Най-неудобния въпрос

             Има един въпрос, който винаги изважда от равновесие протестиращите. Без значение дали са "реформатори", "ранобудни" или обикновени платени лумпени или пишман политикани.
          Направо се разпенват, когато ги попитат: "А какво ще стане след оставката на правителството, освен това, че ГЕРБ ще се върнат на власт чрез служебен кабинет?"
          И започват едни смехотворни обяснения от сорта: "Еми то първо оставка, а после и другото ще се нареди" или "Свободни и честни избори и - каквото народът реши!".
          Понеже този въпрос си е доста основателен и изисква сериозно отношение - нека анализираме твърденията на протестиращите в техните варианти на отговор.
          Че след оставката всичко ще се нареди, като с вълшебна пръчица, едва ли вярва някой. Е, освен тези, които се надяват да се върнат или да си запазят службицата. Или да се присламчат отново край софрата с обществената баница. То поне да казваха кой точно "вълшебник" ще нареди нещата, а те и за това си премълчават. Дали защото ги е срам да кажат или просто защото си нямат хабер...
          Изборите са най-естествената демократична процедура, безспорно. Но те не могат да бъдат всеки месец или на всеки 100-150 дни, нали? Ако в обществото са настъпили някакви драстични трансформации - да. Ако електоралните нагласи са се променили особено значимо - да. Но у нас ситуацията изобщо не е такава. Данните от проучванията ясно показват, че съотношението на силите в бъдещия парламент, ако има избори сега, ще е почти същото. И ако това стане факт - тогава какво? За какво ще протестираме тогава - за оставка ли?
          И какво стана с всичките онези мераци за активното участие на гражданите и обществото в обсъждането на проблемите? С желанието за активен обществен диалог с властта? Нали това е нормалният начин за търсене на решения? Кой има интерес да го подменим с малоумното думкане на тъпани и надуване на пищялки?