е избрал? И след като е бил измамен и подведен, да иска смяната на управниците си? Справедлива и лесно защитима кауза.

Само на няколкостотин метра от там една друга група хора също протестира, и тя с претенции да е народа, и тя с искания - правителството да остане, за да им раздаде повече от тези пари, които "другият народ" с труд и постоянство събира. Мотивите - и пенсионерите на времето са работили и са отгледали нас, и те заслужават достоен живот и добри пенсии, а ако за целта трябва да се теглят заеми, които деца и внуци ще плащат - какво от това?

И тъй, оказа се, че има два народа. Поне два. В този конфликт са два, при следващия ще са други два, или три, четири...

За да излезем от този неразрешим казус, предлагам да погледнем към останалите демокрации и защо не към най-голямата - САЩ.

Харесвам си я, защото днес доста хора знаят английски и могат да се съгласят или да ми опонират, разчитайки на своите познания и проверки на казаното от мен, в защита на тезата, която ще формулирам след малко.

Някой знае ли как е "народ" на английски? Ще се радвам да ме изненада с подобно понятие от речника на задокеанската нация. Но се опасявам, че ще удари на камък. "People of the United States...", "American nation..." - това можем да чуем в речите и обръщенията на американските президенти и политици. За тези, които не знаят английски - "Хората на САЩ", "Американската нация". Тук категорично няма да приема опити за позоваване на преводи, използващи нашето понятие "народ" при превод на "people" и "nation". Именно това е, което се опитвам да изведа като теза - че никоя демократична страна не си позволява да "остадява" населението си, опитвайки да го разглежда като някаква инертна, хомогенна маса. За САЩ не съществува "народ" в смисъла, който ние влагаме. Там съществуват хора, индивиди, неподлежащи на деперсонификация чрез присъединяване към някаква невъзможна за съществуване формация, каквато се опитваме да създаваме ние. Или по-точно казано - каквато се опитваме да се лъжем, че съществува. А както вече се убедихме, самата улица и самият "народ" се явяват най-категоричната и неумолима критика на едно подобно твърдение.

И така, моето мнение е, че думата "народ" трябва да се изхвърли от употреба. Това е вреден и малко по-малко обиден вариант на думите стадо, рая, гмеж, тълпа... сбирщина от скудоумни създания, неспособни на индивидуални действия, самостоятелни решения, собствени позиции и свободно избран път на развитие. Нацията, гражданите, хората, са естествено разделени на социални, професионални, културни, идеологически и още десетки различни общности. Всяка от тези общности има различни интереси и в представянето на тези интереси на държавно, управленско ниво, се крие и смисълът от съществуването на множество различни партии. Ако приемем, че съществува това вредно понятие - "народ", то тогава би трябвало да съществува и само една-единствена партия, която да го представлява. Това упражнение не го ли правихме от 1944-та до 1989-та?

Изводът, който бих направил от написаното е, че думата "народ" е своеобразен хаштаг за разединение и противопоставяне, а не за обединение и консолидация. Обединяват се свободни хора със знания и идеи, решени да вървят към постигането на обща цел и приели съзнателно и отговорно произтичащите от това им решение неудобства, препятствия и несгоди. Желаещите да битуват под хаштага "народ", се обединяват и разединяват с викове, лаещи кучета и тояги. Нека всеки сам избере към "народ" ли желае да принадлежи или към нация.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→