Размисъл

За обикновения гражданин на републиката остават необясними характерните черти в образа на демократично избраните управляващи, в който надделяват чисто монархическите елементи на поведение. Монархически, като еталон на непогрешимост. Колкото и парадоксално да звучи, те не са родени в днешно време, а са онаследени от древността и независимо от формата на управление на държавата, се запазват непроменени.
Става въпрос за онези привички, превърнали се в даденост в поведението на врастимащите, присъщи на всевластните короновани особи от миналото.

Управляващите ни не само след 1989 г., а и от по-рано, са представители не толкова на партия, а на род и съсловие. Борбата за властово надмощие е борба на родовете и клановете за такова. И тази междуродова борба не е прекъсвана в нито един момент от съъществуването на държавата, като инструмент за налагане на волята на властимащата прослойка, която е сбор от родове, влезли в съюз.

Силата на този междуродов съюз зависи от родовите личности, издигнати на върха на пирамидата на управлението.

Свидетели сме на ненормалното държание на действителни принцове и принцеси, които със своето поведение изкарват заплатите на фотографи и журналисти и пълнят със словесен боклук жълтите издания.
Но сме свидетели на същото това ненормално поведение и на младежи, които не носят във вените си "синя кръв". Да, но произхода им е от семейства с представители от години във властта.
Какво да се прави! Разглезени деца на могъщи бащи и майки, за които незачитането закона не представлява пречка.

Това е така и не е така, защото причините за ненормалното поведение на представителите на могъщи родове са многопластови. Една от тези причини е страха на хората прилагащи силата на Правото. Системното незачитане на Закона от тяхна страна е лесно обяснимо - те не оправдават Иванчо от рода Дядо Иван; те правят услуга на рода на Дядо Иван, оправдавайки Иванчо. Надеждите им са да се сближат с рода на Дядо Иван, който от десетилетия има свои хора във властта. (То съдия съм днес, а утре?)

Този прийом на опрощаване на греховете на целунатите от Съдбата не е от днес. Той е познат от древността и е присъщ на всякакъв род управление.
Не забелязваме ли в държанието на Бойко Борисов елементи на непогрешимост, присъщи само на императорите на Римската империя. Не забелязваме ли същата тази непогрешимост и при Сергей Станишев, както и при всички други, натоварени от времето и обстоятелствата с най-висшата власт в държавата.Тази непогрешимост е първа стъпка към обожествяването, и то приживе.

Именно това чувство на непогрешимост у първите бива използвано от ловките манипулатори, които на рояци кръжат около силната личност - представител на силния род, в днешно време заменен от "кръга по интереси.

Ако на бъдещия политик още от млади години му се говори колко много е умен, от хора, които полагат всички усилия да прикрият чисто човешкия му произход; ако на този бъдещ политик се осигуряват всички желания за лукс и разгул, то значи тези хитреци подготвят лично своя марионетка, която би изпълнявала всяка тяхна заповед вбъдеще време.

Разбира се, че всичките тези отрицателности, прикрити зад венцехваления, биха били предотвратени ако боготворената личност на бъдещия политик има силата да усети гнилостта около себе си и желанието да се измъкне от тази ширеща се пустота около нея. Ако не - тя със сигурност ще се превърне в това, в което искат нейните "доброжелатели" - в политик от ранга на Сергей Станишев, на когото родовия произход му тежи като воденичен камък на шията. Същото се отнася и за Меглена Кунева, която по волята на Диктатора в миналото се превърна в днешната "червена снаха". Същото се отнася и за Бойко Борисов и за всички, които са гребнали лъжичка от Властта. Не напразно хората казват, че няма случайни личности във властта. Не напразно се говори за оня списък от сто богопомазани фамилии.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→